Решение № 2373 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16443/2010 г.

Решение № 2373 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16443/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Аксаково против решение № 2287 от 8.11.2010 г. по адм. дело № 2904/2010 г. на Варненския административен съд. С него е отменен, като незаконосъобразен отказа на директора на Дирекция УТ при община Аксаково, обективиран в писмо изх. № УТ1-592 от 15.07.2010 г. да издаде скица за имот № 427 в местността "Янчова поляна" в землището на Аксаково и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевира доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основния по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че искането е за извършване на административна услуга, а едва в нотариалното производство ще се извършва проверка за наличие право на собственост или не. Отказът да се издаде скица препятства възможността за страната да удостовери право на собственост в охранително производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Светла Иванова Иванова против отказ, обективиран в писмо изх. № УТ1-592 от 15.07.2010 г. на директора на Дирекция УТ при община Аксаково да издаде скица за имот № 427 в местността "Янчова поляна" в землището на Аксаково . Възразила е, че отказът съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и следва да бъде издаден при спазване правилата на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по заявление по образец, подадено от Светла Иванова Иванова до кмета на община Аксаково да й издаде скица за имот № 427, необходима й пред нотариус за снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота по обстоятелствена проверка. Издаването на скица е пряко задължение на директора на Дирекция "Устройство на територията" - видно от приложената по делото длъжностна характеристика. Компетентното длъжностно лице е отказало издаването на скицата, позовавайки се на заповед на кмета на общината, с която се забранява издаване на скици за имоти, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до приемане и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Посочено е, че скици могат да се издават само на лицата, притежаващи документи за собственост или други документи, определящи ги, като правоимащи да трансформират правото си на ползване в право на собственост. При тези данни по делото съдът е приел, че отказът да се издаде скица съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Поради това и подадената жалба срещу него има предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол и я е разгледал по същество. Правилно е посочил, че правото на заявителя да поиска издаване скица на недвижим имот се обуславя от съществуването на определени права по отношение на самия имот - право на собственост или ограничено вещно право върху имота. На следващо място обосновано и вярно е съобразил, че исканата административна услуга се предоставя на лице, което е представило доказателства за собственост или учредено право на ползване върху него. На тази база е направил напълно погрешния извод, че след като искането е свързано с издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, жалбоподателката има правен интерес от издаване на скица за имота. Приел е оспорения отказ за незаконосъобразен и го е отменил, като е задължил компетентния административен орган да издаде на жалбоподателката исканата скица Така постановеното решение е неправилно. Доколкото в случая се касае за бивша земеделска земя в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - т. е. в селищни образувания, то издаването на скици се извършва при спазване правилата на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. До одобряване на самата карта, разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на подзаконовия нормативен акт оправомощава общинската администрация да извършва съответните дейности. Издаването на скици в този случай е по образец към приложение № 12 и задължително следва да съдържа данни за собственика и документите за собственост. Съдържанието е обусловено от нормата на чл. 2, ал. 1 от наредбата, която постановява, че кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти и съдържат информация за собствениците, за носителите на други вещни права и за актовете, от които те черпят правата си. От анализа на разпоредбата може да се направи извод, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да е или собственик, или носител на ограничено вещно право върху имота. В случая жалбоподателката не е установила каквото и да било вещно право, в това число и предоставено право на ползване. Тя не фигурира, като ползвател дори в разписния лист към проекта за дворищна регулация, където срещу имот № 427 няма никакво отбелязване. Поради това единственият факт, че скицата й е необходима за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, не я прави заинтересовано лице да претендира издаване на такава. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение. Неправилността му се дължи на неправилно тълкуване на материалния закон и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба от Светла Иванова Иванова, като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение