Решение № 10563 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2011 г.

Решение № 10563 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Чавдар Стоянов Бурназки против заповед рег. № К-9997/27.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Прави и възражение, че не е спазена предвидената в закона форма на акта, както и че същият е издаден от орган без компетентност. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Преди уволнението си жалбоподателят - главен инспектор Чавдар Стоянов Бурназки е бил държавен служител категория "В", разузнавач V степен в ГПУ - Гюешево към РДГП - Кюстендил при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Установява се от административната преписка, че дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед по чл. 230, ал. 2 от ЗМВР с рег. № 8201/16.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, издадена във връзка с постъпили предварителни данни в МВР и направено предложение от директора на РДГП - Кюстендил, за това, че на 13.10.2009 г. екип на Софийска градска прокуратура и ДАНС, ръководен от прокурор Стефанов при СГП, е задържал гл. инспектор Чавдар Бурназки - служител на РДГП - Кюстендил като посредник при предаването на подкуп на съдия Юри Маринов от Окръжен съд - Кюстендил, станало обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, с което Бурназки виновно е нарушил етичните правила за поведение на държавния служител в МВР - т. т. 7, 8 и 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., използвал е служебното си положение за облага на трети лица и е злоупотребил с оказаното му доверие на служител от МВР - тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. т. 1 и 4 от ЗМВР, за които на основание чл. 227, ал. 1, т. т. 7, 8 и 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - използване на служебното положение за облага на трети лица, злоупотреба с доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Със същата министерска заповед е назначена и комисия като дисциплинарно-разследващ орган, която да извърши проверка, като служителят е временно отстранен от длъжност. С тази заповед Бурназки е запознат на 20.10.2009 г., както и с правата си в дисциплинарното производство. Не е изразил желание да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР, а на поканата за даване на писмени обяснения е заявил, че не е извършил описаните нарушения на служебната дисциплина и че не желае да дава обяснения предвид образуваното срещу него досъдебно производство за ангажиране на наказателната му отговорност (обяснение рег. № 12481/21.10.2009 г.). На същата дата е съставен протокол за изслушването на служителя от дисциплинарно-разследващия орган, а на отправените от комисията конкретни въпроси Бурназки е отговорил, че на 13.10.2009 г. не е бил на работа в ГПУ Гюешево поради служебни ангажименти в Кюстендил, за което е уведомил прекия си началник, което е потвърдено от последния с докладна записка. Посочил е също така, че не е докладвал за задържането си поради обективна невъзможност да стори това в резултат на изземването на мобилния му телефон. На 19 и 20.10.2009 г. не се е явил на работа поради заболяване, за което е представил болничен лист, както и постановление на СГП и протокол за обиск на лице (обяснение рег. № 7893/23.10.2009 г.). Следва втора покана от комисията към Бурназки за допълнителни отговори по конкретни въпроси и повторен отказ от служителя за даване на писмени обяснения предвид забраната за разкриване на следствена тайна (обяснение рег. № 12639/27.10.2009 г.). Комисията събира доказателства, представляващи копия на документи, удостоверяващи процесуално-следствени действия от воденото досъдебно производство и съдържанието на публикации в медиите по случая, които обсъжда в обобщена справка рег. № 12787/30.10.2009 г. и излиза с предложение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" на Бурназки. След като е надлежно документирано запознаването му с материалите от проверката и не са депозирани допълнителни обяснения и възражения след този момент, комисията изготвя становище № 12941/03.11.2009 г. до министъра на вътрешните работи, в което приема наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Бурназки. Изведено е заключението (което е обективирано преди това и в справката), че от материалите по досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, че същият е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 и 4 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК - тежко умишлено престъпление (подбудител и помагач при подкуп), за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. Посочено е още, че събраните в хода на дисциплинарното производство материали дават основание на дисциплинарно-разследващия орган да приеме, че са налице категорични доказателства за нарушение на служебната дисциплина от страна на гл. инспектор Бурназки. Извършеното деяние е добило широка публичност, видно от приложените статии със снимков материал, в които на 13.10.2009 г. и през следващите няколко дни се описва подробно деянието на граничния полицай. Отбелязано е също така, че дисциплинарно-разследващият орган не установява факти и данни, които по категоричен начин да докажат, че Бурназки е използвал служебното си положение при извършване на деянието и това предстои да бъде установено в хода на образуваното срещу него досъдебно производство. ДРО обаче приема за установено по безспорен и категоричен начин, че на 13.10.2009 г., когато е следвало да изпълнява служебните си задължения, граничният полицай е задържан от екип на СГП и ДАНС, ръководен от прокурор Стефанов при СГП като подбудител и помагач като умишлено е подбудил и подпомогнал Юри Христов Маринов в качеството му на длъжностно лице - съдия в ОС - Кюстендил да извърши действия по служба и за това е получил дар, който не му се следва, за което е привлечен като обвиняем. С поведението си Бурназки е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата съгласно: "т. 7. Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 12. Държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава пример с поведението си; т. 12. Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия; т. 34. Държавният служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание; т. 36. Държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона и допринася за събиране на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения..." от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с който служителят се е запознал срещу подпис. Така мотивиран, ДРО счита, че с деянието си Бурназки е допуснал неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, на заповедите на ръководството на МВР, с поведението си е нарушил ЕК, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР и на основание чл. 227, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата на държавния служител, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. Компетентният да наложи наказанието орган съгласно чл. 228, т. 2 от ЗМВР е министърът на вътрешните работи, на когото са изпратени материалите от дисциплинарното производство. Последният се е запознал с материалите от проверката и със становището на САД "Човешки ресурси" рег. № К-8903/18.11.2009 г. и в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган на 27.11.2009 г. е издал процесната заповед. Видно от съдържанието й, извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина се изразяват в това, че на 13.10.2009 г. е задържан от екип на СГП и ДАНС като посредник при предаването на подкуп на съдия Юри Маринов от ОС - Кюстендил, за което на същата дата е привлечен като обвиняем - деяние, станало достояние на представители на други държавни органи (прокуратура, следствие и съд) и гражданите (чрез оповестяване в медиите), несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, посочени в точки 7, 8, 12, 34 и 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижа на службата и за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Посочено е още, че всичко това е установено от проведено дисциплинарно производство (Обобщена справка № 12787/30.09.2009 г. и Становище рег. № 12941/03.11.2009 г. по описа на РДГП - Кюстендил), и след като са приети писмените обяснения на служителя и е извършена оценка на събраните доказателства, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, на главен инспектор Чавдар Стоянов Бурназки се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение се прекратява съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена в изискуемата се от закона писмена форма и е лично подписана от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на наказанието са изискани писмени обяснения на служителя, каквито обаче не са дадени след запознаването му със справката и поканата. Резолюцията на министъра на вътрешните работи за приемането на такива е постановена върху обяснението, което е дадено от служителя след първата покана на ДРО с рег. № 12481/21.10.2009 г. Въпреки това при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и нарушения на материалноправни норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата отмяна. Независимо, че формално отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Бурназки, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Описани са подробно задържането на жалбоподателя, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Както задържането, така и медийните публикации във връзка с него, които го правят обществено достояние, са факти, настъпили извън волята на служителя. Взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда и повдигнатото обвинение не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Изводът за нарушение на правила от ЕК е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъплението, за което е обвинен, и това обуславя негативната оценка на органа в морален план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда и медийния отзвук не заместват обаче мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая обаче, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в едно административно дисциплинарно производство, при неприключило наказателно такова с влязла в сила присъда, е прието за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Само това обстоятелство води органа до заключението, че е налице деяние на Бурназки, което е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало е обществено достояние и е уронило престижа на институцията. Този извод според съда е в нарушение на установения в страната правов ред, на основните принципи на правото, на КЗПЧОС, ратифицирана без резерви от България през 1992 г., чиито норми се ползват с примат над вътрешното право съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, както и на норми от правото на ЕС, които са в сила за страната от 2007 г. Липсват преки или косвени доказателства в административната преписка за съпричастност на жалбоподателя към инкриминираното деяние и тъй като уволнението му е изцяло заради участие като посредник при предаване на подкуп на съдия, то при това положение не може да се приеме за доказано от дисциплинарно-наказващия орган, че служителят не е спазил изискванията на чл. 6, т. 2 и чл. 58 от ЗМВР и не е съобразил поведението си с цитираните точки 7, 8, 12, 34 и 36 от Етичния кодекс. Следователно не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, доколкото конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения, насочени към улесняване и извършване на престъпление, не са установени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона. На основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК оспорената заповед подлежи на отмяна. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като МВР се осъди да му заплати сумата 315 лева, за която има доказателства, че е реално извършен разход по делото. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение