Решение № 6785 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2008 г.

Решение № 6785 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенцията за приватизация - гр. София, чрез юрисконсулт Мария Анастасова, упълномощена от представляващия агенцията председател Тодор Костадинов Николов, против Решение № 31/28.05.2008 г. постановено по адм. дело № 23/2008 г. по описа на Административен съд - Русе, II състав, с което Агенцията за приватизация (АП) е осъдена да заплати на Ваня Николова Ганева от гр. Русе сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 280 лв. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази връзка са изложени съображения, че не е осъществен фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не са установени незаконосъобразни действия на служители на АП, които извършват само техническа дейност по регистрация на прехвърлянето на инвестиционните бонове, регламентирана в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (НУРОПЦПТПАСД) и Инструкцията за приложението й; неправилно паричният еквивалент на един инвестиционен бон е определен в размер на 1 лв.; за ответника по касационната жалба не е налице реално понесена вреда към момента на предявяване на иска пред първоинстанционния съд. Ответната страна - Ваня Николова Ганева в писмено становище, подадено чрез процесуален представител адвокат Деян Димитров, оспорва подадената касационна жалба и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и да й присъди направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на подадената жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на глава единадесета АПК - образувано е по искова молба, подадена от Ваня Николова Ганева против Агенцията за приватизация, за заплащане на сумата от 500 лв., като обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска. В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на 500 инвестиционни бонове (ИБ), (от които 250 ИБ - по наследяване), с надлежно открита бонова сметка и обслужващо звено; по повод справка, направена в РЦ на АП - Русе установила, че ИБ са прехвърлени на друго лице без нейно знание и съгласие; прехвърлянето е осъществено с фалшиво пълномощно без нотариална заверка на подписа и без надлежна легитимация на лицето, представило се за неин пълномощник; така без да е налице съдействие или вина от нейна страна, в резултат на незаконни действия на служители на Агенцията за приватизация е лишена от правото да се разпорежда със собствените си ИБ. На посочените основания е поискано ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди в горепосочения размер. Въз основа приложените по делото доказателства, административният съд е приел за установено, че ищцата е имала открита бонова сметка по чл. 11, ал. 1 НУРОПЦПТПАСД, с 250 инвестиционни бона и още 250 ИБ е придобила по наследяване; регионалното бюро, в което е регистрирана е с код 170200; на 29.09.2003 г. в регионално бюро в гр. София, с различен код - 219999, всички притежавани от Ганева ИБ са прехвърлени по сметката на Петър Желев Попов с представено за последния пълномощно, без да е налице промяна на обслужващото й звено, заявена по реда на чл. 4 от наредбата. Въз основа приетото по делото заключение на СГЕ, обосновано е прието, че подписът на упълномощителя по пълномощното не е на собственика на ИБ, а въз основа показанията на свидетеля Петър Желев, разпитан по делегация от СРС и представено удостоверение издадено от ДНСП - че личната карта на това лице, вписана в пълномощното, е обявена за невалидна поради изгубването й преди датата на осъщественото прехвърляне, а то заявява, че не познава ищцата и не е упълномощавано от нея да прехвърля инвестиционните й бонове. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, предвид установени незаконни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника в изпълнение на административна дейност, в пряка причинна връзка с претърпяна от ищцата имуществена вреда. Изложени са съображения, че такива действия са налице, доколкото прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП (административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ), уредена в НУРОПЦПТПАСД и в Инструкция на АП за приложението й, като в случая изискванията относно представяне на необходимите за прехвърлянето на инвестиционни бонове документи и проверката им от служители на АП уредени в чл. 13 и сл. от Наредбата, не са изпълнени в цялост. Независимо от изричното разпореждане на съда от 11.01.2008 г. с включено в него предупреждение, че при непредставяне на подробно описани документи от съществено значение за преценката му дали прехвърлянето на инвестиционните бонове съответства на приложимата нормативна уредба, съдът ще приеме за установено, че не е заявено желание за промяна на обслужващото звено на ищцата, изисканото доказателство не е представено от агенцията. С оглед създадените от ответната страна пречки за събирането му и разпоредбата на чл. 161 ГПК, съдът законосъобразно е приел, че регистрираното от служители на АП прехвърляне чрез пълномощник в гр. София, вследствие на което боновият баланс по личната сметка на Ваня Ганева след 29.09.2003 г. е станал нула инвестиционни бона, е осъществено в противоречие с изискванията на наредбата (по - конкретно тези за подаване на искане за промяна на обслужващото звено, предпоставящо възможността прехвърлянето да бъде осъществено в различно от звеното на първоначалната регистрация и за проверка на легитимацията по лична карта на пълномощника, чрез когото то е осъществено). Предвид изложеното е направен обоснован извод за наличието на незаконосъобразни действия на служителите на АП, в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Стойността на вредите е определена в съотношение ИБ за един лев, съобразно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове, доколкото към датата на увреждането за инвестиционните бонове няма пазарна цена и те могат да се ползват по предвидения в този закон ред. В резултат на това искът е уважен като основателен в пълния му размер. Постановеното решение е правилно. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер (загуби и пропуснати ползи/ и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това посочената отговорност се характеризира, като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на служителите на АП по повод извършеното на 29.09.2003 г. прехвърляне на ИБ собственост на ищцата и реално причинена й вреда с имуществен характер, в причинна връзка с тях. Такива действия или бездействия в случая са налице с оглед регистрираното прехвърляне на инвестиционни бонове в нарушение на изискванията на НУРОПЦПТПАСД) приета с ПМС № 206 от 5.09.2002 г., ДВ бр. 89/2002 г. с последващи изменения и допълнения (, в резултат на което е станал нулев боновия баланс по сметката на ищцата. Следва да се отбележи, че разпореждането с инвестиционни бонове се извършва с нареждане, като се попълва формуляр по приложен към наредбата образец. АП регистрира прехвърлянето, когато на името на прехвърлителя и получателя има открити бонови сметки, а прехвърлянето се смята за извършено след регистрацията му от АП. Такова прехвърляне според чл. 15, ал. 1 от Наредбата не се регистрира, при нечетливо, непълно или неправилно попълване на нареждането, при несъответствия между данните, посочени от прехвърлителя, както и след установяване на законни пречки за прехвърлянето или придобиването по наследство или подадения формуляр на нареждане не е отпечатан по реда на чл. 24, а лицето, подало нареждането се уведомява писмено за наличието на обстоятелства, които не допускат регистрацията. Анализът на уредбата сочи на строго регламентирани действия от страна на прехвърлителя и получателя на ИБ и на длъжностните лица на АП, във връзка с регистрацията на прехвърлянето, като вменените на АП задължения за проверка на посочените данни са гаранция против извършване на злоупотреби с ИБ. Поради това и с оглед установеното по делото разпореждане с ИБ собственост на ищцата, без нейно знание, съгласие и воля за такова разпореждане, при това с оформени документи с невярно съдържание, правилно е прието от първоинстанционния съд, че действия и бездействия на служителите на АП са в пряка причинна връзка с реално причинени на ищцата вреди. С оглед текста на чл. 4 от Наредбата, не намира правно основание довода на процесуалния представител на АП, че предвиденото в чл. 17, ал. 1 от същата, "свободно" прехвърляне на ИБ изключва необходимостта служителите на административния орган да извършват проверка дали звеното, в което се извършва прехвърлянето, е именно обслужващото собственика на ИБ. Настоящият състав не възприема и изложените от процесуалния представител на касатора съображения, че по делото не се установяват понесени от Ваня Ганева вреди, а ако такива са налице, са настъпили по нейна вина и обезщетение за тях не се дължи. Срокът на валидност на емитираните и притежавани ИБ е до 30.06.2005 г., а прехвърлянето им на трето лице в противоречие с приложимата правна уредба, с което са осуетени всякакви действия по разпореждане с ИБ, респективно вредата, са настъпили преди тази дата. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ в случая е неприложима, а понесените от ищцата вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на АП. Поради това правилен е направеният от първоинстанционният съд извод, че искът, като основателен е следвало да бъде уважен изцяло. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 222, ал. 2 АПК. С оглед изхода от спора и направеното от Ваня Николова Ганева искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, Агенцията за приватизация следва да бъде осъдена да й заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение, установени в размер на 200 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 17.07.2008 г. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,