Решение № 9091 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ Благоевград срещу решение 1831 от 24.10.2023 год. постановено по адм. д. 159/2023 год. по описа на Административен съд Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът В. Й. К. чрез адв.С. Коцева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание поддържа отговора. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд Благоевград е отменил решение 2153-01-104 от 01.11.2022 год. на Директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]-2203-01-56 от 29.07.2022 год. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Благоевград и е потвърдено разпореждане [номер]-2203-01-56 от 29.07.2022 год. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Благоевград, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, буква Г от КСО е отменено разпореждане [номер]-49 от 21.01.2012 год. и е прекратена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 16.12.2011 год. К. подава заявление вх. МП-20102 за отпускане на ЛПОСВ при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО. Пенсионният орган установява, че към датата на подаване на заявлението лицето има навършени [възраст] и осигурителен стаж от трета категория 35 години 04 месеца и 08 дни. С разпореждане [номер]-49 от 21.01.2012 год. на К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Представена е заповед РД-08-54/16.12.2011 год. за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето с Национална хуманитарна гимназия Св.Св.Кирил и Методий гр. Благоевград. Установено е, че от 07.07.2009 год. до 04.09.2009 год. лицето е в платен отпуск, от 09.09.2009 год. до 30.11.2011 год. е в неплатен отпуск, а за м.декември 2011 год. има 11 работни дни. На 06.01.2022 год. К. подава заявление за отпускане на пенсия за старост в Норвегия. Съгласно представената информация от компетентния орган на Норвегия периодът на задължителното осигуряване в чуждата държава е от 01.08.2009 год. до 31.12.2017 год. 8 години 05 месеца и 00 дни и период на пребиваване в чуждата държава от 15.07.2009 год. до 31.12.2020 год. Пенсионният орган е приел, че след като от 01.08.2009 год. до 31.12.2017 год. лицето има без прекъсване норвежки стаж, а през 2011 год. има 11 работни дни български стаж, то този стаж се дублира и в двете държави. Същият е зачетен като норвежки стаж предвид пребиваването на К. по това време в Норвегия. Във връзка с така установеното е издадено разпореждане [номер]-2203-01-56 от 29.07.2022 год. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Благоевград, с което е отменено разпореждане [номер]-49 от 21.01.2012 год. и последващите го и е прекратена считано от 16.12.2011 год. ЛПОСВ на лицето. Според пенсионният орган е налице промяна в условията за получаване на пенсия с оглед признаването на 11 работни дни през м.12.2011 год. дублиран стаж за норвежки стаж като отпада възможността за продължаване изплащането на пенсията. Пенсията се явява неправилно отпусната при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което разпореждането за отпускането и и всички последващи следва да се отменят на основание чл.99, ал.1-2, т.2 от КСО. За периода от 16.12.2011 год. до 31.07.2022 год. е възникнал дълг по вина на лицето и надвзетите суми следва да бъдат възстановени на основание чл.114, ал.2 от КСО във връзка с чл.12, ал.5 от НПОС. С процесното решение състав на Административен съд Благоевград е отменил решението на директора на ТП на НОИ Благоевград като приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила довели до неправилно приложение на материалния закон. В хода на първоинстанционното производство съдът е изслушал съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която към 16.12.2011 год. В. К. е навършила [възраст] и има учителски осигурителен стаж 35 години. Трудовото и правоотношение е прекратено на 16.12.2011 год. на заеманата от нея длъжност учител , т.е. лицето е отговаряла на двете предпоставки по §5, ал.1 от ПЗР на КСО възраст от [възраст] и повече от 25 години стаж. Според вещото лице към 15.08.2015 год. В. К. отговаря на изискванията на българското законодателство за придобиване на социална пенсия по чл.68, ал.4 от КСО, тъй като е навършила [възраст] и има осигурителен стаж от 35 години 04 месеца и 08 дни. След удостоверяване на чуждия осигурителен стаж К. към 15.08.2015 год. придобива правото на пенсия за ОСВ, тъй като има навършени [възраст] и общ осигурителен стаж от 40 години 10 месеца и 20 дни. Съгласно заключението на вещото лице осигурителният стаж на лицето в Норвегия е 6 години и 01 ден. Съдът е направил извод, че неправилно пенсионният орган е приложил материалния закон като е издал обжалваното пред първата инстанция разпореждане и е отменил решението на Директора на ТП на НОИ Благоевград. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Касаторовите доводи в обратната насока не могат да бъдат споделени. В случая не е налице хипотезата на чл. 94, ал. 2 от КСО, на която се е позовал пенсионният орган, за да прекрати отпуснатата на К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Редакцията на нормата към м.12.2011 год. е следната: Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). С ДВ бр.100 от 2011 год. нормата е изменена и вече гласи следното: Пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно - прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Тази норма обаче влиза в сила от 01.01.2012 год. и е неприложима към м.12.2011 год. Релевантно за изхода на спора е безспорно установеното, че към 16.12.2011 год. лицето има право на ЛПОСВ при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което решението на административният съд в този смисъл е правилно, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация. Следва да се осъди ТП на НОИ Благоевград да заплати на В. К. разноски за касационната инстанция в размер на 3000 лева представляващи адвокатски хонорар съгласно представен договор за правна защита и съдействие, както доказателства за реалното им заплащане. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,