Решение № 7350 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2018 г.

Решение № 7350 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. Б., чрез юрк. Т. като процесуален представител, срещу решение № 2270 от 28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1075/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "СИС И." ООД, чрез адв. К. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 32-22341 от 26.01.2017 г. на началника на М. Б., потвърдено с решение № Р-282/32-82073/24.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници" и в полза на "СИС И." ООД са присъдени разноски в размер на 1400 лева. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт е издаден във връзка с ЕАД MR№ 16BG001000H0052414/20161025, с която "СИС И." ООД е поставил под режим "допускане за свободно обращение" стока, описана в кл. 31 като "гроздов сок (гроздова мъст) от грозде сорт Смедеревка" с код по ТАРИК 2009 61 10 00, с изпращач на стоката "В." АД, Македония, при ставка на митото от трети страни 0%. На основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, чл. 19, ал. 7 ЗМ, чл. 54, ал. 1, чл. 20 ЗДДС и чл. 59 АПК митническият орган е определил код по ТАРИK 2204 30 94 00 и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания, от които за доплащане след приспадане на вече заплатени суми: мито - 24 439,02 лв. и ДДС - 4 887,80 лв. Прието е, че стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код, тъй като той се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не превишава 0,5 % vol. Анализираната проба според заключението на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) е с алкохолно съдържание 0,5 % vol и отговаря на определението за "тихи вина" по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗАДС. За да отмени оспореното пред него решение, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че установеното с МЛЕ алкохолно съдържание в анализираната проба от 0,5 % vol не превишава референтната стойност, което да налага тарифно класиране на стоката по код 2204 30 94 00. Пробите не са взети в съответствие с утвърденото от директора на Агенция "Митници" Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Приел е липсата на доказателства, че изследваната проба, на базата на която са изведени резултатите в МЛЕ, е идентична със стоката, предмет на вноса, поради констатираните допуснати нарушения. Не е спазено изискването за съхраняване на контролна проба. При тези данни е обосновал извод, че не е установено по несъмнен начин действителното алкохолно съдържание на внесения продукт, поради което незаконосъобразно е извършена промяна на тарифния код. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства. Правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, като въз основа на тях е извел обосновани и законосъобразни правни изводи. В код 2009 съгласно КН попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", трябва да се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем не превишава 0, 5 % vol. В определения с административния акт код 2204 30 94 00 съгласно КН се класират: вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от код 2009; други видове гроздова мъст: частично ферментирали, вкл. такива, чиятo ферментация е прекъсната по начин, различен от прибавка на алкохол. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса в страната. Правилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-химическата експертиза. Според вещото лице гроздовият сок е изключително бързо променяща се във времето стока. При неправилно вземане, транспортиране и съхранение на пробите от внесения продукт процесът на ферментация може да се ускори и да промени химическите му характеристики. Обосновано е заключението, че изследваните проби не са взети в съответствие с изискванията на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. Установено е, че контролната проба липсва. Това обстоятелство препятства възможността да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. Контролната проба следва да се съхранява в митническите учреждения до влизане в сила на решенията на митническите органи. Нейната цел е да послужи за повторен анализ при възникнал съдебен спор. Затова липсата й не позволява да се установи действителното алкохолно съдържание на продукта, за да се съпостави с резултатите в МЛЕ. В случая в резултат на изследването е установено алкохолно съдържание от 0,5 % vol, която стойност е в рамките на предвидената и изключва претарифирането на стоката. За да се класира стоката с код 2204 30 94 00, следва по несъмнен начин да се установи, че действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса по обем превишава 0,5% vol. Това в случая не е доказано. Ето защо, изводът на съда, че от събраните доказателства не може да се установи по категоричен начин какви са характеристиките на внесения на територията на страната продукт към момента на освобождаването му и допускането за свободно обращение, е законосъобразен и обоснован. С оглед това правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на митница Б., с което е определен нов тарифен код на внесената стока. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция М. Б. следва да заплати на "СИС И." ООД такива в размер на 1200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.05.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение