Решение № 554 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 15159/2014 г.

Решение № 554 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 15159/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Ц. Д." със седалище и адрес на управление гр. Б., срещу решение № 1659 от 16.10.2014 г., постановено по адм. дело № 210/2014 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлен предявеният от търговеца иск против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) като неоснователен. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса, не взема отношение по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба от ЕТ "Ц. Д." със седалище град Б. срещу НЗОК. С нея на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ едноличният търговец е претендирал заплащане на сума в размер на 35 554 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г., мораторна лихва в размер на 18 000 лева от настъпване на вредата до образуване на делото и законна лихва върху главницата, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане. Вредите са претендирани като произтичащи от прилагане на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК, отменени с решение по адм. д. № 2762/2008 г. на ВАС, оставено в сила с решение по адм. д. № 10621/2008 г. на същия съд. Причинените вреди се основават на разликата в стойността на продаваните в посочения в исковата молба период лекарствени продукти, като страна по договор с ответника, определена от отменените разпоредби, и тази, на която същите продукти е следвало да бъдат продавани, нормативно определена в чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /отм. ДВ, бр. 100/20.12.2011 г., в сила от 20.12.2011 г. - НУПРРРЦЛП/. С обжалваното решение предявения иск е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за периода 01.02.2008 г. до 10.04.2009 г. не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Приел е, че отмененият акт, от чието действие се претендират вреди в случая не е административен, а нормативен, отмяната му действа занапред, а не с обратна сила, поради което до датата на отмяната не могат да се претендират вреди. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт - 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г., съдът е приел, че не е доказано ответника да е наложил прилагане на отменените разпоредби. С оглед неоснователността на главния иск, е приета неоснователност и на акцесорните претенции за лихви. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен, като незаконосъобразен, с решение № 6826 от 06.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 10.04.2009 г., подзаконов нормативен акт - колони 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Събрани са нужните доказателства, включително и допуснатата експертиза, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Направени са обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред за периода, в който се твърди, че са претърпени вредите; реално настъпване на претендираните вреди и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това. Обосновано АС - Б. е заключил, че за периода 01.02.2008 г. до 10.04.2009 г. не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт - 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г., съдът също правилно е приел, че не е доказано ответника да е наложил прилагане на отменените разпоредби по отношение на ищеца. При отмяна на индивидуален или общ административен акт по съдебен ред, тези два вида административни актове се считат отменени от момента на издаването им. Поради това на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ подлежат всички доказани вреди, причинени от отменения ИАА и ОАА от момента на издаването му. Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. По горните съображения и съгласно Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС не се дължи обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при и по повод действието на подзаконов нормативен акт за периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,