Решение № 7425 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2020 г.

Решение № 7425 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и "ЧЕЗ Електро България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу решение № 6356 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4431/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявено за нищожно решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспореното решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Искат присъждане на направените по делото разноски. Ответниците "Уиндкрафт Симонсфелд БГ" ЕООД, "Виндферм Балчик 1" ЕООД, "Виндферм Балчик 2" ООД и "Виндферм Балчик 4" ООД, всички със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат С. в писмени отговори и адвокат Х. в съдебно заседание вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответникът "Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. взема становище за допустимост и основателност на касационната жалби. Ответниците "ЕВН България Електроснабдяване", "Енерго-Про продажби" АД и Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд намира касационните жалби за допустими, като подадени в законоустановения срок от надлежни страни в производството. Производството пред административния съд е образувано по жалбите на "Уиндкрафт Симонсфелд БГ" ЕООД, "Виндферм Балчик 1" ЕООД, "Виндферм Балчик 2" ООД и "Виндферм Балчик 4" ООД, всички със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № СП - 5 от 28.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000 кWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с решение Ц-013 от 28.06.2006 г. Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла с оспореното решение № СП-5/28.03.2019 г. след отмяната на т. 1. 7 от решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1177 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 8522/2015 г. по описа на Административен съд София град, оставено в сила с решение № 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 5284/2018 г. по описа на Върховния административен съд. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно обжалваното пред него решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от административен орган, който има материална компетентност за издаването му, но същото е постановено при липса на основание за издаването му, каквото е налице единствено до 31.07.2015 г. Отделно от това е приел, по съществото на спора, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви, тъй като съдържа единствено прочит и тълкуване на решенията на съдилищата, постановени в производствата по отмяна на т. 1. 7 от решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, съответно че не е отчетено влиянието на всички оперативни разходи, довело до необосновано заложена стойност на електрическата енергия за собствени нужди на година. Решението е валидно и допустимо но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. и доп., бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г., изм., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1. Съответно с § 17 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е прието, че в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. В изпълнение на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ КЕВР приема решение № СП-1/31.07.2015 г., което в относимата в случая част – т. 1. 7 е отменено с влязло в сила съдебно решение. След отмяната му е прието оспорваното, с идентичен предмет на регулация. При посочената относима правна регламентация несъответен на закона е изводът в обжалваното решение, че оспореното пред съда решение е нищожно, като постановено след 31.07.2015 г. Разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ ако и да въвежда за КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона задължение, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от с. з. отношения. В съответствие със законовото изискване КЕВР е приела в срок решение, чиято отмяна от съда не я лишава от компетентност да установи количеството електрическа енергия, подлежаща на изкупуване по вече установени с влязло в сила нейно решение преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Изложеното обуславя отмяната на съдебното решение и тъй като решението на първоинстанционния съд, предмет на касационната проверка не съдържа изискуемите се от чл. 172 а, ал. 2 АПК мотиви, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Съгласно посочената разпоредба съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал, което в случая съдът не е сторил. Изложените от съда мотиви в обжалваното решение са свързани с доводите за нищожност, но не и относно твърдяната незаконосъобразност на оспореното пред него решение на КЕВР. Най-общо посоченото в него, че оспорения административен акт съдържа единствено прочит и тълкуване на решенията на съдилищата, постановени в производствата по отмяна на т. 1. 7 от решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, съответно че не е отчетено влиянието на всички оперативни разходи, довело до необосновано заложена стойност на електрическата енергия за собствени нужди на година не отговаря на изискванията за мотивиране на съдебния акт. Следователно обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Доводите изложени от Фонд "Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) относно качеството му на страна по делото в което е конституирана, не могат да доведат до неправилност на решението, от гледна точка на това, че правните последици на съдебното решение биха били едни и същи за всички страни по делото. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК Върховният административен съд, трето отделение