Решение № 13676 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2011 г.

Решение № 13676 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Турист" ООД гр. Велико Търново, ЕИК ХХХХХХХХ, представлявано от управителя Георги Йорданов Димитров, действащ чрез пълномощника адв. Красимир Иванов, против решение № 4335 от 28.03.2011 г., постановено по административно дело № 684/2011 г. по описа на Върховния административен съд от тричленен състав на Седмо отделение на ВАС, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в частта по т. 64 от приложения списък № РК-07-08/2010 г., неразделна част от същата. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), а потвърдената с него министерска заповед е незаконосъобразна. Позовава се на заповед № Т-РД-14-105/16.03.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е поправена явна фактическа грешка в процесната заповед. Исканията са за отмяна на решението и на обжалваната пред тричленния състав заповед, и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация - министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в писмени бележки чрез пълномощника главен юрисконсулт Анна Мартулкова моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Касационната жалба е неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваната пред тричленния състав на Върховния административен съд заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма (ЗТ) и предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА), назначена със заповед № РД-16-25/08.01.2010 г., отразено в протокол № РК-07-08/2010 г., е наредено: заличаване от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на съответния вид туристическа дейност лицата по приложения списък № РК-07-08/2010 г., неразделна част от заповедта; да се считат за невалидни издадените удостоверения за регистрация на туроператор и/или туристически агент на лицата от списъка по т. 1; да се предприемат действия по отразяване на заличаването в Националния туристически регистър и за публично оповестяване на заличаването чрез средствата за масово осведомяване. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на административния орган и на обуславящите го такива, са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Безспорно е установено, че в предвидения по чл. 42, ал. 4, изр. 2 от ЗТ 14-дневен срок от сключването на договор за застраховка, покриващ отговорността на туроператора за вреди, "Турист" ЕООД не е представило на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от сключения договор за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ. Съдът е съобразил, че непредставянето на копие от застрахователния договор в законовия срок пред регистриращия орган за вписване в този регистър влече съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗТ като последица заличаване на регистрацията на туроператора, с оглед на което не е уважил жалбата, с която е бил сезиран. Така постановеното решение е правилно. Императивно законът повелява, че туроператорите, които не са представили копие от договора за застраховка в законния срок, подлежат на заличаване от регистъра. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесната заповед в касаещата го нейна част, са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Фактическите констатации на администрацията, обосновали нареденото заличаване, не само не са опровергани от "Турист" ЕООД, а недвусмислено са потвърдени от събраните писмени доказателства. Представената в касационното производство заповед за поправка на очевидна фактическа грешка не променя извода за законосъобразност на оспорената заповед, защото поправката касае последната в частта за туристическите агенти, а не за туроператорите, в каквото качество дружеството е заличено от регистъра. При разглеждане на делото решаващият съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, тричленният състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответника не е претендирал такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия,