Решение № 2247 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13531/2013 г.

Решение № 2247 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13531/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Младост, чрез пълномощника юрисконсулт Петър Йорданов Петров, против решение № 4512/05.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1011/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 1073/20.11.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Младост, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмено становище, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Иван Николов Георгиев - Принц Папа Жан от гр. София, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че не е притежавал недвижим имот при подаване на молбата за отпускане на социална помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена заповед № 1073/20.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Младост, потвърдена с решение № РД-01-697/20.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град. С решението преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" - Младост, гр. София за решаване на въпроса по същество при спазването на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради неправилност на извода на административния орган, че жалбоподателят Иван Николов Георгиев не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, който поставя изискването лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. В случая не е установено, че притежаваната от жалбоподателя 1/2 ид. ч. от дворно място може да бъде източник на доходи. Съдът е изложил, че наличието на недвижим имот като самостоятелно обстоятелство не обосновава безспорен извод, че този имот може да бъде източник на доходи, а е необходимо да се установи дали имотът може да бъде обект на самостоятелно прехвърляне, дали е възможно самостоятелното му ползване и отдаване под наем, дали се намира в състояние, което прави невъзможно неговото ползване. В случая не са събрани и представени доказателства в подкрепа на извода на административния орган, че посоченият недвижим имот може да бъде източник на доходи. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Иван Николов Георгиев е подал молба-декларация с вх. № 1073/17.10.2012 г. до директора на дирекция "СП" - Младост с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г. Въз основа на тази молба и изготвения социален доклад от 16.11.2012 г. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с обжалваната пред съда заповед № 1073/212012 г. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП - лицето притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. От мотивите на решението на директора на дирекция РДСП, постановено при обжалването по административен ред, се установява, че отказът е обоснован с това, че лицето притежава идеални части от недвижим имот в местността "Манастирски ливади", кв. 63, които не са обект на представения от него нотариален акт за продажба на недвижим имот от 01.04.1999 г. и които могат да бъдат източник на допълнителни доходи. От събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства - справка от Служба по вписванията - гр. София /приложена няколко пъти по делото/, удостоверение изх. № 6198/2013 г. от Служба по вписванията - гр. София, както и нот. акт № 75, том I, рег. № 1923, дело 90 от 1999 г. от 01.04.1999 г., се установява, че по посочения нотариален акт Иван Николов Георгиев е продал на Борис Благоев Петров и Димитър Кирилов Стоянов правото на строеж за построяването на четириетажна жилищна сграда, в гр. София, бул. "Бъкстон" № 73, без правото на строеж за тристаен апартамент на първия жилищен етаж в сградата, което е учредено в полза на Виктор Георгиев Димитров, заедно с 1/2 ид. част от дворното място, върху което е учредено правото на строеж за построяваната на четириетажната жилищна сграда, представляващо парцел ХIV-1120 от кв. 63 по плана на гр. София, кв. "Манастирски ливади", цялото от 605 кв. м. Въз основа на съдържанието на този нотариален акт от органите по социално подпомагане е направен извода, че останалата 1/2 идеална част, която не е прехвърлена по нотариалния акт на приобретателите, е останала в собственост на Иван Николов Георгиев. Този извод, който е направен от административния орган и е възприет и от съда, не е необоснован от доказателствата, които са били събрани в административното производство и пред съда, тъй като не е установен положителният факт, че Иван Николов Георгиев е придобил по определен начин правото на собственост върху цялото дворно място. Както в справката от Служба по вписванията, така и в удостоверението от същата служба не се съдържат данни за такова придобиване. От представените пред настоящата инстанция два нотариална акта се установява, че всъщност Иван Георгиев е придобил само 1/2 ид. част от дворното място, която част е прехвърлил по нот. акт № 75 от 01.04.1999 г. Съгласно нот. акт № 47, том 188, дело № 36848/97 г. от 19.11.1999 г. Виктор Георгиев Димитров е продал на Иван Николов Георгиев недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в гр. София, бул. "Бъкстон" № 73, цялото с площ от 605 кв. м., представляващо парцел ХIV-1120 от кв. 63 по плана на гр. София, местността "Манастирски ливади", а съгласно нот. Аат № 71, том LLLLХL, дело № 47251/97 г. от 20.12.1999 г. Виктор Георгиев Димитров, като собственик на 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в гр. София, бул. "Бъкстон" № 73, цялото с площ от 605 кв. м., представляващо парцел ХIV-1120 от кв. 63 по плана на гр. София, местността "Манастирски ливади" е учредил на съсобственика си Иван Николов Георгиев, притежаващ останалата 1/2 ид. част от същия имот, правото да построи върху дворното място една четириетажна жилищна сграда, срещу задължението на Иван Николов Георгиев да построи със свои средства един тристаен апартамент на не по-малко от 80 кв. м. площ на първия жилищен етаж в сградата за прехвърлителя Виктор Георгиев Димитров и срещу задължение на приобретателя да прехвърли на Виктор Димитров правото на строеж върху същия апартамент в едномесечен срок от одобряване на работния архитектурен проект на сградата. От съдържанието на нот. акт № 75 от 01.04.1999 г., в частта, в която са описани представените при сделката документи, е видно, че са посочени два нотариални акта - № 47/1997 г. и № 71/1997 г. Следователно, по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че Иван Николов Георгиев е притежавал 1/2 ид. ч. от въпросното дворно място в гр. София, бул. "Бъкстон" № 73 към датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на социална помощ за отопление. Съвкупният анализ на представените доказателства обосновава извода, че същият е придобил през 1997 г. само 1/2 ид. ч. от това дворно място /по нот. акт № 47/1997 г./ и през 1999 г. е продал 1/2 ид. ч. от същото дворно място /по нот. акт № 75/1999 г./. Административният орган не е изяснил този въпрос в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК, поради което е направил необоснован извод за това, че Иван Николов Георгиев притежава 1/2 ид. ч. от дворно място към датата на подаване на искането за отпускане на социална помощ. Предвид тази фактическа обстановка, изводът на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен като краен резултат. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. След като в конкретния случая не е установено по положителен начин, че лицето, претендиращо отпускане на социална помощ притежава недвижим имот или част от такъв имот, то изводът, че това лице не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП е необоснован от събраните доказателства, поради което е и неправилен. Предвид това, крайният извод на първоинстанционния съд, че заповед № 1073/20.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Младост е незаконосъобразна, е правилен, макар и по различни от изложените от този съд съображения. Съдът правилно е отменил обжалваната заповед и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. В този смисъл, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложените по-горе съображения следва при новото произнасяне административният орган да изпълни изискванията по чл. 35 АПК, в който е предвидено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. При положение, че след като изпълни задълженията си, произтичащи от тази разпоредба, административният орган установи, че заявителят действително притежава недвижим имот или част от него, следва да обоснове извода си, че този имот, или съответната част от него може да бъде източник на доходи. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като такива не са претендирани от ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение