Решение № 7702 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2018 г.

Решение № 7702 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Вълов от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. В. Чернев. Жалбата е против решение № 249 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 115/2018 г. от Административен съд - Враца. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство А. Вълов против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 02-060-6500/28#8 от 9.11.2017 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юриск. Д. Петрова, с представено по делото писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 249 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 115/2018 г. от Административен съд - Враца е отхвърлена жалбата на А. Вълов против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 02-060-6500/28#8 от 9.11.2017 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в рамките на неговите правомощия съгласно заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. Освен това съдът е приел, че оспорения акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Административният съд е счел, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалните разпоредби на закона - чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4/ - за неспазване на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от заявените и одобрени парцели през първата година в размер на 43, 32 ха, през следващата година оспорващият е заявил 17. 18 ха, или процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващия през кампания 2016 г., спрямо одобрените парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" през 2015 г. е 39. 66 %. Или оспорващият е намалил одобрените през 2015 г. парцели с повече от 10 %, при което не е изпълнил изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4. Съдът е счел за неоснователни възраженията на оспорващия, че заявените по-малко площи се дължи на законодателни изменения. Приел е, че това е така, защото не са били прекратени договорите му за наем на одобрените площи и при наличие на основание за заявяването им, площите не са били заявени. При извършения контрол, според изискването на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 /в относимата й редакция преди изменението от 2018 г. и допълнението от 2019 г. / одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 5. От тази нормативна регламентация следва изводът, че законът регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент, заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10 % от одобрената/ референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90 % от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление. От данните по делото безспорно е установено, че при одобрени площи за подпомагане в размер на 43, 32 ха, за кампания 2016 г. А. Вълов е заявил 17. 18 ха, която площ е 39. 66 % на сто от одобрената. Според чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 одобрената площ по направлението може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, спрямо площта за която има поет агроекологичен ангажимент. Следователно прекратяването на агроекологичния ангажимент на основанието, посочено в обжалвания акт - чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4, е законосъобразно, така както правилно е извел и първоинстанционният съд. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон, какъвто довод е наведен в касационната жалба. Неоснователно е оплакването на касатора за липсата на мотиви в обжалвания административен акт. В случая такива мотиви се съдържат както в самия акт, така и в писмените доказателства към административната преписка, предхождащи издаването на акта. Неоснователни са и доводите на касатора, основани на § 15, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Според тази норма ползвателите, които са одобрени по направлението по чл. 3, т. 3 от Наредба № 4 (биологично животновъдство), сключили са договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г. и всичките им отглеждани пасищни селскостопански животни и пасища са одобрени за подпомагане, са длъжни в срок до 1.02.2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ при спазване съотношението за минимум 0, 15 животинска единица на хектар, независимо от категорията. Независимо от тази законова уредба касатора А. Вълов е могъл да приведе договорите си в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ при спазване на изискването в законовата разпоредба съотношението за животинска единица на хектар. Освен това сключените от касатора А. Вълов договори за наем не са прекратени по реда на § 15, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което за изпълнение изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 наетите пасища и мери са могли да бъдат заявени. Според § 15, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ тези договори за наем не се смятат за правно основание по чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) – само за подпомагане за схемите по чл. 38а, ал. 1 от ЗПЗП, сред които не е мярка 11 "Биологично земеделие". Прекратени договори не са и заявявани по реда на чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 като форсмажорно или изключително обстоятелство. На последно място (но не по важност) изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 е обективно, като законовата разпоредба не допуска възможност за невиновно неизпълнение, респ. за отклонение от нейните изисквания. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова касатора А. Вълов следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 150 лв. за касационната инстанция, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,