Решение № 22 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 246/2008 г.

Решение № 22 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 246/2008 г., 5-членен състав, ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на пар. 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "а" и б. "е" от ГПК (отм.) и чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.). Образувано е по молби на Д. П. Д., М. К. С., А. т. П., П. М. П., Ц. Й. С. и Р. С. Д., действаща като Е. "Седа - Р. Д." за отмяна на влязлото в сила решение № 696 от 13.06.2007 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 997 от 2006 г., с което е оставено в сила решение от 21.04.2006 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 230 от 2005 г. за уважаване на предявен от "А" А. срещу О. Х. и Р. С. Д., действаща като Е. "С" установителен иск за собственост, а срещу останалите молители осъдителен иск за собственост върху магазин № 2, находящ се в гр. Х., бул."О" № 26, с площ от 47,45 кв. м. В молбата за отмяна Д. П. Д. твърди, че неправилно не е бил конституиран от съда като ответник по делото, въпреки че като съпруг на Р. Д. е бил нейн необходим другар по това дело. В молбата си за отмяна М. К. С., А. т. П. и П. М. П. твърдят, че след конституирането им като страни по делото от въззивния съд, по отношение на тях не били повторени извършените до този момент процесуални действия. С това те били лишени от възможност да участват по делото, поради което било налице основанието на чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.) за отмяна на постановеното спрямо тях решение по това дело. В молбата за отмяна на М. К. С., А. т. П., П. М. П., Ц. Й. С. и Р. С. Д., действаща като Е. "С" се твърди, че по делото са открити нови доказателства от съществено значение за спора по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.)- акт за държавна собственост № от 18.01.1969 г. и анализи за правното състояние на имуществото на магазини № 1 и № 2, находящи се в гр. Х., бул."О" № 26. В становище от 20.12.2008 г. ответникът по молбите за отмяна "А" А. оспорва същите като неоснователни. Ответникът О. Х. не взема становище. Върховният касационен съд, петчленен състав на Гражданска колегия, след, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, счита следното: Трите молби за отмяна са допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни и преди изтичането на преклузивните срокове по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.). Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.) на Д. П. Д. е неоснователна поради следното: Действително, видно от представеното удостоверение за граждански брак № 0* от 25.12.1983 г., Д. Д. е съпруг на ответницата по делото Р. С. Д. от 25.12.1983 г. Въпреки това, той не е бил задължителен и необходим другар на Р. Д. по делото, тъй като Д. е участвала в делото не в лично качество, а в качеството й на едноличен търговец. Същата е основавала правото си на собственост върху спорния магазин на договор за продажба от 11.11.1994 г., сключен с нея отново в качеството й на едноличен търговец. Поради това и с оглед т. 1 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, дори и Р. Д. да бе придобила процесния магазин по силата на този договор, то магазинът би бил нейна индивидуална собственост, а не съпружеска имуществена общност между нея и молителя Д. Д. Следователно, решението, чиято отмяна се иска, не засяга евентуални права на Д. Д. върху процесния магазин и съответно няма сила по отношение на него. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.) на М. К. С., А. т. П. и П. М. П. също е неоснователна поради следното: В тази молба молителите твърдят, че при разглеждане на делото съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до лишаването им от възможност да участват в делото- тези молители били конституирани като страни по делото пред въззивния съд, като съдът не повторил извършените до този момент процесуални действия по отношение на тях. Съгласно т. 17 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е длъжен да повтори извършените до конституирането на нови страни процесуални действия, когато конституира необходим другар или когато констатираната още от първата инстанция страна по делото е била лишена от участие в това дело. В случая, молителите П. М. П. и съпругата му А. т. П. са били конституирани като нови ответници по делото от въззивния съд с определение от закрито заседание от 19.12.2002 г. и с определение от 8.01.2003 г. Горното е процесуално нарушение, тъй като те не са били необходими другари на първоначалните ответници по делото и съгласно чл. 117 от ГПК (отм.) са можели да бъдат конституирани като нови ответници само до приключване на делото пред първата инстанция. С конституирането им като страни от въззивния съд, те на практика са били лишени от участие по делото пред първата инстанция, поради което въззивният съд е бил длъжен да им изпрати препис от исковата молба и доказателствата към нея и да повтори всички извършени до момента процесуални действия. Другата молителка М. К. С. е била конституирана от въззивния съд с определение от 8.01.2003 г. като необходим другар на ответника по делото и неин съпруг Ц. Поради това и съгласно т. 17 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е бил длъжен да повтори всички процесуални действия, извършени до конституирането й като страна по делото (приемане на доказателствата към исковата молба и въззивната жалба и назначаване на експертиза). Като не е сторил това въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.) обаче не всяко съществено процесуално нарушение на съда е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, а само това, което е довело до лишаване на страната от възможност да участва в цялото дело, или до ненадлежното й представляване, или когато страната не е могла да се яви по делото лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения (конституирането на молителите като страни по делото във въззивната инстанция и неповтарянето на извършените до този момент процесуални действия) не са довели до лишаване на молителите от възможност да участват по делото, тъй като след конституирането им като страни тези молители са били редовно призовани с препис от исковата молба и доказателствата по делото. Молителите А. П. и П. П. са взели участие в делото пред двете въззивни инстанции и пред двете касационни инстанции чрез пълномощника им адв. Н. Молителката М. С. е участвала в производството пред касационната инстанция чрез пълномощника си адв. Ц. При това участие тези молители са имали възможност, както да оспорят представените към исковата молба и към въззивната жалба писмени доказателства и допускането на съдебно-техническа експертиза, така и да участват във всички по-нататъшни процесуални действия по делото и да ангажират доказателства в подкрепа на становището си по предявения срещу тях иск. Поради това конституирането им като страни по делото от въззивната инстанция и неповтарянето на извършените от първоинстанционния съд действия не е довело до лишаването на тези молители от участие по делото по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.), поради което и не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по това дело. Разгледана по същество, третата молба за отмяна, подадена от М. К. С., А. т. П., П. М. П., Ц. Й. С. и Р. С. Д., действаща като Е. "С", също е неоснователна. Тази молба е подадена на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.)- поради откриването на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените към тази молба анализи на правното състояние на магазини № 1 и № 2 са изготвени по повод откритата от Общинския съвет в гр. Х. процедура по приватизация на тези два магазина. Молителката Р. Д., действаща като Е. "С" е закупила процесния магазин с договор от 11.11.1994 г. по реда на глава VI от ЗППДОбП (отм.), с приватизационна сделка по същата процедура по приватизация, поради което тя е била запозната с тези правни анализи. Следователно за нея те не са новооткрито доказателство, което не е можела да представи при инстанционното разглеждане на делото. Останалите молители като лица, които черпят правата си върху спорния имот от Р. Д., действаща като Е. "С" също не могат да се позовават на тези доказателства като нови за тях. Освен това, тези правни анализи не са от съществено значение за изхода на делото, тъй като по същество те са частни документи, подписани от трето лице, поради което по аргумент за противното от чл. 144 от ГПК (отм.) тяхното съдържание не се ползва с обвързваща страните по делото доказателствена стойност. Представеният към тази молба за отмяна акт за държавна собственост № от 18.01.1969 г. също не е ново доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.). Действително, този акт не е бил представен и приет като доказателство по делото при инстанционното разглеждане на това дело. Видно от съдържанието на представеното към частна жалба по гр. д. № 39 от 2008 г. от самите молители удостоверение № 27 от 27.02.2001 г. на ДНСК, РДНСК - гр. Хасково, молителите са знаели за съществуването на този акт за държавна собственост още през 2001 г. (още преди приключване на делото пред първата съдебна инстанция и повече от 5 години преди приключване на делото пред въззивната инстанция). Тоест, при проявена от тяхна страна процесуална активност, те са можели да представят този документ като доказателство по делото. Поради това, представеният към тази молба за отмяна акт за държавна собственост не е ново доказателство, което не е било известно на молителите и с което те не са могли да се снабдят преди приключване на делото и съответно този акт не е основание по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) за отмяна на влязлото в сила решение по делото. Воден от горното, Върховният касационен съд, ГК, петчленен състав