Решение № 13770 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7317/2013 г.

Решение № 13770 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7317/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Търговска база 7" ЕООД - в производство по несъстоятелност, гр. Пазарджик, срещу решение № 755/3.04.2013 г. по адм. д. № 3549/2011 г. на Административен съд - Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт с № 161102748/19.09.2011 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1203 от 12.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 383 925,92 лв. и са определени лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 32 151,18 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Пловдив оспорва касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова и със съображения, съдържащи се в представени по делото писмени бележки. Желае да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт с № 161102748/19.09.2011 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1203 от 12.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 383 925, 92 лв. и са определени лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 32 151,18 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По отношение на процесната доставка на стоки "никел, феромолибден, ферованадий", документирана с фактура с № 59 от 29.07.2010 г., издадена от "Лео скин" ЕООД, съдът е констатирал, че нито от доставчика, нито от ревизираното лице, включително и в хода на съдебно производство, са представени доказателства относно физическото предаване/приемане на стоките, както и за тяхното транспортиран, (товарителници, пътни листове, фактури за закупено гориво). Няма счетоводни регистри във връзка с осчетоводяването на доставките. Не са представени и доказателства установяващи, че доставчикът е разполагал със съответния персонал, назначен по трудов или граждански договор, напротив, депозирана е декларация от доставчика, който изрично е декларирал, че няма назначени лица по трудов договор. Представен е само договор за наем на склад в гр. Плевен, но съдът е приел, че това е недостатъчно, тъй като други документи, като фактури за платен наем, не са събрани. Във връзка с произхода на стоките още по време на ревизията е установен предходен доставчик - "Агромет Комерт" ЕООД за осъществени ВОП от Румъния, но според съда това обстоятелство, само по себе си е крайно недостатъчно, и не може да обоснове безспорен извод за реалното осъществяване на пряката доставка по процесната фактура, издадена от доставчика "Лео скин" ЕООД на жалбоподателя. Относно процесните доставки през д. п. м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. на стоки - "обувки, прежди, пердета", документирани с 5 броя фактури, издадени от "Прима 1" ЕООД, съдът е потвърдил констатациите на приходните органи за липса на доказателства, удостоверяващи наличие на собствени или наети търговски обекти и складове за съхранение на стоките, за физическото предаване/приемането на стоките, както и за транспортирането им (товарителници, пътни листове, фактури за закупено гориво). Посочил е, че не са представени счетоводни регистри за осчетоводяването на доставките. Не са събрани доказателства, че доставчика "Прима 1" ЕООД е разполагал със съответния персонал, назначен по трудов или граждански договор. По отношение на произхода на стоките по процесните фактури, издадени от доставчика "Прима 1" ЕООД, съдът се е мотивирал, че фактурите по делото, издадени от "Гидо фешън шус" ООД, "Гидо" ООД и ЕТ "Джаров - Янков Джаров", не могат да обосноват безсъмнен извод за предходните доставчици. В тази връзка съдът се е позовал и на неспорните констатации на вещото лице по приетите съдебни експертизи, че от представените по делото и проверени от вещото лице счетоводни регистри, не е възможно да се установи по безспорен начин, че именно стоките предмет на процесните фактури, издадени от доставчика "Прима 1" ЕООД, са получени от него по фактурите, издадени от обсъжданите доставчици "Гидо фешън шус" ООД, "Гидо" ООД и ЕТ "Джаров - Янков Джаров". В пространните си мотиви съдът е анализирал материалноправните предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Приел е, че в случая спорът се свежда до преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните данъчни фактури, като според съда прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки в случая е останало недоказано. Посочено е в съдебното решение, че нито представените писмени доказателства, нито експертизите на вещото лице установяват приемо - предаването и транспортирането, а също и произхода на стоките по процесните фактури, (конкретно относно фактурите, издадени от прекия доставчик "Прима 1" ЕООД). В подкрепа на своите изводи съдът се е позовал и на практиката на СЕС, обективирана в съдебните решения, цитирани в мотивите на обжалваното решение, чието приповтаряне не се налага. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В касационната жалба са развити аналогични възражения с тези в първоинстанционното производство, които административният съд подробно е обсъдил и е обосновал съответните правни изводи. Анализирани са всички относими факти към правния спор, като правилно е прието, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС предвид липсата на реално осъществени доставки. В решението коректно е посочено, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на право на приспадане на данъчен кредит установяването на реалност на доставката по чл. 6 ЗДДС, респ. на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от с. з., възниква и задължението за начисляване на данъка. Данъкът следва да е начислен правомерно. Обосновано в разглеждания казус е прието, че предмет на сделките представлява родово определени вещи - "никел, феромолибден, ферованадий", /по фактура от "Лео Скин" ЕООД/ и обувки, прежда и дрехи/, по фактури от "Прима 1" ЕООД/. Собствеността върху тези вещи предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Това обстоятелство предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка - за физическото им наличие при ревизираното лице. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит представлява първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО, също е отбелязано, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и самият получател следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да свидетелства за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват. В същия смисъл е и приетото по дело С-78/2012 г. на СЕС. Решението като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: На ответника независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,