Решение № 14983 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2013 г.

Решение № 14983 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "Дики" ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: 160128952 със седалище и адрес на управление: с. Скутаре, обл. Пловдив, ул. "Хан Кубрат" № 31, представлявано от управителя Димитър Илиев Атанасов, чрез адв. Пейчев против решение № 2659/06.12.2012 г., постановено по адм. дело № 431/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС), в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 161103919 от 21.10.2011 г. и Ревизионен акт за поправка № Р - 1134363 от 04.11.2011 г., издадени от Ася Котетерова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № ЗЗ/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяната на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира разноски. Ответникът, Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") в писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 2659/06.12.2012 г. по адм. д. 431/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив е изменен Ревизионен акт № 161103919 от 21.10.2011 г. и Ревизионен акт за поправка № Р - 1134363 от 04.11.2011 г., издадени от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № ЗЗ/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на "Дики" ЕООД са определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО и по ЗДДС, като намалява размера на корпоративния данък за 2009 г. от 356,76 лв. на 319,05 лв., ведно с прилежащите лихви от 57,42 лв. на 51,35 лв. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационното обжалване е частта на решението, с която е отхвърлена жалбата на "Дики" ЕООД срещу РА№ 161103919 от 21.10.2011 г. и РА за поправка № Р - 1134363 от 04.11.2011 г., с който на издадени от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № ЗЗ/16.01.2012 г. на Директора на Д"ОУИ" - гр. Пловдив, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения: непризнат данъчен кредит в размер на 35 170,27 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 5 056,80 лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 12 710,92 лв.; корпоративен данък за 2008 г. в размер на 12 286,98 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3 385,38 лв. и корпоративен данък за 2009 г. в размер на 319,05 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 51,35 лв. Административният съд е приел, че не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатацията на органите по приходите по отношение констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство от дружеството не дава възможност за установяването на данъчните задължения, тъй като при съставянето на счетоводната отчетност са нарушени основни принципи на счетоводството и допуснатите неточности в счетоводството дават съществено и силно отражение върху възможността за аналитично проследяване на стопанските операции, като се поставя под съмнение доколко счетоводната отчетност представя като цяло вярно и честно имущественото състояние на предприятието. Поради изложеното е стигнал до извод, че данъчната ревизия на дружеството законосъобразно е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, както и че корпоративният данък за 2008 г. и 2009 г. е определен правилно след анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Относно облагането с ДДС съдът е приел, че правилно е приложен материалният закон и по-конкретно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато стоките са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейност, различни от икономическата дейност на лицето. По отношение констатациите по ЗКПО и ЗДДС, касаещи преобразуване на декларирания от "Дики" ЕООД счетоводен финансов резултат за 2009 г. със сумата в размер на 19 196,66 лв. и корекцията на ползвания данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС със сумата в размер на 5056,08 лв. за активи, погинали при възникнал пожар на 13.12.2009 г., съдът е приел, че не са представени безпротиворечиви доказателства за съхранението на материалите и активите в складово помещение в къщата на управителя на "Дики" ЕООД, което е непосредствено засегнато от пожара, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството и в тази част. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдът е извършил правилна преценка относно обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Доводът в касационната жалба, че закупените строителни материали са изписвани на разход веднага след получаването им и след заплащане на сумата на доставчика по данъчни фактури, което е допустимо и в зависимост от предмета на дейност на дружеството - дребни ремонтни работи на различни обекти, не може да обоснове друг извод. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводството следва да се осъществява в съответствие с изискванията закона и при съобразяването с принципа за съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Съгласно чл. 12 от ЗСч, формата на счетоводството се утвърждава от ръководителя на предприятието. Тя следва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. Липсата на такова счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчното облагане и в частност как са определени декларираните данни в ГДД на дружеството за 2008 и 2009 г. Количеството и стойността на отразените разходи за материали не могат да бъдат отнесени към извършените строително монтажни работи и приходите, посочени от жалбоподателя в протоколите образец 19 /за материалите/ и в ГДД /за приходите/ за процесните периоди. Както е посочено и в допълнителното заключение на назначената ССчЕ, при която вещото лице е направило проверка в счетоводството на жалбоподателя, закупените материали веднага се изписват в сметка 601 "Разходи за материали" и съответно се отнасят по сметка 611 "разходи за основна дейност", като сметка 611 играела ролята на склад за незавършеното строителство. Нарушена е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗСч., като не е заведено аналитично счетоводно отчитане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно касационното оплакване, че АС-Пловдив неправилно е приел извода на данъчния орган за определяне на данъчната основа след анализ на относимите към ревизираното дружество обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Относно определените задължения по ЗКПО и ЗДДС, касаещи намаление на декларираните от "Дики" ЕООД разходи за 2008 г. и 2009 г. съответно в размер на 122 869.90 лв. и 68 380.56 лв. и непризнатия данъчен кредит в размер на 35 170,27 лв - за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 12.2008 г. и м. 01, м. 02, м. 06 и м. 12.2009 г. не е признат данъчен кредит в общ размер на 35 170,27 лв. по фактури, подробно описани на стр. 18 - 25 от ревизионния доклад, издадени от различни фирми - доставчици, за закупувани строителни материали. Посочените суми представляват отчетени от задълженото лице разходи по дебита на сметка 601 "Разходи за материали". Извършена е съпоставка на вида и количествата на закупените строителни материали по фактури за покупка и отразени като разходи за съответните периоди с вида и количествата на вложените строителни материали според протоколи обр. 19 за извършените СМР, представени от Община Марица: за 2008 г. - 24 броя договори, за 2009 г. - 11 броя договори и 2 броя възлагателни писма, за 2010г - 5 броя договори, 2 броя възлагателни писма, придружени от протоколи обр. 19 за установяване на действително извършени СМР, протоколи за приемане на извършени СМР, фактурите, издадени от "Дики" ЕООД и документите за извършени разплащания. В следствие на тази съпоставка е направено заключение, че част от закупените по фактури строителни материали нe са вложени в строителните работи, за които има издадени актове обр. 19 и фактури към възложителя. В счетоводството на дружеството закупените строителни материали са осчетоводявани текущо като разходени още със закупуването им. Не са представени доказателства къде са съхранявани закупените материали. По обяснението на ревизираното лице те са съхранявани в дома на управителя на "Дики" ЕООД. Дружеството не притежава склад за строителни материали, поради което всички закупени материали са изписвани като текущ разход за основната дейност, т. е. не са налични и по счетоводни данни. В резултат на този анализ е достигнато до извод, че тези строителни материали са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. За м. 12.2009 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 5056,08 лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Установено е, че "Дики" ЕООД е отписало от счетоводните си сметки 204 и 206 дълготрайни материални активи - машини и стопански инвентар, за които е ползвало данъчен кредит през 2008 г. Според представените документи и обяснения, машините са погинали при възникнал пожар в къща и помощни постройки в с. Скутаре, където е седалището и адреса на управление на "Дики" ЕООД. За 2009 г. е извършено преобразуване на декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК със сумата от 19 196.66 лв., представляващи осчетоводени разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, унищожени при пожар. Представено е Удостоверение от МВР, РУ с. Труд, че при пожара е унищожен етаж от къща, покривна конструкция, лични документи на семейството и счетоводни документи; протокол за оглед на местопроизшествието от 14.12.2009 г., в който се описват постройките, които се намират в имота, сред които липсва навес от 180 кв. м. В свидетелските показания дадени при дознанието, образувано във връзка с възникналия пожар не се споменава, да са изгорели строителни материали. В съдебното производство са разпитани свидетели, които са помагали при разчистването на изгорелите строителни материали и които твърдят, че голямо количество строителни материали са били съхранявани под навес, изгорял при пожара. В заключението и разпита на вещото лице се твърди, че не са представени първични документи, съдържащи информация за съхранението на строителните материали. Инвентаризационните описи на строителни материали от 10.12.2009 г. и 18.12.2009 г. са представени в съдебното производство и то на вещото лице за изготвяне на допълнителното заключение. Те представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползва с доказателствена сила, ако с тях издателят им удостоверява изгодни за себе си факти. Освен това те нямат и достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, а и описът на изгорелите материали от 18.12.2009 г. не е намерил отражение в счетоводството на касатора за 2009 г., тъй като материалите са били изписвани на разход първоначално при закупуването им. Административният съд е обсъдил противоречията в доказателствата и правилно е стигнал до извода, че на "Дики" ЕООД не следва да му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за част от строителни материали, за които се твърди, че са унищожени при пожар, с оглед приложението на регламентираното в разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС изключение от правилото на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит при покупките на стоки. При липса на доказателства, че закупените строителни материали по фактурите са използвани за извършване на облагаеми доставки, за тяхната покупка не възниква право на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 68 от ЗДДС на ревизираното дружество правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е споделил извода на ревизионния орган, че условие за признаване право на приспадане на данъчен кредит е закупените стоки да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Правилно е приложен материалният закон и по-конкретно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато стоките са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейност, различни от икономическата дейност на лицето. Настоящият състав споделя извода на АС, че възникналият пожар представлява непреодолима сила. Понятието за непреодолимата сила се съдържа в чл. 306 от ТЗ и представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Настина съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, регистрираното лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В случай, че е налице хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, данъкът по чл. 79, ал. 3 не се начислява при липси и брак, причинени от непреодолима сила. Относно корпоративния данък съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. В конкретния случай обаче допълнително определените данъчни задължения по ЗКПО и по ЗДДС са дължими предвид факта, че не е доказано съхранението на материалите и активите в складово помещение в къщата на управителя на "Дики" ЕООД, а не защото не установено наличието на непреодолима сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и определеното в атакуваното съдебно решение юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция не следва да бъде присъждани разноски в полза на ответника, независимо от направените претенции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение