Решение № 3426 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 15/2021 г.

Решение № 3426 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 15/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 119 от 04.11.2020 г., постановено по адм. д. № 144/20 г. Административен съд – Силистра е отменил решение № 32 – 150113/28-05-2020 г- на директора на ТД Дунавска на Агенция Митници, с което на "Пътперфект – Т" ЕАД, с [ЕИК], със седалище гр. Силистра, е отказано издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане с вх. № 32 – 111024 от 13.04.2020 г. относно обект "Асфалтова база Силистра", находящ се в землището на [населено място], обл. Силистра, в поземлен имот с идентификатор 41143.507.2 по КККР на населеното място и е върнал административната преписка на Териториална дирекция Дунавска за произнасяне по искане с вх. № 32 – 111024 от 13.04.2020 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, в 1-месечен срок считано от получаване на преписката след влизане в сила на решението. С решението съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Пътперфект – Т" ЕАД, с [ЕИК], със седалище гр. Силистра, [улица], сумата 1 300 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от директора на ТД Дунавска към Агенция "Митници" чрез процесуалния му представител юрк. В. В. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Силистра и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски. Ответното по касационната жалба дружество Пътперфект – Т" ЕАД, с [ЕИК], със седалище гр. Силистра, [улица], представлявано от управителя Ж. Д., чрез пълномощника си адв. Г. М. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Силистра е отменил решение № 32 – 150113/28-05-2020 г- на директора на ТД Дунавска на Агенция Митници, с което на "Пътперфект – Т" ЕАД, с [ЕИК], със седалище гр. Силистра, е отказано издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане с вх. № 32 – 111024 от 13.04.2020 г. относно обект "Асфалтова база Силистра", находящ се в землището на [населено място], обл. Силистра, в поземлен имот с идентификатор 41143.507.2 по КККР на населеното място и е върнал административната преписка на Териториална дирекция Дунавска за произнасяне по искане с вх. № 32 – 111024 от 13.04.2020 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, в 1-месечен срок считано от получаване на преписката след влизане в сила на решението. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт – фактическите констатации и правните аргументи за издаването му. Съдът е описал и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, след което е пристъпил към излагани на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и липсват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Аргументите на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на акта могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място е дадено тълкуване на нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС във вр. с чл. 4, т. 37 от същия закон относно понятието "енергиен продукт за отопление". 2. Посочено е, че енергийните продукти, за които дружеството-жалбоподател иска издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се използват в производствен процес за приготовление на асфалтова смес – чрез отделяната при изгарянето им топлина се извършва изсушаване и смесване на отделни фракции като част от производствен процес. Това обстоятелство е установено както от извършената проверка от административния орган, така и от заключението на експерта по съдебно-техническата експертиза. 3. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че и след изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС, в сила от 01.01.2018 г. функцията отопление от енергийни продукти не е налице. Направено е позоваване на няколко решения на ВАС според които, когато енергиен продукт се използва в производствената дейност на предприятие за получаване на топлинна енергия с цел подгряване на инертни материали, влагани в асфалтови смеси, той не се използва за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. 4. Решаващият съд е отделил специално внимание на възражението на административния орган, свързано с главната обосновка на отказа – позоваване на решение на Съда на Европейския съюз по дело С – 240/01 по тълкуване на чл. 2, ал. 2 от Директива 92/81/ЕИО. Отбелязано е, че това решение е постановено по друго производство, поради което е неприложимо в настоящия случай. Направен е краен извод, че тежките горива с код 27101966 и код 27101967, за които жалбоподател иска издаването на процесното удостоверение, се използват от него изключително в технология на производствен процес и отделяната в този процес топлина не се използва в нейната същинска функция – отоплителна, а с различно, производствено предназначение и следователно е налице изключението по чл. 4, т. 37, б. "б", предл. второ ЗАДС, респективно налице са условия за прилагане на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. По изложените аргументи административният съд е отменил оспореното решение на директора на ТД Дунавска и е върнал административната преписка за произнасяне по искането при даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. На отделен ред съдът е изложил и мотиви относно направеното възражение от ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е посочил, че то е неоснователно предвид на това, че спорът по делото е от съществено значение за икономическото положение на предприятието, поради което двукратния размер на минималното адвокатско възнаграждение от 500 лв. се явява обосновано. Решението на Административен съд – Силистра е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на дружеството-касатор се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основният довод на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се излагат аргументи, че по делото няма спор за факти и за какво ще бъдат използвани въпросните енергийни продукти, но тълкуването на нормата на чл. 4, т. 37 ЗАДС следва, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделяне на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, какъвто е и процесния случай. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че ответното по касация дружество има за основен предмет на дейност производството и доставка на асфалтови смеси, като в производствения процес се използват тежки горива от вида на посочените по-горе, за които е поискано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. По същество спорът между страните е правен и е свързан с тълкуването и прилагане на нормата на чл. 4, т. 37 във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС относно понятието "енергиен продукт за отопление". Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК мотивите на първоинстанционния съд по прилагането и тълкуването на материалния закон, като в допълнение следва да бъде посочено следно: Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията й действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. 33 ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. По същество решаващият довод на митническия орган, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, е неправилен и необоснован. От данните по делото е видно, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на горивата/мазут/ е получаването на топлина, необходима за осъществяването на производствения процес, а не за отопление. От изложеното следва, че използваният от дружеството продукт не може да бъде квалифициран като "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и попада в предвиденото в б. "б" на същата разпоредба изключение. В тази насока първоинстанционният съд е съобразил безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 1.01.2018 г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. В подобен смисъл в съдебната практика, по аналогични спорове по акт на същата митническа администрация – ТД Дунавска е решение № 9275 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решение № 32 – 150113/28-05-2020 г- на директора на ТД Дунавска на Агенция Митници, с което на "Пътперфект – Т" ЕАД, с [ЕИК], със седалище гр. Силистра, е отказано издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане с вх. № 32 – 111024 от 13.04.2020 г. относно обект "Асфалтова база Силистра", находящ се в землището на [населено място], обл. Силистра, в поземлен имот с идентификатор 41143.507.2 по КККР на населеното място, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката върната за произнасяне по искането. След като е стигнал до същите правни изводи, Административен съд – Силистра е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, като при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция не споделя и оплакванията на касатора, свързани с изводите на първоинстанционния съд относно неоснователност на възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че административният орган е наясно с тълкуването и прилагането на закона от съдилищата по подобни спорове, но независимо от това продължава да издава подобни актове, поради което е справедливо да понася отговорност за разноски в такива хипотези. Още повече, че разноски в настоящото производство не се присъждат на ответното по касация дружество, поради което присъденият размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция се явява законосъобразен и справедлив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,