Решение № 9273 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2016 г.

Решение № 9273 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. И. С. против решение № 372 от 23.02.2016 г., постановено по адм. д № 3795 по описа за 2014 г. на Административен съд - В. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил иска на Н. И. С. против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди - адвокатски хонорар в размер на 1300 лева, настъпили вследствие отмяна на Наказателни постановления № 03-0304857/06.10.2010 г. и № 03-0304852/06.10.2010 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда". Съдът е приел, че търсените по реда на чл. 1 ЗОДОВ суми, заплатени като адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателните постановления са доказани от ищеца, но исковата претенция е неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че наказателните постановления са отменени по съдебен ред с решение на Районен съд - В., потвърдено с решение на адм. съд В., влязло в сила, но същото не представлява административен акт, приет по реда на АПК, поради което чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неприложим за търсене на вреди от същия, сумите, заплатени на адвокат във връзка с процесуално представителство по обжалване на наказателното постановление не представляват вреди по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не е налице пряка причинно - следствена връзка между отменения акт и твърдените вреди, развити са съображения, че участието на защитник в производствата по ЗАНН не е задължително. Решението на Административен съд - В. е валидно, допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Няма спор по обстоятелството, че наказателно постановление № 03-0304857/06.10.2010 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" е обжалвано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и с решение по НАХД № 6588/2010 по описа на Районен съд В. и по КНАХД № 1640/2011 на АС В. същото е отменено като незаконосъобразно. Няма спор по обстоятелството, че наказателно постановление № 03-0304852/06.10.2010 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" е обжалвано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и с решение по НАХД № 6587/2010 по описа на Районен съд В. и по КНАХД № 2416/2011 на АС В. същото е отменено като незаконосъобразно. С решение по КНАХД № 1640/2011 и КНАХД № 2416/2011 по описа за 2011 г. решението на РС - В. е оставено в сила. В хода на касационното производство искането на ищеца за заплащане на съдебни разноски - адвокатски хонорар, платен на представляващия ищеца адвокат е разгледано, но не е уважено поради липсата на процесуален ред за присъждането на такива. От доказателства по делото е видно, че в хода на първоинстанционното и касационното производство пред РС - В. и пред АС - В., ищеца е бил представляван от адвокат, пълномощно за двете съдебни инстанции, за който се представя. Установява се, че процесуално представителство от упълномощения адвокат пред двете съдебни инстанции е извършено. Представя се и договор за възлагане на правни услуги от 23.11.2011 г., в който е договорена сумата от 200 лв. за представителство пред първата съдебна инстанция и договор за правна помощ от 25.01.2012 г. за 200 лв. пред касационната инстанция. Представя се и договор за възлагане на правни услуги от 08.02.2012 г., в който е договорена сумата от 400 лв. за представителство пред първата съдебна инстанция и договор за възлагане на правни услуги от 25.01.2012 г., в който е договорена сумата 500 лв. пред касационната инстанция. Общо за двете съдебни инстанции по двете дела ищецът е заплатил сумата (400 лв. +900 лв. =1300 лв.) 1300 лв. С ТР № 1 от 15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. ОС на ВАС прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С цитираното решение спорният въпрос за правната характеристика на акта и възможността сумите, заплатени като адвокатски хонорари в производството по обжалване на наказателните постановления и представляват ли същите вреди, както и относно наличие на пряка причинно-следствена връзка, е разрешен по задължителен начин за настоящата инстанция. С оглед безспорността на релевантните факти, липсата на спор относно тълкуването и прилагането на закона, настоящата инстанция намира, че решението на АС следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен както следва до размер на 1300 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 910 лв. С оглед на горното, Върховният административен съд,