Решение № 6477 от 29.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Генов срещу решение 76 от 06.01.2022 г. по адм. дело 8178/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 2020 г. за кампания 2017, издаден от заместник изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът заместник изпълнителният директор ДФЗ изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2017, издаден от заместник изпълнителния директор ДФЗ. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на Д. Генов, като неоснователна, и го е осъдил да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна решаващият съд е приел за безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. 01-6500/10199 от 19.01.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С писмо изх. 01-6500/986 от 18.02.2021 г. жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент поради това, че не е подал заявление за плащане през кампания 2017 г., като му е предоставена възможност да направи възражения и да представи доказателства. Писмото е получено от него лично на 06.04.2021 г., а на 12.04.2021 г. е депозирал възражения. В резултат на извършените административни проверки е констатирано, че Д. Генов не е подал Заявление за плащане по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревените площи с висока природна стойност" през кампания 2017 г., при което административният орган, в условията на обвързана компетентност, е приложил нормата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСС за периода 214-2020 г. (Наредба 7/24.02.2015 г.) като е издал Акт с изх. 01-6500/10199 от 05.07.2021 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 -2020 г. за кампания 2017 г. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, съгласно изричната уредба, дадена в ЗПЗП и Устройствения правилник на ДФЗ и предвид представената по делото Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., с която изпълнителният директор на ДФЗ делегира на зам. изпълнителния директор правомощието по издаване и подписване на актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", какъвто е оспорения пред АССГ акт. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта поради противоречието му с влязлото в сила решение на АССГ по адм. дело 10414/2018 г., оставено в сила с решение на ВАС по адм. дело 748/2020 г., с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. 01-6500/10199 от 19.01.2018 г. Този акт, съгласно неговото съдържание и мотивите на съда, е издаден на фактическо основание неподаване на заявление за плащане за кампания 2016 г. и при неправилно приложение на материалния закон основан е на нормата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от Наредба 7, която към датата на издаване на акта (19.01.2018 г.) не е била част от действащото право, и на която, след влизането й в сила, не е придадено обратно действие. Изводът на съда е, че в редакцията й, обн. В ДВ, бр. 18/2018 г., в сила от 27.02.2018 г. тази норма не е можела да служи като правно основание за прекратяване на ангажимента по посочената мярка 10. Съдът е посочил още, че оспорваният в настоящото производство акт е издаден след влизане в сила на изменението на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7 (доп. ДВ, бр. 18/2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) и на различно фактическо основание, а именно - поради неподаването, от страна на жалбоподателя, на заявление за плащане за 2017 г. След анализ на съюзното и националното законодателство съдът е приел също, че когато помощта е многогодишна, какъвто е конкретния случай, плащанията се извършват въз основа на ежегодно заявление за плащане, което е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на такова заявление позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти, т.е. заявлението за плащане е предпоставка за извършване на административните проверки по чл. 52, ал. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. След като Д. Генов е подал Заявление за подпомагане - форма за физически лица, заведено с УРН 597641, УИН 22/120615/60107, с Уведомително писмо изх. 02-220-6500/297 от 16.03.2016 г. е бил уведомен, че е одобрен за участие по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревените площи с висока природна стойност" от мярка 10. В писмото са посочени изискванията, които земеделският стопанин е длъжен да изпълнява с поемане на 5-годишния ангажимент за извършване на дейности по направлението, базовите изисквания по направлението, изискванията по управление на направлението. Посочени са и изискуеми документи и сроковете за представянето им. След като страните не оспорват факта, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане за 2017 г., то според съда правилно е бил приложен текста на чл. 18, ал. 3, т. 1, предл. второ от Наредба 7/24.02.2015 г. за прекратяване на поетия от него агроекологичен ангажимент. Тъй като предходният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с изх. 01-6500/10199 от 19.01.2018 г. е издаден поради неподаване на заявление за плащане за кампания 2016 г. и е отменен от съда, то няма пречка да бъде издаден нов акт по чл. 18, ал. 3 от Наредба 7/2015 г. на друго фактическо основание - неподаването на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 за 2017 г., която е втората година от поетия петгодишен ангажимент. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при констатираната липса на подадено заявление за плащане за 2017 г. следва да прекрати ангажимента, като издаде съответния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат". При тези съображения съдът е обобщил, че оспорваният пред него акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и го е потвърдил, като е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените в касационната жалба твърдения за неправилност на изводите на съда са неоснователни. Касаторът счита, че неразрешения между страните спор относно Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. 01-6500/10199 от 19.01.2018 г. се явява обективна пречка за подаване на заявление за плащане за кампания 2017 г., но аргументите му не кореспондират със смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и регулярността на всички действия в процеса по подпомагане на земеделските стопани. Жалбоподателят Д. Генов е одобрен за участие по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревените площи с висока природна стойност" от мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020 г. въз основа на подаденото от него Заявление за подпомагане, заведено с УИН 22/120615/60107 при административния орган, за което е бил уведомен с Уведомително писмо изх. 02-220-6500/297 от 16.03.2016 г. В писмото са посочени базовите изисквания за направлението, които земеделският стопанин е длъжен да изпълнява с поемане на 5-годишния ангажимент за извършване на дейности по това направление, изискванията по управление на направлението, изискуемите документи и срокове за представянето им. Посочена е и приложимата нормативна уредба, както и задължението кандидата да следи промените в нормативната уредба и да спазва тези, обнародвани в Държавен вестник. Към писмото е приложена таблица на одобрените и неодобрени за участие по направлението площи. Изрично с изменението на чл. 18 на Наредба 7/24.02.2015 г. (обн. ДВ, бр.18/2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) законодателят е предвидил правомощие на ДФЗ да прекрати агроекологичния ангажимент на земеделски стопанин, който не е подал заявлението си за плащане, по чл. 8, ал. 2, както и задължение на нарушителите да възстановят получената (до този момент) финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4 (ведно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент). Изключения от това правило е предвидено в нормата на чл. 18, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 7/24.02.2015 г. при представяне на доказателства за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, съобщени писмено и лично от кандидата или негов упълномощен представител на ДФЗ. Административният орган е дал възможност на Д. Генов да представи доказателства в тази връзка с писмото си по чл. 26 АПК, но такива не са били представени. Установеното обосновава извода на съда, че при отсъствието на спор, че за 2017 г. кандидата не е подал заявление за плащане, административният орган е действал законосъобразно и е приложил правилно материалния закон. Наличието на спор относно кампания 2016 г. не представлява пречка за предприемане на необходимите действия по кампания 2017 г. като изходът на този спор е възможно да рефлектира върху правните последици на осъществените факти, но не и да ги замести или възстанови съответните процедурни срокове. Въз основа на изложеното настоящият съдебен намира, че не е налице соченото от касатора неправилно приложение на материалния закон. В случая с оглед съдържанието на влязлото в сила съдебно решение не е налице обстоятелство, която да възпрепятства административният орган да разгледа кампания 2017 като втора поредна година от поетия дългогодишен ангажимент, защото прекратяването му в предходен момент е отменено. Неоснователно е и възражението за необоснованост на съдебното решение. При формиране на изводите си за материална законосъобразност на акта, съдът е направил обстоен преглед на доказателствата по делото и на приложимите, в рамките на ЕС, нормативни актове, относно подпомагането и развитието на селските райони с финансови средства от него. Такъв преглед е направен и относно издадената от министъра на земеделието и храните и съдържанието на нейните разпоредби. Неподаване на заявление за плащане представлява неизпълнение на изискването на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, с което се изпълва хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. (в приложимата редакция на текста в сила от 27.02.2018 г.), съгласно която ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,