Решение № 1595 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2009 г.

Решение № 1595 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Атанас Петров Водев от гр. Велинград, против Решение № 11/9.04.2009 г. постановено по а. д. № 137/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Водев против Заповед № 2841/4.12.2008 г. на изпълнителния директор (ИД) на Агенцията по заетостта (АЗ). С последната, служебното правоотношение на касатора е прекратено поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране и на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДС. Недоволен от решението, Водев го обжалва. Счита, че постановеното от АССГ решение е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон. Уволнението на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДС във вр. с оценката, отразена във формуляра по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служители в държавната администрация (НУРАСДА) би било правилно само ако той не се е възползвал от правото си на възражение по чл. 28, ал. 1 от с. н. Съдът не е съобразил, че по възражението на Водев се е произнесъл с окончателна оценка контролиращият ръководител, което произнасяне е отразено във формуляра по чл. 29, ал. 2 от НУРАСДА. Процедурата по атестирането в случая е приключила с окончателното произнасяне на контролиращия ръководител, поради което именно то, а не оценката на оценяващия ръководител е юридическият факт, даващ правото на работодателя да прекрати служебното правоотношение на служителя. Ответната страна - ИД на АЗ, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСС г. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Фактическо основание за издаване на обжалваната заповед е получената от служителя възможно най-ниска атестационна оценка. Тя е такава преди подаването на възражението му против нея и след произнасянето на контролиращия ръководител по възражението. По тази причина не се е променило и фактическото основание - "получена възможно най-ниска оценка при атестиране". Дали при така получената най-ниска оценка, правната квалификация е посочена като такава по чл. 107, ал. 2 от ЗДС във вр. с чл. 23, т. 5 от НУРАСДА, който текст касае "неприемливото изпълнение на длъжността" и резултатите от това са отразени във формуляра по Приложение № 1.1 към чл. 24, ал. 1, т. 1 от с. н. или резултатите са отразени във формуляра по Приложение № 4 към чл. 29, ал. 2 от с. н. е правно ирелевантно. Не това кой последен се е произнесъл по получената оценка, а каква е тя е същественият и релевантен факт. Във всичките нюанси на разглеждания случаи, правно основание за издаване на заповедта е чл. 107, ал. 2 от ЗДС, който правилно е посочен в нея. Други доводи във връзка с неправилността на решението на АССГ не са направени. При служебната проверка на решението ВАС констатира, че същото е за валидно, допустимо и съответства на материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение