Решение № 7130 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1994/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. С., с [ЕГН], чрез упълномощения адв. В. Челебиев, срещу Решение № 16 от 06.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1701 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 1012-26-403-2 от 25.09.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково. Наред с това, С. е осъдена да заплати на НОИ сумата от 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличие на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се оплакване за отсъствие в съдебния акт на мотиви относно това дали С. трябва да се ползва от разпоредбите на българското материално право по отношение зачитането на трудов стаж за времето, през което е била неработеща майка, при положение, че детето е български гражданин. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяването на ново такова, с което да се отмени спорният административен акт и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на Дирекция „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Челебиев, който поддържа касационната жалба, а по същество на оспорването излага допълнителни доводи за допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд. От името на С. моли за отмяна на съдебното решение, предмет на касационна проверка, постановяване на друго по същество на спора за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда по прилагането на закона. Претендира присъждането на сторените разноски за държавна такса за двете съдебни инстанции, както и за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съобразно представени доказателства за заплащането му. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Хасково не представя писмено становище или отговор на касационната жалба, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Хасково е било Решение № 1012-26-403-2 от 25.09.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу разпореждане [номер]/№ 6/прот. № N01301 от 06.08.2025 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Хасково, с което на Л. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при определени паратметри - навършена възраст от [възраст] и осигурителен стаж, както следва: 33 г., 08 м. и 05 д. от трета категория труд; осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) - 02 г., 11 м. и 25 д.; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 КСО към трета категория труд - 36 г., 08 м. и 00 д. Въз основа на направените фактически установявания, съдът е приел, че обжалваният административен акт и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, в законоустановената писмена форма и съдържат всички дължими реквизити, в това число правни и фактически основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. Не установил при издаването им да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и достигнал до извод, че са съответни на материалния закон. Прието е от първоинстанционния съд, че спор по фактите няма. Съдът дефинирал спорния въпрос като такъв относно това следва ли да се зачете осигурителният стаж на Л. С. за периода от 01.09.1980 г. до 04.09.1989 г. в Беларус. В тази връзка споделил констатациите на горестоящия административен орган, че няма сключен договор в областта на социалната сигурност между Република България и Република Беларус с оглед изискването на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В допълнение съобразил, че действалата по време на положения от С. стаж в Беларус Спогодба между Народна република България (НРБ) и Съюза на Съветските социалистически републики (СССР) от 1960 г. е неприложима в случая, тъй като е денонсирана със закон, обн. ДВ бр. 63 от 15.07.2003 г., в сила от 01.01.2004 г., а и към този момент в полза на С. не е било възникнало право на ЛПОСВ. Съдът приел неприложимост и на договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност в сила от 20.03.2010 г., доколкото същият касае само граждани на последната страна, но не и на Беларус. Изразил схващане, че доколкото С. е била гражданка на Беларус, не би могло да се приеме и че времето като неработеща майка следва да се зачете като осигурителен стаж. С оглед отсъствието на международен договор между двете страни в областта на социалната сигурност, регламентиращ реда и начина за признаване на този стаж, както и компетентната институция, която да го потвърди, съдът преценил, че законосъобразно администрацията е дисквалифицирала представеното удостоверение от заявителката за придобит стаж. По тези съображения отхвърлил жалбата и осъдил С. да заплати на НОИ сторените разноски в производството. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съответствие със закона е приетото от АС – Хасково по въпроса относно приложимите разпоредби към зачитането на придобития осигурителен стаж от С. за периода от 01.09.1980 г. до 04.09.1989 г. в Беларус. Становището му е съобразено и с актуалната постоянна практика на Върховния административен съд, която категорично застъпва схващането, че предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 НПОС, денонсираната Спогодба между НРБ и СССР за социално обезпечаване и обхвата на действащия Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, не съществува правно основание за признаване на придобит осигурителен стаж в онези страни от бившия СССР, с които Република България няма действащ (към момента на подаване на заявлението за ЛПОСВ) международен договор, който да урежда тази материя. Основателно е обаче релевираното оплакване в касационната жалба за отсъствие на мотиви на първоинстанционния в обжалваното съдебно решение съд по въпроса относно приложението на материалния закон във връзка със зачитане на осигурителния стаж на С. като неработеща майка. Впрочем, този порок е пряко свързан с погрешно дефинирания от съда обхват на спора, а именно, че същият касае единствено зачитането на осигурителен стаж на Л. С. за периода от 01.09.1980 г. до 04.09.1989 г. в Беларус. От съдържанието на спорното административно решение и от жалбата на С. до съда, предмет на спора е бил и въпросът относно зачитането на неин стаж като неработеща майка на дете до 3-годишна възраст при наличните по преписката и делото данни, че от един неизяснен момент във времето между 1989 г. и 1990 г. тя е пребивавала в Република България. В практиката на Върховния административен съд е неизменно поддържано разбирането, че времето, през което неработеща майка отглежда дете до 3-годишна възраст следва да ѝ се зачита като осигурителен стаж при пенсиониране. Моментът, в който заявителката е станала майка на 17.04.1988 г. съобразно представеното удостоверение за раждане, принципно би обусловило приложимост на пар. 9, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО - времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. През посочените периоди е била в сила Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж в сила от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.) и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца е предвидено, че времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени - майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът му се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Съгласно разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г.) времето, през което майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж. По действащите разпоредби на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 НПОС. Съответно в чл. 9, ал. 7 КСО е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. Съдебната практика на касационната инстанция константно приема, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, като такова право през посочените периоди е признато и на неработещата майка. Това разбиране е съотнесено и към разпоредбите на чл. 17 и 47 от Конституцията на Република България, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права и дадените с Решение по конст. д. № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България разяснения в тази насока. В конкретния случай обаче не е изяснено нито каква е продължителността на тази категория претендиран от С. стаж, нито къде твърди заявителката, че е възникнал той – на територията на Република България или на територията на Република Беларус. Посочените обстоятелства не са изрично уточнени в жалбата до административния съд или в последващите процесуални изявления на С., нито първоинстанционният съд е поискал това необходимо уточнение. По преписката се открива единствено нечетлив вариант на жалбата ѝ до директора на ТП на НОИ – Хасково, макар да има данни, че след дадени указания от горестоящия орган е бил представен и четлив такъв, който именно е обсъден в решението на директора. Първоинстанционният съд не е съобразил коментираната нередовност при сезирането му и не дал нарочни указания за отстраняването ѝ. Въпросът е ключов за спора, тъй като изясняването му ще определи дали по отношение на С. в тази връзка са приложими материалноправните разпоредби относно възникването на осигурителен стаж като неработеща майка в България или регламентацията относно признаването на такъв стаж, евентуално възникнал в Беларус. Същевременно, в случай че заявителката претендира зачитането на придобит в България стаж, то следва по делото да се установи какъв е периодът на пребиваването ѝ в страната, което обстоятелство не е обсъждано от първоинстанционния съд. По горните съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено поради постановяването му при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид констатирания порок по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, след отмяната на неправилното съдебно решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на дадените с настоящото решение указания. При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК, съдът е длъжен да укаже на С. да отстрани нередовността в жалбата ѝ като посочи къде е възникнал заявеният от нея стаж като неработеща майка и каква е неговата продължителност. В тази връзка и след като определи коректно предмета на спора, съдът е длъжен да изпълни и задълженията си, които следват от разпоредбите на чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, като укаже на С. да ангажира доказателства за заявените от нея фактически твърдения, за които не сочи такива. При постановяване на съдебния акт съдът следва да изложи мотиви по всички спорни въпроси в обхвата на спора. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение