Решение № 4801 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Ръководител ТП на НОИ София град срещу Решение 14161 от 08.08.2024г., постановено по адм. дело 5399/2024г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Частна детска градина Под 1 покрив ЕООД със седалище в гр.София срещу Решение 1040-21-228 от 25.04.2024г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане РЖ-5-21-01557659 от 21.03.2024г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Частна детска градина Под 1 покрив ЕООД, чрез адв. Хаджиев, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени акта на касатора, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че с реализирана самоотлъчка на осигуреното лице и прекъсване на осигуряването му за един ден, последващо не са били налице основания същото да се третира като осигурено за настъпилите социални рискове, касаещи временната неработоспособност на служителя за периода 19.07.2023г. 30.12.2023г., за което на Р. А. са били изплатени обезщетения от фондовете на ДОО. Счетено е, че неправилно е реализирана отговорността на осигурителя в проведеното контролно-ревизионно производство, за което е бил съставен Ревизионен акт за начет РА-5-21-01543537 от 21.02.2024г. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, които обаче се нуждаят от прецизиране. В случая не е спорно, че осигуреното лице Р. А. е работила по трудов договор за неопределено време, сключен на дата 28.02.2022г. с Частна детска градина Под 1 покрив ЕООД, с последно допълнително споразумение към него от 01.02.2023г., на длъжност възпитател . В периода 03-17 юли 2023г. на служителя бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност от медицинските органи(специализирана ЛКК Акушерство и гинекология ) във връзка с провеждана процедура по изкуствено оплождане. В деня, след края на този отпуск 18 юли 2023г.(вторник-работен ден) А. е следвало да се яви на работа, но вместо това впоследствие бил представен за нея нов болничен лист, издаден от АИИПМП Д-р Балинска ЕООД, установяващ състояние на временна неработоспособност във връзка с установени [заличен текст] , с период 19 юли 01 август 2023г. Въпреки, че този лист бил издаден на дата 18 юли 2023г., отпускът бил разрешен от следващия ден 19 юли, поради което за деня на прегледа А. е следвало да се яви на работно си място. Последващо били издадени(без прекъсване) и още пет болнични листа и така временната неработоспособност била продължена до 29.12.2023г. включително. Тъй като за дата 18 юли 2023г. на работодателя не били представени от А. документи или дадени обяснения, установяващи законоустановени основания, извиняващи отсъствието на служителя за този ден, той оформил в разчетно-платежните ведомости за него като самоотлъчка . Именно в тази връзка в подадените данни към РОЛ в НОИ за лицето било посочено, че от общо 21 работни дни за м. юли 2023г. лицето е било осигурено само за 20 от тях, които следва да се зачетат за осигурителен стаж(така служебно приобщените в преписката извлечения от РОЛ на л.45 от делото на АССГ). При това положение правилно органите на НОИ са приели, че при осъществената хипотеза на самоотлъчка е налице основание за прекратяване на осигуряването, което е независимо от запазване на самото трудово правоотношение, тъй като осигуреното лице без основание е преустановило престирането на жив труд по правната връзка. В този смисъл безспорно са настъпили промени по линия на правната връзка: осигурителен орган-осигурено лице. В разглеждания случай обаче е необходимо да се отбележи, че разпорежданията по чл.110 ал.3 от КСО се издават за събиране на сумите по съставени ревизионни актове за начет в хипотезите на ал.1, т.1. за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. В казуса обаче не са извършени неправомерни осигурителни разходи за заплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на А. по причини в осигурителя Частна детска градина Под 1 покрив ЕООД за времето след 19 юли 2023г. до 30 декември 2023г., тъй като последният е подал надлежно вярна информация с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" по Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Т.е. отразил е действителните данни във връзка с осигуряването на работника: денят, в който е отсъствал без уважителна причина, е отразен без осигуряване, а от следващия ден, от който е започнал да ползва отпуск въз основа на издадени последващи болнични листове, е отразено осигуряване. Неоснователно се поддържа тезата от касатора, че осигурителят е следвало да съобрази, че с прекъсването на осигуряването за един ден, то последващо същото не е било възстановено, поради неявяване на лицето на работа, респ. издадените нови болнични лостове след това прекъсване за един ден, не могат да възстановят тази правни връзка между осигурителния орган и осигуреното лице. В тази връзка следва да се посочи, че обезщетенията на осигуреното лице за временна неработоспособност за периода след първия болничен лист се отпускат и изплащат на лицата след извършване на преценка за това от компетентния орган в съответното поделение на ТП на НОИ. Макар при позитивно решение да не се издава нарочно разпореждане за всеки отделен случай(такива се издават само при отказ чл.47 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване), не може да се обоснове извод, че работодателят-осигурител е бил длъжен да не подава данни след 19 юли 2023г. за А. като осигурено лице , тъй като това имплицитно налага и извършване от него на правна преценка за осигурителните права на неговия служител по линия на друго правоотношение(осигурител-осигурено лице), по което той не е страна. Вярно е, че при обработването и предоставянето на задължителните данни, правната рамка възлага на осигурителя да извършва предварителен, първоначален контрол върху правото на лицето на отпуск по КТ и на обезщетение по КСО, но компетентността за преценка на материалноправните изисквания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на компетентния орган по чл.40 ал.3 от КСО. В случай, че предоставената информация е била непълна, административният орган следва да предприеме действия за изясняване на всички факти от значение за издаване на законосъобразен акт. Съгласно чл.29 ал. 1 от последноцитираната Наредба: когато се установи, че подадените от осигурителя документи са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените по чл.19, ал. 1 лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. Или следва да се обобщи, че дължимата преценка на осигурителя в този случай е била само от външна страна, респ. същият не е имал право да формира изводи по отношение материалните предпоставки за правото на обезщетение на А., поради котето и след като същият е подал надлежна информация на осигурителния орган, не е възникнало основание за ангажиране на отговорността на същия на основание чл.110 ал.1,т .1 КСО чрез развилото се ревизионно производство. Именно с оглед на тези мотиви неоснователно е ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на осигурителя. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на Частна детска градина Под 1 покрив ЕООД, за която страна се констатираха те да са в размер на 900 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие от 15.03.2025г. и съобразно представения по делото в тази инстанция списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,