Решение № 1415 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2013 г.

Решение № 1415 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от "Хидроенерджи Груп" ООД със седалище и адрес на управление София срещу решение № 660 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 112/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение № ПО-01-8/9.01.2013 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт, като се присъдят направените разноски. Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна Административният съд е установил, че "Хидроенерджи Груп" ООД със седалище и адрес на управление София подало на 12.06.2012 г. до директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район заявление за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект - река Доспат, в землището на село Црънча и село Бръщен, община Доспат. Водовземането и ползването на водния обект било свързано с производство на електрическа енергия от малка водноелектрическа централа от МВЕЦ 6, с водохващане и сграда на МВЕЦ на кота 995 м. Към заявлението са били приложени документи. С решение № ПО-01-8/9.01.2013 г., директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" отказал да издаде разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, с мотиви, че инвестиционното предложение предвижда каскадно изграждане на ВЕЦ, каквото е забранено по силата на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от ЗВ, както и че ИП попада в защитена зона "Родопи-Западни" и по силата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производството на електроенергия, когато тази част от реката попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ. Също така административният орган е преценил, че предложението противоречи на Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район. От правна страна съдът приел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, при спазване на процедурните правила. Отказът на административния орган съответствал и на материалния закон, като се отчетат наложените ограничения за ползване на водния обект и водовземане, с които целта на искането е несъвместима. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба срещу административния акт. При постановяването на решението не е било допуснато противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, б."ж" от Закона за водите въвежда разрешителен режим за водовземане от повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от Закона за водите. Директорът на басейновата дирекция е постановил отказ за издаване на заявеното разрешително, позовавайки се на предвижданията на плана за управление на водния басейн, с който се налагат ограничения и забрани с цел опазването на местообитанията и биологичните видове, попадащи в защитени зони. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) предвижда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато съответната част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Както е установено по делото, разглежданият участък за изграждане на малка водноелектрическа централа попада в границите на защитена зона "Родопи Западни", с код BG 0001030. Защитената зона "Западни Родопи" е включена в Списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приет с Решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, допълнен с Решение № 802 на Министерския съвет от 14.12.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че процедурата по обявяване на защитена зона "Родопи Западни" не е завършена, тъй като не е издадена заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, т. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). По тази причина касационният жалбоподател счита, че не е налице основанието за отказ по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, тъй като територията още не обявена за защитена. Оплакването за неточно прилагане на материалния закон е неоснователно. Съдът е формирал обоснован извод, че не се отразява на законосъобразността на оспореното решение обстоятелството, че не е налице заповед на МОСВ по чл. 12, т. 6 от ЗБР. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗБР за защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от закона. Независимо от това, че защитена зона "Родопи Западни" не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите по реда на чл. 12 ЗБР, административният орган има задължение да прецени съответствието на предложението с изискванията за опазване на околната среда, както предвижда чл. 62, т. 3 ЗВ, като формира свое убеждение. В случая, едновременно с необходимостта от защита на състоянието на водите с оглед целите по чл. 149а ЗВ, директорът на басейновата дирекция е констатирал и несъвместимостта на инвестиционното предложение с предвижданията на плана за управление на речните басейни за Западнобеломорски район. Както законосъобразно е посочил административният съд, въведената с плана забрана за изграждане на водноелектрически централи на водно тяло BG4DO135R118 - река Доспат представлява основание за отказ за издаване на разрешително за водовземане за производство на електроенергия, тъй като искането е несъвместимо с обществения интерес по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на басейновата дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд