Решение № 6915 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2020 г.

Решение № 6915 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП Пловдив срещу решение № 2/31.01.2020 г. на Административен съд Хасково по адм. д. № 952 по описа за 2019 г., с което е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, формиран по молба вх. № ВхК-818/06.02.2019 г., подадена от С. И. и е върната преписката на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията на касатора са за недопустимост на решението и за неправилност поради противоречие с материалния закон. Доводите за недопустимост са обвързани с разграничаването на хипотезите на предварително установяване на задълженията за данъци по чл. 106 и чл. 107 ДОПК и липсата на право на задълженото лице да инициира производство за издаване на ревизионен акт, което да създаде задължение на органите по приходите да го издадат и от бездействието им да се формира мълчалив отказ. Доводите за противоречие с материалния закон са основани на интерпретация на действащото право относно момента на придобиването на доходите от продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ. Иска обезсилване или отмяна на първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация С. Иванов, чрез повереника си адв. Антонов, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд възприе основания за недопустимост на оспореното съдебно решение. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на С. И. срещу мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив за издаване на ревизионен акт за установяване на задължения за подоходен данък по ЗДДФЛ за 2016 г. За отчетен период 2016 г. Г. е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ на 27.04.2017 г. с дължим данък в размер 319 лева за доходи от трудови правоотношения и от наем. На 20.07.2017 г. след покана по реда на чл. 103 ДОПК ДЗЛ е подало коригираща декларация, в която е декларирало и доходи от прехвърляне на права или имущество и е определен подоходен данък в размер 67 611 лева. Коригираща декларация е подал и на 31.10.2018 г. за промяна на данните в декларацията от 20.07.2017 г. С молба вх. № ВхК-818 от 06.02.2019 г. до ТД на НАП Пловдив И. е поискал на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК да бъде издаден ревизионен акт за установяване на задълженията му по ЗДДФЛ за 2016 и за 2017 г. Пропуск на съда е да възприеме липсата на предмет на търсената съдебна защита. Опущението не е резултат на грешки в правораздавателната дейност по причини у съда, а на изпълнението на определение № 14826/04.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12318/2019 г. По разясненията в това определение по искане лицето по чл. 107, ал. 3 ДОПК органите по приходите са длъжни да издадат ревизионен акт, независимо дали с него ще се коригират данните в подадената от задълженото лице декларация или не. Това определение е задължително за по-долния съд /чл. 235, ал. 2 ДОПК/, но указанията в него не се възприемат от настоящия касационен съдебен състав. ДОПК изрично и изчерпателно урежда хипотезите, в които пропускът на компетентния орган да се произнесе е фингиран отказ за издаване на индивидуален административен акт. Уредбата се съдържа в разпоредбите на чл. 34, ал. 4, чл. 91, ал. 2, чл. 131, ал. 1, чл. 134, ал. 5 и чл. 185, ал. 6 ДОПК. Непроизнасянето на органа по приходите в 30-дневния срок по чл. 107, ал. 1, изр. 2 ДОПК по искането на задълженото лице за издаване на АУЗД не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Тук не съществува законодателен пропуск в уредбата, който да се преодолее с прилагане на АПК по препращане на § 2 от ДР на ДОПК. Указанията на предходния състав на ВАС не са съобразени с отликата в хипотезите на предварително установяване на задължения за данъци по чл. 105 и по чл. 107 ДОПК. Първата разпоредба урежда подаването на декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък. Когато в тази декларация се открият несъответствия относно основата за определяне на задълженията за данъци или за ЗОВ или в размера на задължението и те не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК, то органът по приходите извършва служебни корекции по реда на чл. 106 ДОПК с издаване на акт за установяване на задължението. Установяването на задължения по реда на чл. 107 ДОПК е въз основа на данните по подадено от задълженото лице декларация. По тази декларация органът по приходите определя размера на дължимия данък или ЗОВ /чл. 107, ал. 1 ДОПК/, задълженото лице има право да получи информация за начина на изчисляване на задължението /чл. 107, ал. 2 ДОПК/; размерът на задължението се съобщава, като задълженото лице може да поиска издаване на акт за установяване на задължението, както и служебно да се инициира производство за издаване на АУЗ при определени предпоставки, ако не е била извършена ревизия /чл. 107, ал. 3 ДОПК/. В никоя от хипотезите на предварително установяване не е предвидено право на задълженото лице да поиска издаване на ревизионен акт. В чл. 107, ал. 3 ДОПК е предвидена възможност да се поиска издаване на акт за установяване на задължение, като от непроизнасянето по това искане не възниква мълчалив отказ. Актът по чл. 107, ал. 3 ДОПК не е ревизионен акт. РА се издава в производство по раздел II от гл. XIV ДОПК. С арг. от чл. 112 ДОПК ревизионното производство започва всякога ex offitio. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК е неотносима към искането на С. И., тъй като декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ е от категорията на тези по чл. 105 ДОПК с приложимост само на служебните корекции по чл. 106 от кодекса. Декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ съдържа изчислени от задълженото лице задължения за данъци и представлява изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. По хипотеза декларациите по чл. 107, ал. 1 ДОПК не представляват изпълнително основание. Такова основание е АУЗ по чл. 106, ал. 1 и по чл. 107, ал. 3 ДОПК /вж. чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК/. Затова и по хипотеза искането за издаване на АУЗ /само по чл. 107, ал. 3 ДОПК/ е такова за издаване на утежняващ индивидуален административен акт, дори когато по убеждение на задълженото лице определените с акта задължения следва да са по-малки от съобщените му. Това е и логиката на уредбата в чл. 106, ал. 2 ДОПК и чл. 107, ал. 4 ДОПК на оспорването само на акта, а не и на отказа /пък бил той и мълчалив – във втората хипотеза/. Липсва правен интерес от оспорване на непроизнасянето на администрацията с акт, който следва да установи задължения, щом до издаването му съществува друго основание за принудително събиране на публичните вземания – декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ. Несъгласието на задълженото лице с размера на декларираните от него публични задължения не може да намери израз в нова корекция на декларирането заради ограничението по чл. 104, ал. 3 ДОПК. Ако задълженото лице е платило подоходния данък без да е съгласно с размера на задълженията, но за да избегне последиците на забавата, то редът за защита е този на чл. 128 и сл. ДОПК. Искането на жалбоподателя до администрацията включва и такова за възстановяване или прихващане на надвнесените суми. В контекста на горното и в съответствие с чл. 221, ал. 3, пр. І от АПК е дължимо обезсилване на оспореното решение и прекратяване на производството по делото. При този изход на спора на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в общ размер 270 лева за двете съдебни инстанции – юрисконсултско възнаграждение в общ размер 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 70 лева платена държавна такса за касационното обжалване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение