Решение № 4044 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2015 г.

Решение № 4044 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Рила Фиш" ЕООД, с ЕИК 101682104 срещу Решение № 212 от 18.02.2015 г., постановено по адм. д. № 816 по описа на Административен съд - Благоевград (АСБл) за 2014 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 36 от 22.08.2014 г. (АУПДВ), издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград (БДЗБР), с който е установено по основание и размер задължение на дружеството - дължима сума за водовземане от повърхностен воден обект р. Беличка - II категория повърхностни води, с цел на водоползването - риборазвъждане за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. общо в размер на 2799,36 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Според касатора, неправилно съдът е приел, че дейността за аквакултури се освобождава от такса само в случаите на ползване на воден обект, но не и на водовземане от същия този обект. Наред с това съдът не е съобразил, че за отглеждането на риба се изисква наличието на вода като среда, която рибата обитава по законите на биологията, без промяна на нейното количество и качество и без реален разход на вода, като разликата е само в характера на ползвания воден обект - течаща, преминаваща вода или стояща вода. Дейността по риборазвъждането в страната е освободена от таксите по Закона за водите (ЗВ), независимо от вида на обекта и типа на водоема, осигуряващ ползването на водата като среда за обитаване на рибата. Твърди, че дейността "аквакултури и свързаните с тях дейности" е освободена от таксите в случаите на ползване на воден обект и в случаите на водовземане. Моли отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на съдебно решение по същество на спора, с който спорният АУПДВ да бъде отменен. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС). В съдебното заседание "Рила Фиш" ЕООД не се представлява. Ответната страна - директорът на БДЗБР, не се явява и не изпраща представител за участие в производството. Не изразява становище по касационната жалба и не представя писмен отговор по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане жалба на настоящия касатор срещу АУПДВ № 36 от 22.08.2014 г., издаден от директора на БДЗБР, с който е установено по основание и размер задължение на "Рила Фиш" ЕООД като дължима сума за водовземане от повърхностен воден обект р. Беличка - II категория повърхностни води, с цел на водоползването - риборазвъждане за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. общо в размер на 2799,36 лв., осъществено въз основа на Разрешително за водоползване № 400391 от 15.11.2005 г., издадено от директора на БД ЗБР, изменено и продължено с Решение № ПО-01-55 от 31.05.2011 г., издадено от същия орган. Разрешителното било издадено със задължение за ползвателя да заплаща такса за водовземане по реда на раздел I от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или ползване на воден обект - за втора категория повърхностни води. Дължимите суми по разрешителното за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. не били платени от дружеството, във връзка с което то било уведомено за започване на производство по издаване на АУПДВ. Бил издаден спорният акт. Съдът е направил извод, че актът е валиден - издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с изискванията на чл. 59 АПК и с целта на закона. Доколкото е издаден след отправени до "Рила Фиш" ЕООД Уведомление за започване на производство за издаване на АУПДВ № ПО 02-112 от 31.05.2014 г., въз основа на справки по извлечения от сметките на дружеството и покана за доброволно изпълнение, при съобразяване на доказателствата по делото, съставът на АСБл е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намерил е възраженията, че с оглед целта на водоползването (аквакултура), такса за правото на ползване не се дължи, за неоснователни. Тъй като "Рила Фиш" ЕООД е титуляр на издадено разрешително за водовземане от р. Беличка, според съда, на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, дружеството дължи такса за водовземане от повърхностни води. Възражението за недължимост на таксата предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 (сега ал. 11, т. 4) ЗВ е намерил за неоснователно, като е посочил, че освобождаването от такса за водовземане по тази разпоредба е относимо към издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което на титуляра се предоставя правото на ползване на съответния воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, но не и правото на водовземане от същия този обект. Доколкото на "Рила фиш" ЕООД е издадено разрешително за водовземане на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 и чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ с цел риборазвъждане, а не за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, такса за водовземане се дължи, като изключващата разпоредба на чл. 194, ал. 8 (сега ал. 12) ЗВ съдът е намерил за неприложима. Изложил е съображения, че в случая е налице отнемане на воден обем от воден обект с цел ползване на отнетия воден обем в друг воден обект, различен от водния обект, от който е разрешено водовземане и не е налице съвпадане на обекта на водовземане с обекта на водоползване, в която хипотеза единствено съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ титулярят на правото на ползване за аквакултури и свързаните с тях дейности (риборазвъждане) се освобождава от заплащане на таксата за водовземане. С тези аргументи съдът е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Със спорния АУПДВ на "Рила Фиш" ЕООД е установено задължение - дължима сума за водовземане от повърхностен воден обект (р. Беличка - II категория повърхностни води) с цел риборазвъждане за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. общо в размер на 2799,36 лв. На касационния жалбоподател е било издадено Разрешително за водоползване № 400391 от 15.11.2005 г. при цел на водоползването - риборазвъждане, и със срок на действие до 15.11.2011 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-55 от 31.05.2011 г. за срок до 15.11.2015 г. Като основание за издаването на АУПДВ са вписани разпоредбите на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2 ЗВ, във вр. с чл. 166 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 15, чл. 16, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 17 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Основателно е възражението на касатора, че с оглед целта на водоползването (аквакултура) такса не се дължи. Настоящият състав не възприема съображенията на състава на АСБл, че изключващата разпоредба на чл. 194, ал. 8 ЗВ (в относимата редакция, сега ал. 12) изрично предвижда освобождаване от заплащане на такси за правото на използване на водите само за определена категория ползване на воден обект, в която дружеството не попада, доколкото за него не са налице предпоставките на управление на рибните ресурси, възложени по реда на чл. 15а от Закона за рибарството и аквакултурите. Този прочит не намира опора в закона по следните съображения: Съгласно редакцията на чл. 194, ал. 1 ЗВ, публ. ДВ, бр. 65 от 2006 г. за правото на използване на водите, дължима е била такса за водовземане по т. 1 и такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности - по т. 2, б. "б". С изменението на ЗВ, публ. ДВ, бр. 36 от 2008 г. са направени две изменения в чл. 194 от него: отпада б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Второто изменение е приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ (в относимата редакция, сега ал. 11), съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 ЗВ още през 2008 г. е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ (в относимата редакция, сега ал. 11) и на такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.), когато се отнася за аквакултури и свързаните с тях дейности. Това е в съответствие с предвижданията на Стратегическия план за рибарството и аквакултурите на Министерство на земеделието и горите, който намира уредба в Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство. Нормата на чл. 194, ал. 8 ЗВ (в относимата редакция, сега ал. 12) регламентира само един от случаите, в които не се заплаща такса и то за управление на рибните ресурси. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на спорния АУПДВ, съставът на АСБл е постановил решението предмет на контрол при неправилно приложение на материалния закон. Затова същото подлежи на отмяна. Доколкото не са налице основания за връщане на делото на първоинстанционния съд, на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като се постанови решение, с което да се отмени АУПДВ № 36 от 22.08.2014 г., издаден от директора на БДЗБР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,