Решение № 1110 от 1.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени срещу Решение 2899 от 28.04.2022 г., постановено по адм. дело 13377/2017 г. от Административен съд София-град, с което БНБ е осъдена да заплати на И. Григорова обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 679. 21 лв. претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 06.11.2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, като искът е отхвърлен в частта за разликата от 5 679. 21 лв. до предявените 8 627. 96 лв., както и в частта за обезщетение от 2 000 лв., (от претенция в общ размер на 135 434. 01 лв.), представляваща разлика между общия размер на вложенията й КТБ-АД (в несъстоятелност) и изплатения от Фонда за гарантиране на влоговете в банките депозит в размер на 196 000 лв., като неоснователен. Присъдени са и разноски по делото 10 лв. в полза на И. Григорова и 385 лв. в полза на БНБ. Процесуалният представител на БНБ обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение в размер на 5 679. 21 лв. и разноски в размер на 10 лв. Процесуалният представител на И. Григорова обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции и ищцата е осъдена да заплати на БНБ разноски в размер на 385 лв. Касаторите обосновават твърденията си за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части с допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат да се отмени и вместо него - да се постанови друго по същество. БНБ претендира присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрискосултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и предлага обжалваното решение, като правилно в обжалваните му части, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт, в обжалваните от тях части, е неблагоприятен и в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от И. Григорова срещу БНБ обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди, както следва: 1. В размер на 8 627. 60 лв., представляващи левовата равностойност на законната лихва за забавено плащане върху гарантирания размер на вложенията на ищцата в КТБ АД от 100 000 евро; 2. Частичен иск за 2 000 лв. (от претенция в общ размер на 135 434. 01 лв.), представляваща разлика между общия размер на вложенията й КТБ АД (в несъстоятелност) и изплатения от Фонда за гарантиране на влоговете в банките депозит в размер на 196 000 лв. Вредата се основава: 1. На бездействието на ответника да изпълни в срок задължението си по чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. за неналични депозити и да задейства механизма за изплащане на гарантираните депозити и 2. На неправомерни действия на ответника, с които са нарушени права по чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, конкретно правото на собственост, както и тези по чл. 54 относно забраната за злоупотреба с права, както и на нарушение на чл. 120 ДФЕС вр. чл. 3 ДЕС и на чл. 63-65 ДФЕС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил БНБ да заплати на И. Григорова обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 679. 21 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 06.11.2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, като искът е отхвърлен в частта за разликата от 5 679. 21 лв. до предявените 8 627. 96 лв., както и в частта за обезщетение от 2 000 лв., (от претенция в общ размер на 135 434. 01 лв.), представляваща разлика между общия размер на вложенията й КТБ-АД (в несъстоятелност) и изплатения от Фонда за гарантиране на влоговете в банките депозит в размер на 196 000 лв., като неоснователен. Присъдени са и разноски по делото 10 лв. в полза на И. Григорова и 385 лв. в полза на БНБ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по отношение на първия от предявените обективно съединени искове са налице законовите предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС; реално претърпени вреди в периода от 26.07.2014 г., от която дата ищцата започва да търпи имуществени вреди от неприлагане на правото на ЕС, до 06.11.2014 г., когато е взето решение за отнемане лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19, т.е. незаконосъобразното бездействие на БНБ е преустановено; и причинноследствена връзка между вредите и установеното незаконосъобразно бездействие. За да отхвърли частичния иск за сумата от 2 000 съдът е приел, че неплатежоспособността на КТБ-АД е резултат от на неефективното управление на нейните ръководни органи, а не от дейността на надзорния орган БНБ. Действията на БНБ нямат за последица изпадане на КТБ в неплатежоспособност, а са реакция на порочни банкови и бизнес практики, като са представяни неверни и подвеждащи финансови надзорни отчети. По делото не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника, изразяващи се в неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз, от които да произтича в пряка причинна връзка претендираната вреда. Не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че вземането на ищцата към КТБ-АД (в несъстоятелност) не е погасено. Същото е прието в производството по несъстоятелност на КТБ-АД и по него ищцата е получила плащания на 15.05.2019 г., на 20.10.2020 г. и на 30.03.2021 г. Съобразно този изход на спора АССГ е разпределил тежестта за понесените от страните разноски. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Неоснователни са доводите в касационните жалби за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Процесуалните права на страните не са препятствани, съдът е разпределил доказателствената тежест, дал е необходимите за изясняване на спора указания и е събрал релевантните за решаването му доказателства, които е обсъдил подробно в мотивите си в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. В решението ясно са изложени възприетите за установени от съда фактически положения, относими към изясняване на делото. Посочено е кои доказателства съдът е кредитирал и кои не. При надлежно установена фактическа обстановка административният съд е извел правилни и логически обосновани правни изводи за частична основателност на първия от обективно съединените искове и за неоснователност на втория. Настоящата инстанция въз основа на правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо да ги повтаря. Съдът е дал отговор на всички възражения на страните и обсъждайки относимите доказателства вярно е обосновал своите изводи, които са в унисон с постоянната практика на ВАС по този род дела. Несъгласието на страната с изводите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание. Неоснователни са и доводите в касационните жалби за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен. Между страните не са спорни следните факти: Ищцата е била вложител в КТБ-АД и към 20.06.2014 г. в депозитната си сметка е имала наличност в размер на 161 529. 32 евро; С Решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ е поставил КТБ под специален надзор за срок от три месеца; С Решение 138 от 06.11.2014 г. лиценза на Банката за извършване на банкова дейност е отнет от УС на БНБ; На 06.11.2014 г. на ищцата е изпратена информация, че Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) започва изплащането на сумата от 196 000 лева, представляваща главница и лихви, като не може да се диференцира точно размерът им, както и че вземането на Григорова над този размер - за сумата от 135 431. 01 лв. е включено под 3230 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН на приетите от синдика на КТБ АД вземания, по които не са направени възражения. Установено е, че на 15.05.2019 г. са й изплатени 15 306. 04 лв.; на 20.10.2020 г. вземане в размер на 11 729. 23 лв. и на 30.03.2021 г. такова в размер на 6 917 лв. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищцата е изплатен. Назначената по делото експертиза е установила, че в периода от 26.07.2014 г. до 06.11.2014 г. законната лихва върху сумата от 196 000 лв. възлиза на 5 679. 21 лв. С Решение 1443 от 03.07.2015 г. по ТД 2216/2015 г. Софийският апелативен съд е отменил Решение 664 от 22.04.2015 г. на Софийски градски съд по ТД 7549/2014 г. в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за такава 20.06.2014 г. Въз основа на тази фактическа установеност изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от ищцата иск за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ е съответен на закона. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, но е била задължителна и директно приложима и на територията на Република България. БНБ в качеството си на надзорен, по отношение КТБ, орган е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити по смисъла на Директивата, от който момент текат и императивните срокове, разписани в нея, за изплащането им в гарантирания максимален размер. Безспорно е, че е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая още към 20.06.2014 г., когато БНБ е постановила Решение 73 от същата дата за поставяне на КТБ под специален надзор, надзорният орган е разполагал с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата. Именно към тази дата всички вложители са били лишени от възможността да правят заявки за изплащане на депозитите си, т.к. КТБ не е била вече в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване на неналичност на депозитите не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Съдът е обсъдил и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и дело С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства, каквито в случая не са налице, а и не се твърдят. Неизпълнението на парично задължение, какъвто е настоящият случай, обосновава търсените вреди от забавено плащане в размер, измерим със законната лихва върху дължимата сума за периода на забавата. В настоящия случай вредата за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е от 26.07.2014 г. до 05.11 2014 г. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на ответника за отсъствие на претърпени вреди поради това, че е начислявана договорна лихва от КТБ. Такава лихва е начислявана за периода от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г., но върху наличните към този момент в сметката на ищцата парични средства, които представляват главница и капитализирани до 06.11.2014 г. лихви. Договорната лихва обаче е начислена на различно фактическо и правно основание и не основава неоснователност на предявения иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на размера на обезщетението. Неправилно обаче в обжалваното решение съдът е присъдил обезщетение в размер от 5 679. 21 лв., основавайки се на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение е 5 624. 38 лв. Възприетата от първоинстанционния съд сума е за периода от 26.07.2014 г. до 06.11.2014 г., поради което решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение в размер над 5 624. 38 лв. до присъдения такъв от 5 679. 21 лв., или искът за сумата от 54. 83 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Правилен е решаващият извод на АССГ за неоснователност на предявения като частичен иск от 2 000 лв. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 135 431. 01 лв., представляващи разликата между размера на вложения от ищцата депозит в КТБ и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банки сума от 196 000 лв. Тази искова претенция се основава на твърдения за неосъществен достатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност, основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия, съответно бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност, а с постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ-АД за ищцата са настъпили тежки последици, което било в нарушение на нейните имуществени права, защитени от разпоредби на закона. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника, рефлектиращи върху невъзможността ищцата да получи вложени в КТБ-АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице при и по повод упражняване на административна дейност. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която Григорова има вложения, а се твърди ненавременност (бавност) на предприетите мерки. В съответствие с установеното по делото е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането й е прието в производството по несъстоятелност, към което ответникът няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. С оглед на резултата от делото съдът неправилно е разпределил тежестта за разноските. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което неправилно съдът е приел, че е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. При този изход на спора, претенцията на Българска народна банка за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение