Решение № 8588 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2022 г.

Решение № 8588 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2022 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тера роза" ЕООД, представлявано от управителя И. М., чрез пълномощника юрисконсулт И. Люцканов, против Решение № 62 от 28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 22/2022 г. на Административен съд – Добрич (АС - Добрич), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) № 02-080-2600/11760 от 22.11.2021 г., обективиращо отказ за получаване на държавна помощ "de minimis" на розопреработвателни предприятия. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че административния орган коректно е приложил т. 4.1.6 от Указанията за прилагане на схемата за подпомагане – отпускане на държавна помощ "de minimis", съгласно Регламент (ЕС) 1407/2013 от 17 декември 2013 г. на розопреработвателни предприятия за компенсиране на част от разходите, свързани с преработката на цвят от маслодайна роза, реколта 2021 г., утвърдени на 28.04.2021 г. Тълкуването на административния орган на практика въвежда условие, което липсва в Указанията, както и в нормативните актове, а именно розопреработвателите да са развивали аналогична дейност и в предходните години, преди годината на кандидатстване. Иска се отмяна на оспореното решение и да бъде отменен оспорения отказ за подпомагане. Претендират се разноски за държавна такса. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Томов, който не претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Малчева, в подробен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна – участник в производство пред АС -Добрич, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС – Добрич е цитираното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, съдържащо отказ за подпомагане – отпускане на държавна помощ "de minimis" по схемата за розопреработватели за 2021 г. От събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят е вписан като розопреработвател в публичния национален електронен Регистър на розопреработвателите под № 08-15-61/01.04.2021 г. за периода 15.05.2021 г. - 13.06.2021 г. Същият за предходната година – 2020 г. няма доказано изкупено количество розов цвят (дружеството е регистрирано през м. август 2020 г., след приключване на кампанията по изкупуване на розов цвят), а за годината на кандидатстване е купил розов цвят от маслодайна роза 303 349, 57 кг на стойност от 606 699, 14 лева. Дружеството е подало заявление за кандидатстване за държавна помощ на 11.11.2021 г. С оспореното писмо, връчено на жалбоподателя на 29.11.2021 г., изпълнителният директор на ДФЗ е отказал отпускане на помощта, като се е позовал на т. 4.1.6 от Указанията за прилагане на цитираната схема за подпомагане, които са утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите, при спазена процедура за приемането им. Както правилно е приел и решаващият съд, съгласно чл. 12 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) ДФЗ има качеството на администратор на държавна помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за държавните помощи. В тази връзка с решение по т. 1 от Протокол № 177 от 21.04.2021 г., Управителният съвет на ДФЗ, съгласно правомощията си по чл. 6, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Устройствения правилник на ДФЗ и чл. 12 от ЗПЗП е утвърдил финансов ресурс за 2021 г. за помощ "de minimis", съгласно Регламент (ЕС) 1407/2013 от 17 декември 2013 г. на розопреработвателни предприятия за компенсиране на част от разходите, свързани с преработката на цвят от маслодайна роза, реколта 2021 г. С решението е възложено на ДФЗ да изготви указания за предоставяне на помощта за 2021 г., като е упълномощен министърът на земеделието, храните и горите да ги утвърди. Указанията са изработени и утвърдени по посочения ред, съответно са се стабилизирали. Видно от същите, на подпомагане подлежат предприятия, преработващи цвят от маслодайна роза, които отговарят на посочените условия по т. 4, между които и тези по т. 4.1.5 – да имат актуална регистрация за 2021 г. в Регистъра по Закона за маслодайната роза и т. 4.1.6 -количеството изкупен за преработка цвят през 2021 г. от маслодайна роза да е не по-малко от 70% от изкупеното количество през 2020 г. При тази данни от фактическа страна, които не са спорни и понастоящем, от правна страна съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и при правилно приложено основание за отказ – т. 4.1.6 от Указанията за отпускане на помощта. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Спорът се свежда до това дали кандидатът отговаря на условията за подпомагане съгласно Указанията за подпомагане и в частност дали правилно съдът е приложил изискването по т. 4.1.6 от същите. Правилно решаващият съд е приел, че кандидатът не отговаря на изискванията за подпомагане. Разпоредбата на т. 4.1.6 императивно предвижда, че на подпомагане подлежат предприятия, които имат изкупен за преработка розов цвят през 2021 г., като изкупеното количество не трябва да е по-малко от 70% от изкупеното от предприятието количество през 2020 г., т. е. кандидатът следва да е бил регистриран и през предходната година и да е изкупил количество розов цвят за преработка. В случая е безспорно, че жалбоподателят не е бил регистриран през 2020 г. като розопреработвател, както и не е изкупувал розов цвят за преработка, поради което не отговаря на изискванията за допустимост за подпомагане. Вярно е посоченото в касационната жалба, че в приетите Указания за държавната помощ не е предвидена хипотеза, касаеща кандидати, които са регистрирани за първа година като розопреработватели, но Указанията не са атакувани и са влезли в сила. Въведеното в същите условие е задължително за кандидатите, административния орган и съда, като правилно е приложено. Изискването на т. 4.1.6, съдържа в кумулация две условия - за изкупено количество розов цвят и през предходната година – 2020 г., както и изкупено количество за годината на подпомагане – 2021 г., което да не е по-малко от 70% от изкупеното през предходната година. Неоснователно е възражението в касационната жалба за разширително тълкуване на условието по т. 4.1.6, както от административния орган, така и от съда. Същото е строго тълкувано и приложено. Условието е в духа на Регламента, доколкото изисква трайност и продължителност на дейността на стопанския оператор, съответно осигурява устойчивост на същата, в унисон с целите на подпомагането. Възраженията в касационната жалба са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и поради липсата на фактическа и правна сложност на делото следва да бъде определено на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,