Решение № 342 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5529/2007 г.

Решение № 342 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5529/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. П., град К., срещу въззивно решение № 145 от 17.07.2007 г. по гр. д. № 202/2007 г. на Разградския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че задължението му за изпълнение като поръчител не възниква автоматично при невнасяне на две погасителни вноски по кредита. По този начин неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 147 ЗЗД с оглед изтичането на 6-месечния срок и прекратяване на поръчителството. Клаузите от договора за предоставяне на потребителски кредит не са тълкувани в съответствие с волята на страните. Ответникът по касационната жалба "О" АД, град С., не е заявил становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следното: Разградският окръжен съд е оставил в сила решение № 86 от 4.04.2007 г. по гр. дело № 1420/2006 г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. П. П. срещу "О" АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи в качеството на поръчител сумите 5 614.34 лв. - главница и 410.19 лихви, за които е издаден изпълнителен лист срещу него. Въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено неплащането на две месечни вноски по договора за предоставяне на потребителски кредит към 25.05.2004 г., но от този момент не настъпва автоматично предсрочна изискуемост на целия ползван кредит, а само банката е имала възможност да го обяви за такъв. Тя не е направила това и съответно към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист преклузивният 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД не е изтекъл и съответно ищецът като поръчител е останал задължен. Въззивното решение е правилно. Касаторът -ищец твърди, че като поръчител се е освободил поради бездействие на кредитора в течение на шест месеца по отношение на главния длъжник, настъпило от момента на неплащането на две месечни вноски. Въззивният съд е направил обоснован извод, че предвидената в договора за предоставяне на потребителски кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично. Съобразно уговореното в договора тя е обусловена освен от наличието обективно на неплащане на две месечни вноски, но и от упражняване правото на банката да направи кредита изискуем в този случай. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява с едностранно волеизявление, каквото в случая липсва към 25.05.2004 г. В договора не е предвидено безусловно трансформиране на кредита в безсрочно изискуем, поради което и липсва бездействие на банката - кредитор по смисъла на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, което да доведе до прекратяване на поръчителството. Въззивният съд е извършил анализ и на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.