Решение № 16478 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2011 г.

Решение № 16478 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васил Димитров Василев от гр. София срещу решение № 4324 от 20.12.2010 г. постановено от Административен съд София-град, по адм. дело № 9012/2009 г. на Административен съд София-град. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди че, противно на приетото от съда, за издаване на исканите от него скица и удостоверение е достатъчно идентифицирането на имота по нот. акт от 1915 г. и кадастралния план от 1938 г. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен обжалвания мълчалив отказ и ВАС да задължи ответника да издаде поисканите скица и удостоверение. В о. с. з. на ВАС, лично и чрез процесуалния си представител адв. Николов и по съображения, развити в две писмени защити, поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът - кметът на СО - район "Изгрев", чрез процесуалния си представител юрк. Самарас оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, по съображения, че уредената в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи включва решение на съответната общинска служба по земеделие, с което, въз основа на представени от заявителя доказателства по чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ за правото на собственост, тя признава това право и решение, с което възстановява собствеността. Когато заявените имоти се намират в границите на урбанизираните територии, общинската комисия по земеделие постановява решението за възстановяване въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а , и на удостоверение по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ . Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като допълва, че като краен резултат то не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против мълчалив отказ на кмета на СО - район "Изгрев" да се произнесе по молба от 11.11.2009 г. за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за поземлен имот пл. № 1, полигон № 4, к. л. 526 от стария КП на м. "Напоително поле", к. л. 8,стар РП на м. "Червена звезда" Диана бад, к. л. № 526 от действащия РП, собственост на неговия наследодател Спас М. Караджов, попадащ в урбанизирана територия. Твърдял, че мълчаливият отказ на кмета на проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съответно да издаде исканото удостоверение и скица е незаконосъобразен. Решаващият съд отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод съдът съобразил, че имотът е признат за възстановяване на оспорващия, но се намира в урбанизирана територия. Приел още, че след прогласяване за нищожно с Решение от 23.07.1999 г. по к. д. № 10/99 г. на СГС на решението по Протокол № 608 от 28.12.1994 г. на Поземлена комисия /ПК/ - Слатина и не е последвало ново решение на ПК, с което да се признае за съществуващо правото на собственост върху процесните земеделски земи, не е налице материалноправното основание за издаване на скица по чл. 11, ал. 4 и на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, предвид установеното с три /една еднолична и две тройни съдебно-технически експертизи - л. 100,139 и 166 от делото/, че имотът не може да бъде идентифициран в старите си граници по действащия кадастрален и регулационен план. Обосновал извод, че при това положение за да бъдат издадени исканите скица и удостоверение е необходимо да бъде изпълнена процедурата по чл. 13а ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като посочил, че до изготвяне на помощен план административният орган не може да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, По тези съображения съдът потвърдил оспорения мълчалив отказ като законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. В производството по издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ заявителят следва да идентифицира имотите, признати за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ като посочи границите им в урбанизираните територии. Само по този начин техническата служба към съответната община ще разполага с данни, които са необходими за процедиране по молбата. Идентифицирането на имотите върху урбанизираната територия е необходимо и с оглед съдържащото се в молбата искане да бъде определена застроената респ. свободната от застрояване част в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Известно е, че правната фикция на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е създадена като възможност и гаранция за правото на защита на гражданите от бездействието и мудността на администрацията. Мълчалив отказ възниква при неизпълнение на задължението на административния орган да действа, тоест тогава, когато в образуваното административно производство компетентният да издаде акт, респ. да извърши административната услуга административен орган, не може да бездейства. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съответната общинска служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, следва да съдържа: сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване (тези данни се определят по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ), информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Съдържанието на скицата е уредено в чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. При сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се налага извод, че чл. 13 от правилника се прилага в случаите, в които претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и скицата. Когато той не е нанесен в одобрения кадастрален план и съществуват затруднения при идентифицирането му, какъвто е настоящият случай, следва да се изпълни процедурата по чл. 13а, ал. 1, като се изработи помощен план. В него се отбелязват границите и номерата на бившите имоти наред с границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрения кадастрален план. В този случай ще се използват посочените в чл. 13а, ал. 3 ППЗСПЗЗ информационни източници. В чл. 13а, ал. 5, изр. 2 от ППЗСПЗЗ е предвидена алтернативна възможност изработването на помощните планове да се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици, като в последния случай в нормата е предвидено разходите да са за тяхна сметка. При така уредената алтернативна възможност е въпрос на оперативна самостоятелност на кмета да реши кой да изготви помощния план - администрацията или правоимащите, чиито имоти не са нанесени в кадастралния или регулационния план респ. не могат да бъдат успешно идентифицирани. При това положение е законосъобразен решаващият извод на съда, че до изготвяне на помощен план по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, административният орган не може да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Като е стигнал до тези правни изводи относно законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ решаващият съд е постановил законосъобразно и обосновано решение Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че за издаване на исканите скица и удостоверение е достатъчно идентифицирането на имота по нот. акт от 1915 г. /л. 6 от делото/ и кадастралния план от 1938 г., или по комбинирана скица за поземлен имот пл. № 1, полигон № 4, к. л. 526 от стария КП на м. "Напоително поле", к. л. 8, стар РП на м. "Червена звезда" Диана бад, к. л. № 526 от действащия РП. Както бе посочено по-горе, за издаване на скица и удостоверение, необходими за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, имотът следва да се идентифицира по действащ кадастрален или регулационен план с оглед необходимостта като междинен етап да бъде определена застроената респ. свободната от застрояване площ в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Освен това относимата за случая разпоредба на чл. 170, ал. 2 АПК, уреждаща тежест на доказване в административния процес посочва, че когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. С оглед установеното по трите експертизи, неоспорени от него, твърденията за незаконосъобразност на мълчаливия отказ са неоснователни. Неоснователен е и следващият довод, тъй като административното производство по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, респ. по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е акцесорно по отношение на възстановяване на земеделската земя и се развива между правоимащото лице и съответната община. В това производство кмета на общината или техническата служба не се произнасят по въпроса за възстановяване на земеделската земя. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от ответната страна - кметът на СО - район "Изгрев" чрез юрисконсулт Самарас за защита пред ВАС е основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64/2004 г., изм., ДВ, бр. 2/2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение