Решение № 3743 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2019 г.

Решение № 3743 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ- П. срещу решение № 1712 от 08.08.2019 г. по адм. дело № 874/2019 г. на Административен съд-П., с което е отменено решение № 2153-15-53 от 22.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № РП-4-15-00468253/12.10.2018 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – П.. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения и представените писмени бележки от юрисконсулт Р. П. се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. П., чрез пълномощника си адвокат И. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По подробно изложените съображения в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание иска потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-П. е отменил решение № 2153-15-53 от 22.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № РП-4-15-00468253/12.10.2018 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – П., с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е постановено да извърши прихващане от парично обезщетение за безработица на изискуемо вземане за ДОО, произтичащо от неправомерно получена пенсия на наследодателя, от наследника му Н. П. в размер на 3757.80 лева до размера на задължението 240.48 лева. Съдът е приел, че по делото не са приложени доказателства на Н. П. да е връчено предходното разпореждане №РС-4-15-00377009/14.02.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – П., с което на основание чл. 114, ал. 4 от КСО е постановено Петров, като наследник на П. П. да възстанови неоснователно изплатената след смъртта на последния сума за пенсия в размер на 3757.80 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и седем лева и 80 ст.) - главница, представляваща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. Съдът е приел, че липсват доказателства разпореждане №РС-4-15-00377009/14.02.2018 г., на което се е позовал административния орган, да е влязло в сила. Решението е неправилно. Установено е от фактическа страна, че наследодателя на Н. П.- П. П. е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, както и че същият е починал на 18.03.2015 г., съгласно акт за смърт № 0011/09.03.2017 г. Не се спори, и че на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от КСО, вр. чл. 96, ал. 2 от КСО с разпореждане № [ЕГН] от 01.04.2017 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - П. е прекратена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. П. поради смъртта на лицето, считано от 31.03.2015 г. - краят на месеца, през който е починал пенсионера. Ето защо и получените от П. П. пенсии за периода от месец април 2015 г. до месец март 2017 г., общо в размер на 8554.02 лева, били възстановени по банковата сметка на Централно управление на НОИ, за което било съставено платежно нареждане от 14.03.2017 г. на "Юробанк и Еф Джи България" АД. Същевременно за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. П. е удържана сума в общ размер от 3757.80 лева, дължими във връзка с осъществено принудително изпълнение по изп. дело № 20128240401276 по описа на ЧСИ peг. № 824, Район на действие Окръжен съд - П. и наложена обезпечителна мярка "запор" върху пенсията на Петров, за което е било получено с вх. № МП-40190/21.06.2012 г. запорно съобщение № 16583/20.06.2012 г. за дължима сума в размер на 9097.16 лв. в полза на взискателя ОББ АД. Съгласно уведомление с изх. № МП-40190#1, 2/22.06.2012 г. е наложена на основание чл. 446 от ГПК удръжка върху пенсията, като за периода от 01.07.2012 г. до 31.01.2017 г. е била в размер на 164.ЗЗ лева месечно, а за месец февруари 2017 г. е в размер на 59. 01 лв., в едно с начислената лихва. Видно от писмо изх. № 3036-15-1250 от 30.11.2017 г., Началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – П. своевременно е уведомил ЧСИ, че за периода от месец април 2015 г. се спира удръжката от пенсията по ИД № 20128240401276 поради настъпилата на 18.03.2015 г. смърт на пенсионера. С него е изискал преведените удръжки за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. в размер на 3757. 80 лв. да бъдат възстановени на ТП на НОИ - П.. Със съобщение с вх. ...10-15-1501/08.12.2017 г. по описа на ТП на НОИ – П. е постъпило уведомление от ЧСИ, че постъпилите суми за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. в общ размер на 3757. 80 лв. са разпределени и преведени по сметка на взискателите ОББ и Агенция за събиране на вземанията, поради което е налице невъзможност от негова страна да бъдат възстановени. В тази връзка с писмо изх. № 1029-15-50125/28.12.2017 г. Началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – П. е уведомил Н. П., че по отношение на неговият наследодател П. П., починал на 18.03.2015 г., не е съществувало право да получи отпусната му лична пенсия за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г, поради което следва да възстанови сумата от 3757. 80 лева по сметката на ТП на НОИ - П.. Такива писма със същото съдържание са изпратени и на лицата П. Кирш, П. П. и С. П., като солидарно отговорни съобразно приложеното удостоверение за наследници на П. П. издадено от Община П. на 05.01.2018 г. С отговор, постъпил в ТП на НОИ-П. чрез куриерска пратка от 09.02.2018 г. Н. П. е приложил препис - извлечение от акт за смърт на П. П. и съдебно удостоверение за отказ от наследство от 09.03.2017 г., с вписването му пред Районен съд – П.. Независимо от така представените му доказателства с разпореждане № РС-4-15-00377009/14.02.2018 г. ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – П. на основание чл. 114, ал. 4 от КСО е постановил Н. П. да възстанови неоснователно изплатената след смъртта на П. П. сума за пенсия в размер на 3757.80 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и седем лева и 80 ст.) - главница, представляваща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г., като се мотивирал, че същият е наследник на починалия. Това разпореждане е изпратено по пощата с обратна разписка на Н. П. и получено на 16.03.2018 г. чрез неговата съпруга Т. Х./ л. 110 от първоинстанционното дело/. По делото не се съдържат данни Н. П. да е обжалвал това разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО и същото е влязло в сила на 31.03.2018 г. Към същата дата не е налице и доброволно погасяване на задължението, поради което от тази дата се начисляват и лихви. Въз основа на това разпореждане е издадено процесното разпореждане № РП-4-15-00468253/12.10.2018 г. от ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – П., потвърдено с решение № 2153-15-53 от 22.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. П.. Първоинстанционният съд не е споделил изложените от административния орган мотиви в посочените разпореждания и решение. Направил е неправилен извод, че на Н. П. не е връчено разпореждането от 14.02.2018 г. Изложените в тази насока касационни оплаквания са основателни. Разпореждане № РС-4-15-00377009/14.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – П. е надлежно връчено на Н. П. на 16.03.2018 г., същото не е обжалвано и е влязло в сила на 31.03.2018 г., независимо, че е направен отказ от наследство. Този отказ от наследство Н. П. е разполагал с възможността да противопостави на разпореждането от 14.02.2018 г., но само при условие, че е обжалвал същото. Доказателства в тази насока не са представени. Това разпореждане се ползва със стабилитет, сумите не са погасени доброволно в срока за доброволно изпълнение, при което законосъобразно е извършено последващо прихващане между двете вземания, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО. Според разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По този начин правният институт на прихващането е изрично нормативно уреден в КСО като способ за изпълнение на вземанията на ДОО с предмет добросъвестно получени осигурителни плащания, като разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от КСО изключва задълженията към ДОО и прихващането на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО от забраната за принудително изпълнение върху паричните обезщетения и помощи от ДОО. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд -П. следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да отхвърли оспорването на Н. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [адрес], против решение № 2153-15-53/22.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против разпореждане № РП-4-15-00468253/12.10.2018 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - П.. С оглед изхода на спора искането на касационният жалбоподател за заплащане разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателно. Искането е направено своевременно, включително и пред първоинстанционният съд. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение на ТП на НОИ –Я. в размер на 100,00/сто/лева за всяка една съдебна инстанция, или общо сумата от 200,00 /двеста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение