Решение № 13715 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7541/2009 г.

Решение № 13715 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7541/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Кръстьо Иванов Георгиев от гр. Пловдив е обжалвал решението от 27.03.2009 г. постановено по адм. д. № 1534/2008 г. на Пловдивския административен съд VI състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед заповед № 34/4.06.2008 г. на кмета на район "Южен" - Община гр. Пловдив като неоснователна. Наведени оплаквания за неправилност. Ответникът Янко Димитров Николов изразява становище за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административен прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и незаконосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 изр. 1 е и 3 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е основателна. Решението е незаконосъобразно и необосновано. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Предмет на обжалване пред административния съд е заповед № № 334/4.02008 г. на кмета на община- Пловдив район "Южен", издадена на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ, с която е наредено премахване на преместваемо съображение: Дървен навес с метални клетки и решетки за отглеждане на кучета, разположен в ПИ - 20 по прана на кв. "Остромила" № 16 без разрешение за поставянето му. Съгласно чл. 35 АПК административният орган е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на участващите в административното производство лица. Това задължение е доразвито в разпоредбата на чл. 59, ал 2 т. 4 АПК съгласно, която административния акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Спазването на тези императивни норми не е установено по категоричен начин. Административният акт не съдържа съображения от правна и фактическа страна, което обстоятелство е го прави незаконосъобразен и което препятства гарантираното от закона право на защитата на адресата. Мотивите на административния орган не могат да бъдат замествани от тези на съда. Наред с това неговата незаконосъобразност се констатира и от обстоятелството, че издаден на несъответно правно основание - чл. 57а ЗУТ - порок, достатъчно основание акта да се счете само на това основание за незаконосъобразен. Разпоредбите на чл. 56 - 57а ЗУТ се отнасят до преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане. Не може да се приеме, че в случая процесния дървен навес с метални клетки за кучета е преместваем търговски обект, поставен не по одобрена схема, а след като не е обект на градско обзавеждане неприложимо е основанието посочено в чл. 57а от ЗУТ. Наред с това административния орган е бил длъжен да докаже фактите отразени в административния акт, което не е направено. С оглед на тези съображения, приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в нарушение на материалния закон. Същото е необосновано. Изводите му не кореспондират с доказателствата по делото, поради което следва да бъде отменено и в условията на чл. 222, ал. 1 АПК постановено друго, с което да се отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, II отд