Решение № 7340 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15912/2011 г.

Решение № 7340 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15912/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 102 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 106/2011 г. на Административния съд - Габрово. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Стефан Колев Бараков, се представлява в съдебно заседание от адв. Табаков. Поддържа се, че касационната жалба е неоснователна, като е направено искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според него съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 11, ал. 1 УП на ДФ "Земеделие" и факта, че по делото са приложени решения на управителния съвет на фонда от 7.04.2011 г. и заповед от 8.04.2011 г. на изпълнителния директор за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор (л. 63-65 АД 3891/2011 г. на АССГ), а процесният АУПДВ е издаден на 13.04.2011 г. от заместник изпълнителния директор съобразно делегираните му правомощия. По отношение на ал. 2 на чл. 11 прокурорът е посочил, че същата внася допълнителна конкретизация на правомощията по ал. 1 и не се явява нова разпоредба, с което се създава възможност за делегиране на правомощия, както неправилно е приел административният съд, което е очевидно от редакцията на ал. 1 и 2. Поддържа се, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател, което налага извод, че обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Стефан Бараков е обявил нищожността на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23952 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 1211,55 лв., недължимо платена за 2009 г., във връзка с подадено от Бараков общо заявление за единно плащане на площ с УИН 07/050509/10482, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при липса на компетентност, тъй като към момента на издаване на акта липсва законова възможност за делегация на правомощия към заместник изпълнителния директор от страна на изпълнителния директор, различни от тези, свързани с вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Обсъждайки редакцията на чл. 11 от УП на ДФ "Земеделие" преди и след изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 39/20.05.2011 г., и изследвайки чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) като източник на правомощия за изпълнителния директор да издаде акт за установяване на публично държавно вземане по отношение на суми, свързани с подпомагането на земеделските производители, съдът е приел, че преди изменението на чл. 11, ал. 2 от УП, компетентен да издава АУПДВ е само изпълнителния директор и липсва възможност за делегация. В съдебното решение са развити и допълнителни съображения относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на пълноценни мотиви и незачитане правото на участие и защита в производството на адресата на акта, както и неспазване на приложимия материален закон - чл. 73, § 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. Решението е ПРАВИЛНО. Спазването на правилата за компетентност на административния орган, издател на индивидуалния административен акт, е изискване за неговата законосъобразност предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01-6500/23952 от 13.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа УП на ДФЗ с редакция към ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от ЗПЗП и УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно извън правомощията му, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган, без да е овластен затова с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет. Със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо Стефан Бараков на 13.04.2011 г. не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн., ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС, на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,