Решение № 3679 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2017 г.

Решение № 3679 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба на И. Н. В. от гр. Х., местност "Кенана" /Парк победата/, 358, с регистрация като ЕТ "И. Н. В.", със същия адрес за кореспонденция, против Решение № 578 от 13.04.2017 г., постановено по адм. д. № 2032/2016 г. по описа на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт РА № Р-16002615007582-091-001/25.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 526/03.08.2016 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. П., в частта му, с която са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в: =необсъждане на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, както и неправилна преценка на събраните гласни доказателства; =необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно размера на началното парично салдо в началото на ревизирания период; =без основание съдът игнорирал средствата на ревизираното физическо лице, получени преди началото на ревизирания период от продажба на недвижими имоти, от потребителски кредит и от парично дарение от баща му, който е можел да спести подарената сума от 28 000 лв. Във връзка с твърдението, че жалбоподателят е получил обезщетение при пенсиониране в размер на 12 700 лв., съдът не само не обсъдил представеното удостоверение от 25.08.2016 г. от Военно формирование 48310-С., прието без оспорване, установяващо размера на получения от доход и датата на получаването на парично обезщетение при пенсиониране, но приел, че не са представени доказателства за така удостоверените факти. =без основание съдът не признал значението за определяне на размера на началното салдо на изтеглените от ревизираното лице през 2010 г. най-малко 9 000 лв. от собствени банкови сметки, при положение, че ревизиращите не са установили използването на тази сума преди началото на ревизирания период. =без основание съдът изобщо не обсъдил приетата съдебно-счетоводна експертиза, която давала яснота за наличните парични средства на ревизираното лице в началото на ревизията, въз основа на всички събрани доказателства. Необосновани са фактическите изводи на съда и относно произхода на паричните средства в размер на 11 000 лв., с които през 2013 г. РЛ открило депозит в КТБ. =В касационната жалба се твърди, че в нарушение на материалния закон съдът е потвърдил отказа на 3 875,56 лв. данъчен кредит за налични активи към момента на регистрацията по ЗДДС, само защото правото е упражнено след изтичане на тримесечния срок, предвиден в чл. 75, ал. 2 ЗДДС, в редакцията му в сила до 01.01.2014 г. /с ДВ бр. 101/2013 г./. Съдът не съобразил и че този отказ бил постановен в нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, защото с АПВ от м. 05.2014 г. органите по приходите признали претендираното право. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и РА, в обжалваната част, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., чрез юрк. Г., оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и взе предвид становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по съществото й съобрази следното: С процесния ревизионен акт на ревизираното лице са определени задължения за =ДДС в размер на 3 875,66 лв: - отказан данъчен кредит и прилежащи лихви в размер на 1 017,93 лв.; =данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 939,04 лв. и лихви 407,94 лв.; =данък по чл. 48 от 3ДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 192,23 лв. и лихви 238,46 лв и =допълнително установени задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, както следва: П. Г. Л. Х Вноски за ЗО 2013 г. 1 282,92 лв., 269,91 лв. Х Вноски за ЗО 2014 г. 1 503,09 . пв., 163,50 лв. I. По ЗДДС Ревизията обхваща данъчните периоди от 01.08.2013 г. до 31.12.2014 г. Органът по приходите е отказaл на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 875,56 лв., във връзка с подаден опис за налични активи към датата на регистрация по ЗДДС с мотив, че ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане по горепосочения документ, чрез отразяването му в дневника за покупки извън срока, предвиден в чл. 75, ал. 2 от ЗДДС /в редакцията на закона до 31.12.2013 г./ . ЕТ "И. Н. В." е регистриран по ЗДДС, считано от 01.08.2013 г. на основание реализиран облагаем оборот над 50 хил. лв. Основната дейност на предприятието е питейно заведение - кафе-клуб, находящ се в гр. Х.. Лицето е подало опис за налични активи към 01.08.2013 r. с вх. № 508/12.09.2013 г. Правото на упражняване на данъчен кредит е реализирано, като описът на наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС, а именно 01.08.2013 г. е отразен в дневник за покупки за данъчен период м. 01.2014 г. В тази връзка органите по приходите, извършили ревизията, са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 