Решение № 15067 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2014 г.

Решение № 15067 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба от Дияна Иванова Динева от гр. Сливен, против решение № 53/25.06.2014 г., постановено по адм. дело № 93/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Р. Ж. - КПК-4/13.03.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Сливен, с което е потвърдено разпореждане № КРД-87/30.01.2014 г. на началник на отдел "КПК" при РУСО - гр. Сливен В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" - гр. Сливен, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Дияна Иванова Динева против решение № Р. Ж. -КПК-4/13.03.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Сливен, с което е потвърдено разпореждане № КРД-87/30.01.2014 г. на началник на отдел "КПК" при РУСО - гр. Сливен, с което е разпоредено същата да възстанови неоснователно полученото за периода от 01.02.2012 г. до 15.10.2012 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 2034.78 лв., ведно със законната лихва в размер на 420.05 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й, тъй като същата, като едноличен търговец с фирма "Дияна Петкова" е заличен и към 01.02.2012 г. Дияна Петкова Динева била загубила качеството си на самоосигуряващо се лице. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че за месеците от февруари 2012 до октомври 2012 по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО периодично е подавана информация в Регистъра на осигурените лица, касаеща обстоятелството, че касаторът Дияна Иванова Динева е осигурено лице, което ползва отпуск за отглеждане на малко дете. Не се спори, че са внесени осигуровки за всички осигурителни рискове и че е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.02.2012 г. до 15.10.2012 г. Но също така, видно от приложеното по делото удостоверение № 526/2007 г. от 15.05.2014 г. на Ямболския окръжен съд, ЕТ "Дияна Петкова" гр. Ямбол, в срока по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗТР едноличният търговец не е поискал пререгистрация, поради което не е пререгистриран и по отношение на него не настъпват последиците на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТР. Според чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В § 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая основанието за осигуряването е осъществяване на дейност като едноличен търговец. Ето защо, както правилно е приел и административният съд, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо едноличният търговец да е действащ и регистрацията му да не е прекратена. В случая е безспорно, че ЕТ "Дияна Петкова" гр. Ямбол не е подал заявление за пререгистрация до 31.12.2011 г. и дейността му е прекратена, считано от 01.01.2012 г. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТР едноличните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗТР се считат за заличени и внасянето на осигурителни вноски след датата на заличаване на едноличния търговец е било без основание, и касаторката е загубила качеството на самоосигуряващо се лице. Оттук и извода на решаващия състав, че Дияна Иванова Петкова не отговаря на изискването на чл. 52а КСО и е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете без да е имала право, е верен. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,