Решение № 194 от 9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2018 г.

Решение № 194 от 9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на С. С. за отмяна на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. № 398/17 г., с което е отхвърлен искът му за разваляне на процесния договор за прехвърляне на застроен недвижим имот срещу издръжка и гледане по отношение на 1/4 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 68 кв. м. Според молителя изводът на въззивния съд, че сградата е построена в имота след прехвърлянето му с алеаторния договор противоречи на обективната истина. Няма изградена нова сграда в имота, а е бил извършен ремонт на съществуващата паянтова постройка, с основна реконструкция, преустройство и доизграждане в масивна конструкция в същия вид, с близки параметри и доближаващ се обем и със същото предназначение. В подкрепа на твърденията си представя скица от 17.05.18 г. и удостоверение от 9.05.18 г. на община Кюстендил. Сочи, че по независещи от него причини не е могъл да се снабди с доказателствата по – рано, при висящност на процеса, макар те да се съществували тогава. Допуснатата непълнота в доказателствения материал се разкрила след постановяване на въззивното решение, с което спорът бил частично пререшен, и не се дължи на небрежност на молителя – ищец. Моли оспореното вл. в сила въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно с присъждане на деловодни разноски. Ответниците по молбата К. И. и М. И. я оспорват като недопустима и неоснователна. ВКС намира молбата за допустима, по изложението в определение от 8.08.18 г. съображения, но неоснователна. Въззивният съд е приел, че процесната сграда в имота със застроена площ от 68 кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, е построена след извършване на прехвърлителната сделка с нот. акт. № 15/22.12.1975 г. С оформения с този нот. акт договор молителят – ищец и неговата съпруга Е. С. /починала/ са прехвърлили на Ю. И. /починала и наследена от ответниците/ 1/2 ид. ч. от описания недвижим имот – състоящ се от 743 кв. м. урегулирано дворно място, застроено с паянтово жилище при посочени съседи. В уточняващата молба на ищеца на л. 27 от делото на РС имотът е описан като поземлен имот с площ от 752 кв. м., урбанизирана територия, ведно с построените в него сграда с посочен идентификационен номер с площ от 68 кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда – еднофамилна и друга сграда с посочен друг идентификационен номер със застроена площ 23 кв. м. на един етаж, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна. От приложената към исковата молба скица на поземления имот от 30.09.16 г. и удостоверение за данъчна оценка също се установява, че в имота има две сгради – жилищна на два етажа и жилищна според скицата /второстепенна според удостоверението/ на един. Същото се установява и от скица с пояснителна бележка от 27.10.16 г. на л. 58 от делото на РС, както и от заключението на в. л. В., който е посочил, че към прехвърлителната сделка паянтовата сграда е съществувала – тя е строена в началото на века, но вещото лице не може да каже в какъв вид. Новата жилищна двуетажна сграда в имота е изградена на два метра от паянтовата сграда. Представените с отговора на исковата молба разрешение за строеж от 26.08.76 г. и договор за инвеститорски контрол са за построяване в имота на двуетажна жилищна сграда. Разрешението е издадено на, а договорът е сключен от трето за спора лице Д. Н. С молбата за отмяна са представени с твърдения, че са нови следните доказателства – скица за имота от 17.05.18 г. по плана, одобрен със заповед № 4/18.01.90 г., от която е видно, че в имота има само една сграда, отбелязана като "ПЖ" /без пояснителна записка за площ/, и удостоверение от 9.05.18 г. на община Кюстендил, от което се установява, че има регистриран одобрен арх. план от 21.06.76 г. за строеж на жилищна сграда в имота, като самият план, разрешението за строеж и протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво на строеж не се съхраняват в техническия архив на общината. Доказателствата не са нови по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото са съществували при висящността на делото /както се признава в молбата/ и молителят е могъл да се снабди с тях и да ги представи своевременно. Освен това те не са и от значение за спора, с оглед представените и от двете страни доказателства /скици, строителни книжа, заключение на в. л./ относими към предмета му. ВКС не се произнася по доводите на молителя за неправилност – незаконосъобразност на вл. в сила решение, защото неправилността в общия случай е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и може да се релевира при инстанционното обжалване на решението. Отмяната на вл. в сила решение по чл. 303 и сл. от ГПК е извънинстанционно производство, а основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона. В случая соченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява откъм характеризиращите го признаци, поради което молбата е неоснователна и следва да остане без уважение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.