Решение № 9087 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А. чрез адвокат Стойчев против решение 2095 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело 1690/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пловдив отхвърля жалбата на М. А. А. от град Пловдив срещу заповед 8121К-5517 от 15.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Приема, че мотивите на обжалваната заповед съдържат анализ на относими факти, който е достатъчен по съдържанието си, за да бъдат изяснени в пълнота обстоятелствата от значение за формиране решението на ДНО, като последният излага правни изводи, съответни на установените факти. Посочва, че нови доказателства, които да оборват установените в дисциплинарното производство факти - нарушенията на етичните правила, не са били събрани и в съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателя да установи фактите, от които черпи благоприятни за себе си последици (по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК), поради което следва да се приеме, че фактите от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на А. са доказани и че дори да е налице някакво нарушение на формата, то не може да се квалифицира като съществено и да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание, защото не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя (реализирано в пълен обем), нито е повлияло върху формираното волеизявление на наказващия орган. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Първоинстанционният съд подробно описва фактите по делото, но в решението по същество липсват мотиви, обосноваващи материалната законосъобразност на оспорената заповед. Събраните по делото доказателства са описани, но не са обсъдени в тяхната съвкупност. Липсват правни изводи, относно извършени ли са от служителя вменените му дисциплинарни нарушения и осъществени ли са фактическите състави на чл. чл. 203, ал. 1, т. 13, ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон са изцяло декларативни. В съдебния акт са цитирани представените по делото доказателства, както и законовите норми, но доказателствата и приложимите законови разпоредби не са анализирани и обсъдени, липсват фактически установявания, а правните изводи са бланкетни. Такива са и изводите, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че М. А. извършва посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, без да се посочат въз основа на кои от детайлно изброените доказателства съдът стига до този извод. Основателно е направеното в касационната жалба възражение, че съдът при преценка на материалната законосъобразност на обжалваната заповед не прави собствен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства. Съдът не може и не следва да не излага собствени изводи по установените от него факти. Не е обсъдено дали нарушението/нарушенията правилно са преценени като такива по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Не е обсъдено налице ли са доказателства, съответно изложени ли са фактически основания от административния орган, които установяват налице ли е уронване престижа на службата, доколкото това е квалифициращият елемент на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съдът не е анализирал процесния административен акт, тъй като в административния акт не е посочено мястото и времето на извършване на дисциплинарното нарушение и не става ясно защо съдът безкритично е възприел мотивите в заповедта на министъра на вътрешните работи. Съдът не е изложил обосновани мотиви защо приема безусловно, както установените от органа факти и обстоятелства, така и правните изводи относно съответствието на административния акт с изискванията на закона. Липсва анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Тъй като спорният въпрос по делото, видно от разпоредителната част на оспорения административен акт, и в контекста на същността на осъщественото от органа властническо правомощие, се свежда до това дали жалбоподателя е получавал пари или други облаги, ако да, кога, колко от кого и поради каква причина. Следователно съдът е следвало да установи, както дали сочените от органа факти съществуват, така и дали обуславят правилност на преценката на органа да издаде оспорваната заповед. Основателен е доводът на касатора, че административния съд въобще не е обсъдил възражението му, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Първоинстанционният съд не само, че не е анализирал наведените доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, но и не ги е коментирал в своето решение, поради което е постановил необосновано решение. Липсата на мотиви по посочените въпроси препятстват настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери съответствието на оспорената заповед с материалния закон и да изложи мотиви за това. Разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,