875,86 лв. през м. 01.2014 г. с мотив, че правото на данъчен кредит се упражнява в данъчния период, в който е възникнало или в следващите 3 данъчни периода - /в редакцията на ЗДДС до 31.12.2013 г./ и 12 данъчни периода /в редакцията на ЗДДС от 01.01.2014 г./. В тази част решението е правилно. Правото на приспадане е отказано поради пропускане на преклузивния срок за упражняването му по чл. 75, ал. 2 ЗДДС в приложимата му редакция. Нито пред първоинстанционния съд са изтъквани, нито в касационната жалба се изтъкват доводи, че тримесечният срок за упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 75, ал. 2 ЗДДС /в приложимата му редакция/ прави прекалено трудно или невъзможно упражняването на претендираното право. Последващото удължаване на срока със сега действащата законова редакция, само по себе си, не може да обоснове такъв извод, без наличието на такива доводи. От съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС следва, че член 179, § 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок като този по чл. 75, ал. 2 ЗДДС, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Случаят не попада и в хипотезата на преходното правило на § 25 от ПЗР на Правилника за изменение и допълнение на ППЗДДС /ДВ бр. 110/2013 в сила от 01.01.2014 г./, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на принципа за защита на оправданите правни очаквания, поради издаването на АПВ, с който правото на приспадане е признато, а в последствие-отречено с РА. Това е така, защото съгласно чл. 129, ал. 3, изречение второ ДОПК, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. II. По ЗДДФЛ и ЗЗО. Главният фактически спор в тази част на спора пред първоинстанционния съд е бил относно размера на началното парично салдо на ревизираното физическо лице към 01.01.2013 г. Органите по приходите са приели, че лицето е разполагало към началото на ревизирания период само с паричните суми, налични по банкови сметки, но не и с парични средства в брой. Ревизираното лице е твърдяло, че към посочения момент е разполагало с общо 35 000 лв. в брой, от които -12 100 лв. от продажби на недвижими имоти; 28 000 лв., дарени от баща му Н. В. Г.; 12 700 лв. обезщетение от Министерство на отбраната при пенсиониране. Първонистанционният съд е приел извода на ревизиращите за обоснован на събраните доказателства. По отношение определената като "дарение" сума от 28 000 лв., предоставена от бащата на ревизираното лице, е установено, че бащата на жалбоподателя е получавал пенсия, която би могла да покрие разходите за живот, но не е имал възможност за спестявания. Относно твърденията, че бащата е отглеждал фъстъци, твърденията не са доказани - не е подавана и ГДД в ТД на НАП. По отношение твърдението на лицето за получени средства от дъщерята на ревизираното лице е представена единствено декларация от същата. Относно твърдението за получено обезщетение от Министерството на отбраната при пенсиониране - 12 700,00 лв., съдът обосновано е приел, че твърде дългият период от време - от 1994 до 01.01.2013 г., е пречка да се заключи, че тези средства, дори да са получени, са останали на разположение до началото на ревизирания период, за да оправдаят превишението на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните приходи. Същото се отнася и за изтегления през 2004 г. потребителски кредит, който е следвало да бъде погасяван заедно с лихвите. Първоинстанционният съд много подробно е обсъдил събраните гласни доказателства и обосновано е приел, че само въз основа на някои от установяванията им не може да се направи обоснован извод за наличието на парични суми, увеличаващи началното салдо на ревизирания период. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна преценка на свидетелските показания - съдът подробно ги е обсъдил, съпоставил ги е с останалите доказателства или липсата на такива, преценил е заинтересоваността на свидетелите. Неоснователно касаторът поддържа, че съдът е следвало да приеме вариантите на съдебно-счетоводната експертиза относно разполагаемите от ревизираното лице парични средства, след като те са изготвени при предпоставката за наличие на начално салдо за ревизирания период съгласно твърденията на ревизираното лице, приети обосновано за недоказани от административния съд. Доводите в касационната жалба за непризнаване за определяне на размера на началното салдо на изтеглените от ревизираното лице след 2010 г. най-малко 9 000 лв. от собствени банкови сметки, не следва да се обсъждат поради липсата на такива оплаквания пред първоинстанционния съд и с оглед за забрана за нови фактически установявания в касационното производство. Предвид изложеното, съдебното решение и в тази част е правилно и следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 686,25 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение