Решение № 8190 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3597/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", чрез процесуалния му представител, срещу решение 1850 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело 903/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменена заповед 1890/18.09.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Х. Б. К. на длъжността главен експерт с ранг V старши, длъжностно ниво 9 по Класификатора на длъжностите в администрацията, Областна дирекция гр. Хасково, отдел Прилагане на схеми и мерки за подпомагане РА на Държавен фонд Земеделие, считано от 19.09.2024 г. поради обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения и е разпоредено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът Х. Б. К. чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба, подадена от Х. Б. К., против заповед 1890/18.09.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Х. Б. К. на длъжността главен експерт с ранг V старши, длъжностно ниво 9 по Класификатора на длъжностите в администрацията, Областна дирекция гр. Хасково, отдел Прилагане на схеми и мерки за подпомагане РА на Държавен фонд Земеделие, считано от 19.09.2024 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочена: обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Определено е на основание чл. 61 ЗДСл на служителя да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предложение второ ЗДСл, изразяващи се в липса на фактическо основание за издаване на заповедта. В издадената заповед органът по назначаване не е изложил фактическите обстоятелства, които обосновават обективната невъзможност за изпълнение на оспорващия на служебните му задължения. Съдът е извел извод, че възпроизвеждането на текста на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не представлява излагане на фактически обстоятелства. Констатирал е, че такива обстоятелства освен, че не са посочени в заповедта, не се съдържат изложени и в друг документ, съставен във връзка с издаването на същата. Въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест по чл. 170, ал. 1 АПК, изпратената в съда административна преписка по издаване на оспорената заповед се състои само от един документ формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от Х. Б. К., в който изпълнението за периода на оценяване 2024 година е оценено като надвишаващо изискванията. Първоинстанционният съд е извел извод, че липсата на каквито и да било заявени фактически твърдения препятства както правото на защита на служителя срещу прекратяването на служебното му правоотношение, така и възможността съдът да извърши проверка за тяхното действително наличие и за осъществяване фактическия състав на приложената в случая правна норма на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Предвид изложеното, съдът обосновава извод за немотивираност на оспорената заповед и я е отменил. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон: Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но посочените в нея фактически и правни основания не удовлетворяват изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта. В издадената заповед органът по назначаване не е изложил фактическите обстоятелства, които обосновават обективната невъзможност за изпълнение на оспорващата на служебните й задължения. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изречение второ ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е възпроизведено само съдържанието на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, без обаче да са посочени конкретни фактически основания, от които да е видно в какво се изразява възприетата от органа по назначаване обективна невъзможност на служителя да изпълнява функционалните си задължения и задачи. Липсата на точно и ясно посочени фактически основания, освен че нарушава правото на защита на засегнатото от издадения административен акт лице, така също и затруднява възможността за осъществяване на реален съдебен контрол във връзка с фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е бланкетна и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието й, каквито в процесния случай безспорно не са изложени. В акта липсват мотиви за приложение на посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, в частност за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Според цитираната разпоредба органът по назначаваното може да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл - поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Визираната норма изисква промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност. В издадената заповед изначално липсват изложени обстоятелства, които да обосноват извод за такава обективна невъзможност. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпътстващата документация по неговото издаване или найкъсно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводително писмо или в друг документ към изпратената преписка. Тоест тези документи трябва да са част от самата административна преписка и съответно административният орган следва да се е основал на тях при издаване на административния акт. В конкретния случай такива мотиви не могат да се извлекат от представената административна преписка, която се състои само от един документ - формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от Х. Б. К., в който изпълнението за периода на оценяване 2024 година е оценено като надвишаващо изискванията. От съдържанието на преписката по издаване на оспорената заповед не може да бъде направен какъвто и да било извод досежно наличието на факти, които водят до обективна невъзможност жалбоподателката да изпълнява служебните си задължения. От горепосоченото следва, че заповедта е издадена при нарушение на изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предл. 2 ЗДСл, изразяващи се в липса на фактическо основание за издаване на заповедта, довело и до несъответствието й с материалноправните разпоредби. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд Хасково е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника Х. Б. К. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, своевременно претендирани и доказани. Възражението, съдържащо се в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,