Решение № 877 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2021 г.

Решение № 877 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2021 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Семекс" ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Симеонов, против Решение № 282/2.04.2021 г., постановено по адм. дело № 887/2020 г. по описа на Административен съд – София-област /АСС0/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22002319005545-091-001 от 2.03.2020 г. на органи по приходите към ТД /Териториална дирекция/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, в частта, в която е потвърден с Решение № 990/22.06.2020 г. на зам. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на НАП. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил, че възможността да бъде оспорен представения договор е била преклудирана. Счита, че РА е нищожен доколкото по делото не е установена компетентността на издалите го лица. Излага, че в ЗВР, РД и РА не се съдържа указание, че са подписани с квалифициран електронен подпис. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението и прогласяване на нищожността на РА, а в условията на евентуалност отмяна на РА. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "ОДОП" София към ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССО е РА № Р-22002319005545-091-001 от 2.03.2020 г. на органи по приходите към ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 990/22.06.2020 г. на зам. директор на дирекция "ОДОП" София към ЦУ на НАП, в частта, в която на "Семекс" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 13 148, 44 лв. по протокол № 5200 от 26.07.2018 г. за данъчен период м. 07. 2018 г. В хода на ревизията било установено, че РЛ е включил в дневника за покупки и дневника за продажби протокол 5200 от 26.07.2018 г. за ВОП на лек автомобил от "Улрих Зенгер" с данъчна основа 65 742, 19 лв. и ДДС 13 148, 44 лв. Била представена фактура № 130012614/0 от 4.07.2018 г. за покупка на лек автомобил "Ауди", А8, 4, 2 TDI, чист дизел куатро 283 с шаси WAUZZZ4 HXEN012536. Процесният автомобил е бил заведен по дебита на сметка 205 "Транспортни средства" и през 2018 г. били начислени амортизации в размер на 975 лв. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че собствеността върху автомобила била прехвърлена на 27.03.2019 г. Било установено, че през периода от покупката до продажбата не са издавани фактури за наем на автомобила. Било установено, че липсва хипотезата на изключения по чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС бил отказан данъчен кредит в размер 13 148, 44 лв. Съдът е приел, че представеният пред него договор за наем на лекия автомобил няма достоверна дата и с оглед противоречивите обяснения в хода на ревизионното производство, релевантният по делото факт- а именно отдаване под наем на автомобила, не е доказан. АССО е приел, че обжалваният пред него РА е законосъобразен в обжалваната си част и е отхвърли жалбата срещу него. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира че решението е неправилно и следва да бъде отменено. От фактическа страна безспорно е установено, че автомобилът, който е внесен по протокол № 5200 от 26.07.2018 г. за ВОП от "Улрих Зенгер" с данъчна основа 65 742, 19 лв. и ДДС 13 148, 44 лв. е лек по смисъла на пар. 1, т. 18 ДР ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС в този случай не е налице право на приспадане на данъчен кредит, освен ако не се установи наличие на изключенията по чл. 70, ал. 2 ЗДДС. В случая РЛ се позовава на изключенията по чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДДС, а именно че автомобилът е използван единствено за отдаване под наем и за препродажба. Безспорно е установено, че при вноса на автомобила чрез ВОП същият е заведен като ДМА по дебита на сметка "Транспортни средства" и за него са начислявани амортизации. Продаден е на 27.03.2019 г. В хода на съдебното обжалване са представени и събрани писмени доказателства - договор за наем от 2.01.2019 г. между РЛ като наемодател и "Грийн форест 68" ООД като наемател с предмет –отдаване под наем на процесния автомобил за срок от една година, анекс за прекратяване на договора поради продажба на вещта от 1.04.2019 г., фактура от 30.11.2019 г. за заплатен наем с издател "Грийн форест 68" ООД и извлечения от регистри. Верността и достоверността на тези документи не са оспорени от ответната страна, оспорена е достоверната им дата с оглед непредставянето им по време на ревизията. Прието е заключение на ССчЕ според което при РЛ е осчетоводен приход от отдаване под наем на процесния автомобил за първото тримесечие на 2019 г. по счетоводна смета "клиенти" на името на наемателя като за наемната сделка е начислен и заплатен ДДС. При така събраните доказателства касационният съд намира за незаконосъобразни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС относно "отдаване под наем". Единствено и само приетата от съда липса на достоверна дата на наемния договор от 2.01.2019 г. не означава, че съдържанието и верността на договора е опровергано, още повече, че за целта не е проявена процесуална активност и не е инициирано нарочно производство по тяхното оспорване. Волята на страните за отдаване и ползване под наем на автомобила в релевантния за спора период, освен че е предмет на писмения договор за наем, се установява с оглед събраните доказателства и заключение на експертиза относно фактурирането и заплащането на наемната цена, осчетоводяването на приходите от наем, начисляването и заплащането на съответния ДДС. С оглед датата на издаване на фактурата наемната цена се явява осчетоводена в съответния и надлежен данъчен период. Установява се наличието на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, поради което неправомерно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за автомобила. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен в обжалваната му по съдебен ред част. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя за две съдебни инстанции. В касационната инстанция са събрани доказателства само за заплатена държавна такса в размер на 105, 20 лв. В първата инстанция е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, който с оглед фактическата и правна сложност на спора следва да бъде намален на 1200 лева. Общият размер на дължимите съдебни разноски за двете съдебни инстанции е 1555 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение