Решение № 6450 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2011 г.

Решение № 6450 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на ЕТ "Рад Влад - Стефан Стойчев" гр. Разград, чрез пълномощника му адв. Топалова и на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Варна, срещу Решение № 798/1.04.2011 г., постановено по адм. дело № 119/11 г. по описа на Административен съд /АС/ гр. Варна.

В жалбата на ЕТ "Рад Влад - Стефан Стойчев" се обжалва решението само в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 900161/24.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград, за установени задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5595,48 лв. и съответните лихви. Уточнено е в жалбата, че решението се жали в отхвърлителната си част само за разликата над 1950,90 лв. до 5595,48 лв. и съответните лихви. Според касатора решението в тази му част е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, обосноваващо отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът е приел за всички количества оцетна киселина, че не са доказани обстоятелства по чл. 28, ал. 3 ЗКПО - бракуване поради изтекъл срок на годност. Намира за необосновани тези изводи на съда в случаите, когато като основание за бракуване е посочено в протоколите за брак изтичане на срока на годност и същите обстоятелства се установяват от приложени сертификати. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отменен РА в частта, в която са определени задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размера им над 1950,90 лв. и съответните лихви. или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Не заявява претенция за присъждане на разноски в касационното производство.

Не взема становище по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Варна.

В жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Варна се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и съдопроизводствени правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на АС Варна се обжалва в частта, в която е отменен РА № 900161/24.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград, с който са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 26,68 лв. за д. п. м. 01.2004 г., 25,68 лв. за д. п. м. 03.2004 г., 299,60 лв. за д. п. м. 05.2004 г., 38,52 лв. за д. п. м. 06.2004 г., 207,90 лв. за д. п. м. 07.2004 г., 50,40 лв. за д. п. м. 08.2004 г., 64,80 лв. за д. п. м. 09.2004 г., 27,12 лв. за д. п. м. 10.2004 г., 69,60 лв. за д. п. м. 11.2004 г., 91,20 лв. за д. п. м. 12.2004 г., 91,20 лв. за д. п. м. 03.2005 г., 145,92 лв. за д. п. м. 04.2005 г., 164,16 лв. за д. п. м. 05.2005 г., 91,20 лв. за д. п. м. 06.2005 г., 243,60 лв. за д. п. м. 07.2005 г., 243,60 лв. за д. п. м. 08.2005 г., 348 лв. за д. п. м. 09.2005 г., 176,32 лв. за д. п. м. 10.2005 г., 176,32 лв. за д. п. м. 11.2005 г. и 72,96 лв. за д. п. м. 12.2005 г., всички в общ размер 2632,18 лв., както и съответните лихви върху тях. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че не възниква задължение за внасяне на ДДС, тъй като не било установено, че липсващите или бракувани стоки е приспаднато право на пълен или частичен данъчен кредит. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Не взема становище по касационната жалба на ЕТ "Рад Влад - Стефан Стойчев".

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:

Касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на разглеждане пред АС е бил РА № 900161/24.08.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград, потвърден с Решение № 610/16.10.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Варна, но само в частта на РА, в която са определени задължения по ЗДДС (отм.) за 03.2004 г., по ЗДДФЛ за 2008 г. и допълнително са установени задължения за ДДС за данъчни периоди 2004 г. и 2005 г.

В тези части на РА жалбата на ЕТ "Рад Влад - Стефан Стойчев" се разглежда повторно от АС Варна, предвид постановеното връщане за ново разглеждане по решение № 108/5.01.2011 г. по адм. дело № 8740/2010 г. по описа на ВАС, първо отделение. При отмяна на предходното съдебно решение на АС Варна касационният съд е дал задължителни указания да се изложат мотиви от съда при постановяване на акта му в тази част.

1. По касационната жалба на ЕТ "Рад Влад - Стефан Стойчев". Съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу РА № 900161/24.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград, за установени задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5595,48 лв. и съответните лихви. Обжалва се решението само в размера над 1950,90 лв. до 5595,48 лв. и съответните лихви, като установени задължения по РА.

За да отхвърли жалбата в тази й част съдът е приел, че за материални запаси - оцетна киселина, отчетени като разход, за които не е посочено като основание в протоколите за брак основание по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО или при посочено основание по чл. 28, ал. 3, т. 3 ЗКПО - "изтичане на срок на годност" не са приложени сертификати за годност, въз основа на които да се установи фактически изтеклия срок на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, не е налице изключението по чл. 28, ал. 3 ЗКПО. В този случай се прилага правилото на чл. 28, ал. 2 ЗКПО и не се признават за данъчни цели данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

Не е било спорно по делото наличието на липсващи стоки /оцетна киселина/ в размера и количеството, установени в РА. Не е било спорно, че търговецът е обосновал липсите с протоколи за брак, в които е вписал различни основания като само основанието "Изтичане на срок на годност" попада в изключенията по чл. 28, ал. 3 ЗКПО. За част от запасите приходните органи са приели, че изключението е налице поради наличие на сертификати за годност, въз основа на които може да се установи срока и периода на изтичане на годността. За други е прието обратното поради липса на такива сертификати. В касационната жалба касаторът се позовава на конкретни протоколи за брак и сертификати към тях, за които твърди, че материалните запаси по тях са бракувани поради изтичане на срок на годност, за което са налице сертификати. Това твърдение е недоказано. Всички тези протоколи са обсъдени още в хода на ревизионното производство и въз основа на тях е направен обоснован извод от приходните органи за количеството оцетна киселина, за което са налице сертификати за годност. В подкрепа на обратната си теза касаторът, и при двете разглеждания на делото в първа инстанция, не е искал събиране, не е ангажирал доказателства или доказателствени средства, вкл. и назначаване на експертиза с оглед необходимостта от използване на специални знания.

Предвид изложеното касационното оплакване се явява неоснователно. Решението на съда в тази си част е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.

1. По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Варна. Съдът е отменил РА № 900616/24.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград, за установени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 26,68 лв. за д. п. м. 01.2004 г., 25,68 лв. за д. п. м. 03.2004 г., 299,60 лв. за д. п. м. 05.2004 г., 38,52 лв. за д. п. м. 06.2004 г., 207,90 лв. за д. п. м. 07.2004 г., 50,40 лв. за д. п. м. 08.2004 г., 64,80 лв. за д. п. м. 09.2004 г., 27,12 лв. за д. п. м. 10.2004 г., 69,60 лв. за д. п. м. 11.2004 г., 91,20 лв. за д. п. м. 12.2004 г., 91,20 лв. за д. п. м. 03.2005 г., 145,92 лв. за д. п. м. 04.2005 г., 164,16 лв. за д. п. м. 05.2005 г., 91,20 лв. за д. п. м. 06.2005 г., 243,60 лв. за д. п. м. 07.2005 г., 243,60 лв. за д. п. м. 08.2005 г., 348 лв. за д. п. м. 09.2005 г., 176,32 лв. за д. п. м. 10.2005 г., 176,32 лв. за д. п. м. 11.2005 г. и 72,96 лв. за д. п. м. 12.2005 г., всички в общ размер 2632,18 лв., както и съответните лихви върху тях.

За да отмени РА в тази му част съдът е приел, че не е налице една от предпоставките за извършване на корекция на дължимия ДДС, предвидена в нормата на чл. 82 ЗДДС (отм.), а именно - приспадане на пълен или частичен данъчен кредит по начислен данък за бракувани стоки, за които не са налице изключенията по чл. 82, ал. 3 ЗДДС (отм.). основният спорен въпрос е бил дали за бракуваните стоки, установени по вид и количество, е бил ползван данъчен кредит при придобиването им. Тази предпоставка е обективен положителен факт, чието установяване е в тежест на приходните органи, които като твърдят, че това условие е налице, се позовават на законовите последици за корекция на ползвания данъчен кредит и задължение за допълнително начисляване на ДДС в размера на приспаднатия кредит. Нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебната фаза на производството при първото разглеждане на делото не са били представени доказателства, въз основа на които да се установи, че за липсващите и бракувани стоки - оцетна киселина е ползван при придобиването им данъчен кредит. Приходните органи се позовават на вписванията в дневниците за покупки на ревизираното лице за 2004 г. и 2005 г., които обаче не са събрани като писмени доказателства, не са били предмет на независима експертна проверка, при наличие на възражение на ревизираното лице за недоказаност на констатацията в РД и РА за ползван данъчен кредит. Едва при повторното разглеждане на делото в АС Варна, и след приключване на устните състезания, ответникът е поискал събиране на доказателства в горния смисъл, обосноваващи тезата му за ползван данъчен кредит. Съдът е процедирал законосъобразно като не е допуснал събиране на писмените доказателства, прилагайки императивната норма на чл. 226, ал. 2 АПК. Новите писмени доказателства - извлечения за вписванията в дневниците за покупки на ревизираното лице в периода 2003 - 2005 г. изхождат от приходните органи, тъй като се съдържат в тяхната оперативна система, били са известни на приходните органи, не са нововъзникнали. Тези доказателства не са събрани поради проявено процесуално бездействие от страна на ответника, което се санкционира от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК. Ето защо, с оглед на събраните доказателства, съдът е направил извод, че не е доказано наличието на една от предпоставките за корекция на ползвания данъчен кредит, поради което правилно е отменил РА в тази му част като незаконосъобразен. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед неоснователността и на двете касационни жалби разноски за настоящото производство не се дължат в полза на кой да е от касаторите.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, осмо отделение