Решение № 6130 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2012 г.

Решение № 6130 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на общински съвет, гр. Елин Пелин, адрес гр. Елин Пелин, пл. "Независимост" № 1, срещу решение № 571 от 16.07.2012 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 175/2012 г. в частта, с която съдът отменил чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Елен Пелин.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Елен Пелин (Наредбата) е приет на основание чл. 8, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Приемайки неправилно тази основа съдът развил необосновани правни изводи за това, че чл. 19а от Наредбата противоречи на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Съдът обсъдил и реда по чл. 8, ал. 6 ЗМДТ, но неясно защо приел, че чл. 19а не е приет на негово основание. Счита за неправилни мотивите на съда досежно наличието на правен интерес от обжалване на наредбата у "Рила проект" ЕООД. От представените от дружеството доказателства не може да се направи извод, че притежава незастроени имоти, за които би могло да иска освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба - "Рила проект" ЕООД, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно преценил, че чл. 19а от Наредбата е незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Обосновано съдът приел, че общинският съвет излязъл извън рамките на определената му от закона компетентност, както и че за "Рила проект" ЕООД е налице правен интерес от обжалване на Наредбата.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че "Рила проект" ЕООД е собственик на недвижими имоти - нотариални актове № 147 от 24.07.2008 г., № 31 от 9.06.2008 г. и № 186 от 26.08.2008 г., находящи се в землището на с. Столник, община Елин Пелин. Имотите са незастроени и за тях е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване, заповед № ТС-1281 от 23.10.2008 г. на кмета на община Елин Пелин, с която е образуван урегулиран поземлен имот предназначен за логистичен център. Въз основа на това съдът направил извод за наличие у "Рила проект" ЕООД на правен интерес от оспорване на чл. 19а от Наредбата.

Съдът приел от фактическа страна, че:

1. Административното производство започнало по предложение на кмета на общината до председателя на общинския съвет с проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Елен Пелин, приета от общинския съвет с решение № 1246 по протокол № 47 от заседание, проведено на 16.12.2010 г., изменена с решение № 1295 по протокол № 48 от 27.01.2011 г.

1. Предложението било мотивирано като кметът се позовал на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.

1. Две постоянни комисии на общинския съвет - "Законност, сигурност, обществен ред, граждански права и транспорт" и "Финанси, бюджет и програми за развитие", разгледали предложението на кмета на свои заседания - на 8.12.2011 г. и на 14.12.2011 г., и направели допълнения.

1. На 5.12.2011 г. предложението на кмета, ведно с мотивите, било публикувано на интернет страницата на общината.

1. На 22.12.2011 г. било проведено заседание на общинския съвет - при спазване на процедурата за свикване. С решение № 78 по протокол № 3 общинският съвет, след поименно гласуване и 20 гласа "за" от общо 21 общински съветници, одобрил изменението на Наредбата. Решението било прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 9 ЗМДТ и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА), предложение от кмета на общината и становище на двете комисии на общинския съвет.

1. Текстът на приетото изменение е:

§ 3. Създава се нов чл. 19а както следва:

"Чл. 19а (1) Лицата, предявяващи искане за освобождаване от такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за незастроени имоти, които няма да ползват през цялата следваща календарна година, подават в Центъра за услуги и информация на гражданите на Община Елин Пелин декларация по образец, подписана от всички данъчно задължени лица за имота в срок до 31 октомври.

(2) Към декларацията по ал. 1 лицата задължително прилагат следните документи:

1. Удостоверение, че всички собственици и/или ползватели на имота нямат парични задължения към Община Елин Пелин.

1. Удостоверение издадено от НАП, че всички собственици и/или ползватели на имота нямат парични задължения към Държавата.

1. Декларация от кмета на съответното населено място по местонахождение на имота, че същият не се ползва и не е застроен.

1. Удостоверение от фирмата - изпълнител на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община Елин Пелин, че за имота не сe предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване.

(3) Лицата, които не представят документите по ал. 2 в срок и тези които представят такива, от които се установява, че имота е застроен и се ползва, не се освобождават от такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци.

(4) Общински съвет Елин Пелин с решение може да освободи лицата по ал. 1 от заплащане на такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в размер намален с 50 %.

(5) В случай, че Общинският съвет е взел решение за освобождаване на лицата по ал. 1 от такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, последните заплащат таксата, определена за услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

(6) В случай на отказ от освобождаване, лицата по ал. 1 се уведомяват писмено.

(7) През годината служители от Общинска администрация - Елин Пелин имат право да извършват проверки на обстоятелствата, декларирани по ал. 1 от лицата на освободените от такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, имоти. Проверката може да се базира на писмена информация от фирмата - изпълнител на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община Елин Пелин за предоставени услуги свързани с освободения имот през текущата година, писмени сведения от Кмета на съответното населено място и/или от друго лице.

(8) При констатирано ползване на недвижимия имот, по реда на ал. 7, се съставя констативен протокол, въз основа на който Общинския съвет с решение отменя освобождаването от такса сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Таксата, от която лицето е освободено се събира в пълен размер.

(9) Лицата по ал. 1 се уведомяват писмено за решението по чл. 8."

1. За 2012 г. срокът за подаване на декларации по реда на чл. 19а от Наредбата бил определен на 1.02.2012 г. - § 4 от решението, с което се създава § 7 от Наредбата.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че подзаконовият нормативен акт, чиято разпоредба се оспорва, е приет от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, правилата за вземане на решение и е фактически и правно мотивиран. Приел, че оспорената разпоредба е приета на основание чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, макар нормата да не е посочена изрично като основание в решението, а да е посочена като основание в предложението на кмета. Приел, че законодателят е предоставил на общинския съвет правото да определи единствено реда, по който лицата, които не ползват услугата, се освобождават от нейното заплащане. На общинския съвет не е предоставено правото с наредбата по чл. 9 ЗМДТ да освободи или не от заплащане на такса лицата, които не ползват услугата, тъй като това право е предвидено в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Допълнителен аргумент в тази насока приел, че е и разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ. Приел, че общинският съвет несъобразил предоставените му по делегация с чл. 8, ал. 5 ЗМДТ правомощия и въвел критерии и условия, различни от предвидените в закона. Не отчел, че основанието за освобождаване от заплащане на таксата за битови отпадъци е неползването на услугата, а не характера на имота - застроен или незастроен. Приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 6, а тази на ал. 5 ЗМДТ. По отношение на чл. 19а, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от Наредбата приел, че исканите документи по т. 1 и 2 са неотносими, а по т. 3 и 4 - удостоверяват факти, които още не са се осъществили, поради което не съответстват на материалния закон. По отношение на ал. 4 на чл. 19а съдът приел, че 50 % намаление на размера на таксата противоречи на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, като извън компетентността на общинския съвет е да определя намален размер на освобождаването, когато услугата не е ползвана. По отношение на ал. 1 и 5 на чл. 19а приел, че са в нарушение на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, тъй като регламентират само услугата сметосъбиране и сметоизвозване, каквото ограничение законовата норма не поставя. Тъй като общинският съвет няма правомощие с нарочен акт да освобождава от заплащане на таксата за съответната услуга, то няма и правомощие да отменя със свое решение това освобождаване, каквато възможност предвижда чл. 19а, ал. 8 от Наредбата. По отношение на ал. 7 приел, че въпреки съществуващата по принцип възможност служители на общинската администрация през годината да извършват проверка на обстоятелствата, декларирани от лицето, във връзка с освобождаването му от заплащане на държавна такса, то в случая това правомощие е в нарушение на целта на закона, тъй като е свързано с проверка на предпоставките по ал. 1, които противоречат на закона.

Въз основа на изложеното съдът направил извод, че оспорения чл. 19а от Наредбата в своята цялост противоречи на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и целта на закона и го отменил.

Изводът на съда в частта досежно чл. 19а, ал. 1, 2 и 7 е неправилен, а по отношение на ал. 3, 4, 5, 6, 8 и 9 - правилен.

По делото няма спор за факти. Релевантните за предмета на делото факти са надлежно установени от съда и касационната инстанция ги приема за доказани така, както са посочени по-горе. Безспорно е, че изменението на Наредбата е прието от компетентен орган - съгласно чл. 9 ЗМДТ именно общинският съвет с наредба регламентира определянето и администрирането на местните такси, а чл. 19а има за предмет една от предоставяните от общината услуги, за които се дължи местна такса. Безспорно е също, че изменението е взето при спазване на законовите изисквания за процедура - чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА, чл. 25, 27 и 28 ЗМСМА, при спазване на изискванията за начин на вземане на решението - чл. 27, ал. 4 и 7 ЗМДМА, и на законовите изисквания за форма на акта. Спора по делото е за обосноваността на изводите на съда относно приложимата правна норма - чл. 8, ал. 5 или ал. 6 ЗМДТ е основание за издаване на оспорената разпоредба.

За правилната преценка на законосъобразността на оспорената разпоредба на чл. 19а от Наредбата е необходимо да се определи ясно какво законодателят е регламентирал изрично и какво е предоставил на общинския съвет да регламентира по отношение на освобождаването от заплащане на таксата и по отношение на нейната недължимост. Съдът направил пълен и задълбочен анализ на релевантните за предмета на спора правни норми - тази на ал. 5, и тази на ал. 6 на чл. 8 ЗМДТ. Изложил подробни мотиви за целта, съдържанието и правните последици на двете норми. Касационната инстанция възприема даденото тълкуване на двете разпоредби и само за да подкрепи аргументите добавя следното:

Таксата за битови отпадъци се дължи тогава, когато услугата се ползва. Следователно, за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо да са налице кумулативно нейното престиране и нейното ползване. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи. Именно поради това законодателят, в чл. 71 ЗМДТ сочи, че таксата не се дължи, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Видно е, че законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й непредоставяне, т.е. тогава, когато общината не е създала чрез необходимата нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на услугите.

Таксата не се дължи и тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. В разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ законодателят е казал, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Разпоредбите на чл. 46, ал. 1 ЗНА и на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ 833), както и езиковото тълкуване на нормата чрез прилагането на семантичните правила показва непрецизност на употребения от законодателя израз "освобождава" и налага неговото съдържание да бъде надлежно установено. Общоприетият смисъл на думата "освобождава", в контекста на нормата, означава "давам възможност някому да не направи нещо, да не изпълни нещо", Български тълковен речник, издателство Наука и изкуство, София 2008 г., стр. 580. Щом на някого се дава възможност, разрешава се да не направи нещо, значи той го дължи. В хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата "освобождава" в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво "освобождаване" по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи.

Освен недължимост на услугата поради нейното неползване законодателят е предвидил и възможност за освобождаване от заплащане на таксата - чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Освобождаването от заплащане на такса означава, че съответното лице е задължено за таксата, т.е. то е ползвател на услугата, но за него се създава субективното право да не изпълни задължението си за плащането й без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. И това е логично, защото именно общинският съвет е органът на местното самоуправление, избран пряко от населението - чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, който е компетентен да определя и осъществява политиката на общината по самостоятелното осъществяване на всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил на общините, в т.ч. общинските финанси и комуналните дейности.

Законодателят не е определил критерии, при които общинският съвет може да освободи съответното лице, което по принцип дължи такса битови отпадъци, от нейното заплащане. Това означава, че въпросът е предоставен изцяло в дискрецията на органа. Така формулираната компетентност е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата автономност. Дали и при какви условия съответният общински съвет ще освободи дадени лица от заплащане на таксата е пряка проява на провежданата от него политика. Единственото изискване, което законодателят е поставил, е освобождаването да става за категории лица. Това законодателно изискване обективира и гарантира конституционния принцип за равенство - чл. 6 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Неспазването му би поставило гражданите или икономическите субекти, носители на характеристики, които ги поставят в сходни условия, в неравноправно положение. Нещо, което е недопустимо от установения в страната правен ред.

Следователно законодателят точно и ясно е определил кога не се дължи такса битови отпадъци и кой и при какви условия може да освободи даден правен субект от заплащане на дължимата такса. Законодателят не е оставил каквато и да е дискреция на общинския съвет относно предпоставките при които такса не се дължи. Това, за което той му е дал право е да определи реда, по който лицата, които няма да ползват престираната от общината услуга, ще декларират този факт.

Какво регламентирал общинският съвет с разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от Наредбата?

Съветът регламентирал реда, по който една категория лица по чл. 64 ЗМДТ - тези, които са собственици или ползватели на незастроени имоти, и които няма да ги ползват през цялата следваща година, могат да декларират надлежно този факт, за да породи той правните последици на недължимост на таксата в частта досежно услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Т.е. нормата определя визирания в чл. 8, ал. 5 ред, но само досежно една малка част от всички субекти, които като собственици, ползватели или концесионери на имоти, находящи се на територията на общината биха могли, при престиране на услугата, да декларират нейното неползване. Правото да декларират неползване на престираната услуга имат всички лица по чл. 64 и това тяхно право не зависи от застрояването или незастрояването на имота, то не зависи от предназначението на имота по смисъла на чл. 8 от Закона за устройство на територията (жилищно, производствено, складово, вилно, курортно и други), то зависи само и единствено от желанието на лицето да ползва или да не ползва предоставяната от общината услуга. Правото да декларират неползване на услугата всички тези лица имат както за цялата година, така и само за част от нея. С разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от Наредбата общинският съвет регламентирал реда за деклариране на неползването само на тези лица, които са решили да не ползват услугата през цялата година, но не и на тези, които са собственици или ползватели на незастроени имоти и които желаят да не ползват услугата само определена част от годината.

Законодателят не е определил правила, по които общинският съвет трябва да регламентира реда за деклариране на неползване на услугата. Това означава, че общинският съвет може да създаде ред за различни групи лица по чл. 64 ЗМДТ. Видно от Наредбата в чл. 19 общинският съвет регламентирал ред за една друга група лица - собственици и ползватели на имоти, които не са декларирани като основно жилище. Още на колко други групи и групички лица по чл. 64 общинският съвет ще регламентира самостоятелно ред за деклариране е въпрос на негова преценка. Важното е обаче да се посочи, че първо, тогава, когато редът за деклариране на неползването не е регламентиран от общината правото на лицето по чл. 64 да декларира неползване на услугата не се погасява. Само общината се лишава от възможността да му противопостави възражение за неспазен ред, както и се лишава от възможността да организира своевременно и ефективно предоставянето на услугата. И второ. Общината има право да регламентира само реда. Тя няма право да определя условия, при които неползването ще бъде валидно декларирано по отношение на нея.

Видно от изложеното, макар и много специфично като правен подход, с разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от Наредбата общинският съвет регламентирал ред за подаване на декларация за неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване на собствениците, ползвателите и концесионерите на незастроени имоти, които няма да ги ползват през цялата година. Редът се изразява в попълването на декларация по образец, подписването й от всички данъчнозадължени лица за имота, подаването й в точно определена административна структура и до точно определен срок. Следователно сама по себе си нормата на чл. 19а, ал. 1 съответства на предоставената от законодателя компетентност на общинския съвет да определи реда за уведомяване на общината, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване няма да бъде ползвана. Факта, че в друга норма - чл. 19, е регламентиран редът за друга група лица по чл. 64, а за огромната част от лицата по чл. 64 в Наредбата няма ред не прави нормата на чл. 19а, ал. 1 незаконосъобразна. Първоинстанционният съд макар да определил правилно съдържанието на нормите на ал. 5 и 6 на чл. 8 неправилно приел, че нормата на чл. 19а, ал. 1 е незаконосъобразна, тъй като ограничава правата на лицата, които са собственици или ползватели на застроени имоти, както и на тези, които няма да ползват услугата само през определена част от годината. Член 19а, ал. 1 не може да ограничи права, тъй като първо, не тази норма, а законовата норма създава правото, и второ, като създава ред за част от лицата по чл. 64 ЗМДТ, тя не води до ограничаване на правата на останалите правни субекти.

Какво регламентирал общинският съвет с разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от Наредбата?

Видно от съдържанието на нормата (виж по-горе т. 6 от фактите) с нея общинският съвет определил четири вида документи, които лицето по ал. 1 на чл. 19а трябва задължително да приложи към образеца-декларация. Както обосновано приел в мотивите си съдът с тези документи на практика се иска удостоверяване наличието на факти и обстоятелства, които не са визирани в законовата норма. Т.е. създават се условия, само при наличието на които е възможно да се упражни законовото право на деклариране неползването на престираната от общината услуга. Непретенциозния израз "задължително прилагат следните документи" не може да промени същността на задължението - фактите, за които изброените документи се издават са условия за неползване на услугата. Кога, при какви условия, не се дължи такса битови отпадъци е определил закона. Законодателят не е делегирал на общинските съвети правомощието да определят условия, при които не се дължи такса. Делегацията на законодателя е само досежно реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на съответната такса - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът за упражняване на едно право е нещо коренно различно от условията, при които това право се упражнява. В случая общинският съвет превишил компетентността си, излязъл извън нейните законови рамки, и постановил акт, за който не е овластен. В тази част оспореният акт е постановен при наличие на порок, който го прави нищожен - при липсата на компетентност. Не органа на местното самоуправление - общинският съвет, а Народното събрание е компетентно да определи условията, при които не се дължи такса битови отпадъци и това е сторено от него в изричните разпоредби на чл. 8, ал. 5 и 6 и на чл. 71 ЗМДТ. Налице е нищожност по материя - ratio materiae. С оглед на вида на порока - нищожност, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че таксата за битови отпадъци е цена на реално предоставяна от общината услуга. Поставянето на заплащането на услугата в зависимост не от фактическото й ползване, а от други обстоятелства, като липса на задължения към общината и държавата, превръща таксата не в цена на услугата, а в санкция за твърдяно неправомерно поведение по друго правоотношение, макар и между същите страни. Такава промяна на характера на таксата законът не допуска. Именно поради това законодателят изрично е посочил кога не се дължи такса - когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки - чл. 71 и чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона. Що се отнася до евентуалните трудности, които общината има по събиране на своите вземания, то съществува законово установена процедура за събиране на публичните общински вземания и компетентен за нейното осъществяване е не друг, а именно общинската администрация - чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Опита да се постигне събираемост на публичните общински вземания чрез неразрешени от закона способи е нетърпим от правовия ред.

Първоинстанционният съд констатирал незаконосъобразността на оспорената разпоредба, но не констатирал нейната нищожност.

По нормата на чл. 19а, ал. 3 от Наредбата:

Нормата е пряко свързана с ал. 2 и определя правните последици от неизпълнението на въведените извън законовата делегация условия за деклариране неползването на услугата. Непредставянето в срок на документите по ал. 2 и установяването на факта, че имота е застроен не могат да доведат до лишаване от право да се декларира неползване на услугата. Застрояването или незастрояването на имота няма отношение към правото да не се ползва услугата, престирана от общината. Що се отнася до установяването - по какъвто и да било начин, с каквито и да било средства, на факта на ползване на имота, то това безспорно поражда задължение за заплащане на услугата.

Този факт създава и задължение на органа по приходите по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), поради което посочването му в нормата на чл. 19а от Наредбата има значение само на декларация и повтаряне на правните последици от вече установено в по-висок по степен нормативен акт задължение на компетентен орган.

С оглед на гореизложеното съдът правилно приел, че разпоредбата на ал. 3 е незаконосъобразна.

По нормата на чл. 19а, ал. 4 от Наредбата:

С тази норма общинският съвет приел, че може да освободи лицата по ал. 1 от заплащане на такса за услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в размер на 50 %. С оглед на изложеното по-горе досежно дължимостта на таксата и освобождаването от такса е видно, че лицата, които са декларирали, че няма да ползват услугата не дължат такса битови отпадъци. Следователно няма как общинският съвет да ги освободи 50 % от таксата, при положение, че законът не ги третира като задължени лица, тъй като не са ползватели на услугата. Правилен и обоснован е извода на съда, че тази разпоредба е незаконосъобразна. В подробни мотиви, споделяни от касационната инстанция, съдът излага причините за незаконосъобразността. Без да бъдат повтаряни следва само да се посочи, че не на общинския съвет принадлежи компетентността да прецени спазени ли са декларираните от лицата по чл. 19а, ал. 1 обстоятелства и ако не - какъв е размерът на дължимата за престираната услуга такса. Органът по приходите, тогава, когато установи - с всички доказателствени средства, ползване на услугата ще проведе производство по чл. 107, ал. 3 ЗМДТ и ще определи размера на таксата. Ако общинският съвет иска да освободи лицата по ал. 1, които въпреки, че са декларирали че няма да ползват услугата са я ползвали и да намали размера на дължимата от тях такса с до 50 % ще трябва да упражни това си право - визирано в чл. 8, ал. 6 ЗМДТ, чрез нарочен акт, който еднозначно да обективира волята му. Без да е ясно освобождава ли ги определеното задължение от органа по приходите няма да има основание да бъде намалено до размера на освобождаването.

По нормата на чл. 19а, ал. 5 от Наредбата:

С тази норма, в нарушение на чл. 8, ал. 5 и на чл. 71 ЗМДТ общинският съвет приел, че когато е взел решение за освобождаване на лицата по ал. 1 от такса за услугите сметосъбиране и сметоизвозване то тези лица задължително и винаги дължат такса за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа и за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Общинският съвет не отчел, че законодателят изрично посочил недължимост на таксата за тези две услуги тогава, когато услугите не са престирани от общината като определил специално за обезвреждането, че непрестиране означава, когато няма депа. Дали тези законови изисквания са налице е въпрос на конкретна преценка от органа по приходите, не и на общинския съвет, още по-малко общинският съвет може, в нарушение на закона, да определя дължимостта на таксата за тези две услуги при условия различни от тези, визирани в закона. Първоинстанционният съд правилно приел, че разпоредбата на ал. 5 е незаконосъобразна.

По нормите на чл. 19а, ал. 6, 8 и 9 от Наредбата:

Незаконосъобразността на тези разпоредби е видна от гореизложеното досежно невъзможността общинския съвет да освобождава от заплащане на такса лицата по ал. 1. Както обосновано посочил в мотивите си съдът, тъй като общинският съвет няма правомощие да освобождава от заплащане на такса лицата по ал. 1, т.е. тези, които са декларирали, че няма да ползват услугата, то той не може да има правомощие да ги уведомява за отказа от освобождаване - ал. 6, още по-малко може да отменя свое решение за освобождаване - ал. 8, и да уведомява за него лицата - ал. 9. Първоинстанционният съд правилно приел разпоредбите за незаконосъобразни.

По нормата на чл. 19а, ал. 7 от Наредбата:

Нормата създава правомощие на служители от общинската администрация да извършват, в течение на годината, проверки за обстоятелствата, декларирани от лицата по ал. 1. Вярно е, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА именно общинският съвет е органът, който утвърждава общата численост и структура на общинската администрация. Но компетентност за контрол тези от служителите на общинската администрация, които са и орган по приходите, имат по силата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Т.е. нормата не създава правомощие, а само декларативно преповтаря вече съществуващо такова. Що се отнася до другите служители на общинската администрация, то някои от тях имат компетентност за контрол по силата на утвърдения от кмета, на основание чл. 44, ал. 1, т. 17 ЗМСМА, устройствен правилник на общинската администрация и установената с него организация на дейност и функционални задължения на административните звена в общината. Следователно до толкова, доколкото с тази норма не се създават първично правомощия на служители от общинската администрация и доколкото не противоречи на императивни правни норми тя е законосъобразна. Съдът неправилно приел, че нормата е незаконосъобразна, но този му извод е обусловен от извода за незаконосъобразност на разпоредбата на ал. 1 на чл. 19а.

Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение поради липса на правен интерес от оспорване на разпоредбата на чл. 19 от Наредбата на "Рила проект" ЕООД. Видно от приложените по делото доказателства дружеството е собственик на незастроени имоти, находящи се в землището на с. Столник, община Елин Пелин. Това обективира прекия му правен интерес от оспорване на разпоредбата, както обстойно мотивирано и обосновано приел съда.

Видно от изложеното съдът неправилно приел, че разпоредбите на чл. 19а, ал. 1 и 7 от Наредбата са незаконосъобразни. Макар и специфични като правна техника - нормата на ал. 1, тъй като регламентира ред само за една част от правните субекти, носители на правото да декларират неизползване на престирана от общината услуга, а нормата на ал. 7, тъй като не създава правомощие и не регулира, а има само декларативно значение, две норми са законосъобразни. Съдът правилно тълкувал разпоредбите на ал. 5 и 6 на чл. 8 ЗМДТ, но направил необоснован извод досежно съдържанието на нормата на ал. 1 на чл. 19а и във връзка с нея на ал. 7. В тази част съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилно е и решението в частта досежно нормата по чл. 19а, ал. 2 от Наредбата. Съдът констатирал незаконосъобразност на нормата, но не констатирал, че нормата е нищожна. В тази част съдебното решение също следва да бъде отменено. В тези части съдебния спор е изяснен от фактическа и правна страна и тъй като не се налага събирането на нови доказателства и в хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила касационната инстанция следва да реши спора по същество. Жалбата на "Рила проект" ЕООД досежно чл. 19а, ал. 1 и ал. 7 от Наредбата следва да бъде отхвърлена, тъй като в тези норми са законосъобразни, а чл. 19а, ал. 2 от Наредбата следва да бъде обявен за нищожен. В останалата част съдебното решение е правилно и обосновано. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо и тъй като в частта досежно чл. 19, ал. 3, 4, 5, 6, 8 и 9 от наредбата е и правилно, постановено в съответствие с материалния закон следва в тази част да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд