Решение № 6041 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2018 г.

Решение № 6041 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби против Решение № 430 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 299/2018 г. по описа на Административен съд П., с което съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е осъдил Областна дирекция на МВР П. да заплати на И. Паничаров сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отменени ЗППАМ № 17-0340-000055/25.02.2017 г. и ЗППАМ № 17-0340-000056/25.02.2017 г. на Началника на РУ С. при ОД на МВР гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 35. 50 лева (тридесет и пет лева и 50 стотинки), за периода от 07.07.2017 г. до 19.03.2018 г. и направените по делото разноски в размер на 340 (триста и четиридесет) лева. В останалата част, за разликата до 10 000 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен. Първата касационна жалба е подадена от И. Паничаров, от [населено място], чрез адв. В. П. срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 500 лева до претендирания размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на молбата, както в частта за мораторната лихва и присъдените разноски. Излагат се доводи, за необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му, както и решаване на спора по същество, като се уважи иска изцяло, както и да се заплати мораторната лихва в пълния претендиран размер от 712. 53 лева. Претендира разноски пред двете инстанции в пълен размер. Втората касационна жалба е подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П., представлявана от директор -старши комисар Й. Рогачев, в която се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност, на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение в осъдителната част и отхвърляне на иска. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. В писмен отговор на касационната жалба на ОД на МВР- Пазарджик И. Паничаров изразява становище за нейната неоснователност. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни при следните съображения: Производството пред първостепенният съд е образувано по исковата молба на И. Паничаров от [населено място], против Областна дирекция на МВР П., с искане да бъде осъдена, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, във връзка с отменени ЗППАМ № 17-0340-000055/25.02.2017 г. и ЗППАМ № 17-0340-000056/25.02.2017 г. на Началника на РУ С. при ОД на МВР гр. П., ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от деня на влизане в сила на двете съдебни решения – 07.07.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.03.2018 г. в размер на 712. 53 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в негативни душевни страдания под формата на емоционален стрес, силно безпокойство, смут, негодувание и унижение на човешкото достойнство, слабост, раздразнителност, редувана с депресия. Предявеният иск е уважен частично в размер на 500 (петстотин) лева, който размер е определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД. За да постанови този резултат първостепенният съд е установил наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: - отменени, като незаконосъобразни, по съответния ред административни актове; - неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между издадените, в резултат на административната дейност на органа актове, и настъпилите вреди. При условията на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че сумата от 500 (петстотин) лева кореспондира на критерия "справедливост" за обезвреда на конкретните вреди, както и законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Уважил е и акцесорния иск за присъждане на лихви в размер на 35. 50 лева (тридесет и пет лева и 50 стотинки), за периода от влизане в сила на съдебните решения - 07.07.2017 г. до подаване на исковата молба - 19.03.2018 г. Съдът е приел, че съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 340 (триста и четиридесет) лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон, изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните, съдебно-психологичната експертиза и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая не се спори, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице са отменени като незаконосъобразни с влязли в сила съдебни решения административни актове на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност; от тези отменени административни актове за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и настъпилите вреди. Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд, че ищецът е изживял негативни душевни страдания под формата на емоционален стрес, силно безпокойство, стрес, смут, негодувание и унижение на човешкото достойнство, слабост, раздразнителност, редувана с депресия по повод на прилагането на принудителните мерки, които са нормално съпътстващи всяка такава незаконосъобразна намеса на органите на реда в човешкия живот. В тази връзка и в съответствие със събраните по делото доказателства обосновано съставът на първостепенния съд е приел, че Паничаров е установил претърпени неимуществени вреди, като резултат от действия на ответната страна, предвид което частично е уважил предявения иск. Неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател ОД на МВР, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за неустановени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. На следващо място, обжалването на касатора Паничаров засяга размера на обезщетението, мораторната лихва, както и размера на присъдените разноски. Наведените в тази връзка доводи са неоснователни. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС). В задължителната практика са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед в случая, съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, продължителността на търпяната репресия, характера на обвинението, т. е. тежестта на нарушението, в което е обвинен ищеца, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда и какви, данните за личността му с оглед това доколко действията и акта на административния орган са се отразили негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Размерът на обезщетението е определен правилно съобразно конкретните, обективни обстоятелства, относими към увреждането. Всички тези обстоятелства са прeценени от решаващия съд и съображенията му са изложени в мотивите. Съдът, съобразявайки установените в хода на съдебното производство фактически обстоятелства, естеството и интензивността на негативните преживявания, както и времето, през което са понасяни вреди, е определил справедливо обезщетение. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е касационно основание. Изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. По тези съображения решението на съда следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение