Решение № 7001 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2016 г.

Решение № 7001 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145–178 АПК. Образувано е по жалба на община Поморие, чрез кмета на общината, против разрешение № 455 от 14.07.2016 г. на министъра на енергетиката, с което на осн. чл. 53, ал. 4, вр. чл. 5, т. 1, чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3 от закона за подземните богатства, и протоколно решение по т. № 18 от протокол № 23 от заседанието на МС на 08 юни 2016 г., на "Фючър кепитъл естейт"ЕООД, ЕИК *********, гр. С.- титуляр на разрешението, е разрешено да извърши за своя сметка проучване на строителни материали-подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ "Мерата", разположена в землищата на с. Г. и с. Д., общ. Поморие. В жалбата се поддържа, че разрешението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 2, ал. 1 закона за опазване на земеделските земи/ЗООЗ/ и чл. 59 б, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи/ППЗООЗ/. Излагат се съображения, че в площ "Мерата" попадат имоти частна собственост, имоти общинска собственост и имоти от общинския горски фонд. В процесната площ попадат имот 001029, за който ОП"Озеленяване, горско и селско стопанство" е сключило договор за наем за паша на пасищни животни, със срок на действие до 01.01.2019 г, и имот 001021, по отношение на който ОП"Озеленяване, горско и селско стопанство" е сключила договор със срок на действие до 30.09.2021 г. за паша на притежаваните от наемателя пасищни животни. Влизането в сила на процесното разрешение би довело до прекратяване на цитираните договори и до недостиг на пасища и мери за отглеждане на животните на жителите на с. Д. и с. Г.. Посочено е, че част от площ "Мерата", разположена в землищата на с. Г. и с. Д., общ. Поморие, обл. Б., попада в границите на защитена зона "Айтоска планина" с официален код №BG000151, което налага задължително да се извърши оценка за съвместимост на предоставената със заявлението на "Фючър кепитъл естейт"ЕООД работна програма, по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Наведени са доводи, че в непосредствена близост до площ "Мерата" се намира язовир "А." и съгласно приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични и питейни и хигиенни нужди, е посочено, че действията по добива на подземни богатства в Пояс II и Пояс III са ограничени, като съгласно чл. 19, ал. 3 от цитираната наредба, Пояс II обхваща цялата акватория на язовира или езерото и бреговата ивица с широчина не по-малка от 500 м. от границата на водния обект. Поддържа се, че издаването на оспореното разрешение без представени от "Фючър кепитъл естейт"ЕООД конкретни изследвания и оценка на въздействие върху околната среда, доказващи че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 34, ал. 2 от цитираната наредба и е основание за неговата отмяна. Твърди се, че на 08.08.2016 г. в деловодството на община Поморие са входирани протоколи и подписки от с. Д. и с. Г. срещу процесното разрешение, с цел защита здравето, безопасността, имуществото и препитанието на гражданите на РБ. Иска се отмяна на оспореното разрешение. Претендират се разноски. Ответникът – министърът на енергетиката, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Заинтересованата страна – "Фючър кепитъл естейт"ЕООД не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е инициирано на 09.07.2015 г. от "Фючър кепитъл естейт"ЕООД с подадено заявление на основание чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ за предоставяне на разрешение по чл. 23 от ЗПБ за проучване на подземни богатства съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ-строителни материали в площ "Мерата", разположена в землищата на с. Г. и с. Д., общ. Поморие, обл. Б.. Н. основание чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация на 10.03.2016 г. главният секретар на министерство на енергетиката е изпратил за съгласуване до компетентните министерства материали с предложение до МС за одобряване проект на разрешение за проучване на строителни материали-подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, по процесното заявление. Не се спори по делото, че заявената площ е била съгласувана с компетентните министерства по чл. 26 от ЗПБ, вкл. дирекция "Икономическа и социална политика" към МС, които да дали положително становище- видно от справка за отразяване на становищата след съгласуване на проекта на решение на МС за одобряване на издаването на процесното разрешение. Министерство на здравеопазването е съгласувало с условия: при опитно-добивните дейности да не се допуска наднормено натоварване със замърсители на околната среда при обекти, подлежащи на здравна защита съгл. § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на ОВОС; съобразяване дейностите със забраните и ограниченията да не се нарушават режима на експлоатация на санитарно-охранителните зони съгласно Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, при положение, че площта за проучване попада в такива зони. Министерство на околната среда и водите е съгласувало с бележки и предложения, като е посочено, че площта не попада в границите на защитени територии по см. на чл. 5 от ЗЗТ, но попада в границите на защитена зона BG0000151 "Айтоска планина", определена за опазване природните местообитания и дивата флора и фауна по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗБР, включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на МС № 122/02.03.2007 г., като е предложено в договора да се включи текст, който да задължи титуляра реализирането на проучвателните дейности да се осъществи след приключване процедурите по чл. 2, ал. 2 или глава втора от Наредбата за реда и условията за извършване оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони за цялостния работен проект за проучването. Извършена е проверка в Специализираните карта и регистър на разрешенията за търсене и проучване и Специализираната карта на находищата на подземни богатства. Проведено е съгласуване с АПИ и ДАНС, както и с кмета на община Поморие/писмо от 27.04.2016 г. /, и цялата документация е внесена за разглеждане от МС. С протоколно решение по т. № 18 от протокол № 23 от проведено заседание на Министерски съвет на 08.06.2016 г., МС е одобрил проекта на разрешение от министъра на енергетиката на "Фючър кепитъл естейт"ЕООД за проучване на строителни материали. Министърът на енергетиката е издал разрешение № 455 от 14.07.2016 г., с което на основание чл. 53, ал. 4 във вр. с чл. 5, т. 1, чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, и протоколно решение на МС от 08.06.2016 г., е разрешено на "Фючър кепитъл естейт"ЕООД да извърши за своя сметка проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, в площ "Мерата", разположена в землищата на с. Г. и с. Д., общ. Поморие, което е обнародвано в "Д. вестник", бр. 64 от 16.08.2016 г. Копие от разрешението е изпратено на кмета на община Поморие за обявяване, което обявяване е извършено чрез поставяне на видно място на информационното табло в община Поморие и публикувано в интернет страницата на общината/съгл. писмо от 26.07.2016 г. на кмета на община Поморие/. По делото е прието заключение по назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от ВЛ Л. М.. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима предвид определение № 6343/15.05.2018 г. по адм. д. № 5051/2018 г. на 5- чл. състав на ВАС, а разгледана по същество е основателна. Настоящият състав приема, че оспореното разрешение е издадено от компетентния административен орган по чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗПБ, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. От приетите по делото писмени доказателства, включително от неоспореното от страните заключение на ВЛ Маев се установява, че концесионната площ попада в границите на защитена зона BG0000151 "Айтоска планина", определена за опазване природните местообитания и дивата флора и фауна по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие/ЗБР/, и е включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на МС № 122/02.03.2007 г. При тези факти е следвало на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони/Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г., обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2007 г. /, да се извърши оценка за съвместимост на представената от "Фючър кепитъл естейт"ЕООД работна програма по реда на Глава Втора от цитираната наредба, при което да се установи допустимост на програмата на дружеството спрямо режима на дейностите в защитените зони. При липса на положителен резултат от извършените проверки по отношение изискванията за опазване на околната среда, земята, флората или фауната, то компетентния министър на осн. чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗПБ отказва предоставянето на разрешение за проучване. Следва да се отбележи, че за извършване на оценка за съвместимост, съобразено с разпоредбата на чл. 6 от ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, е достатъчно наличието на вероятност от отрицателно влияние върху съответната територия. В процесния случай, въпреки даденото предложение при съгласуването с МОСВ / с писмо от 28.07.2015 г. на зам. министъра на ОСВ/ реализирането на проучвателните дейности да се осъществи след приключване процедурите по чл. 2, ал. 2 или глава втора от Наредбата за реда и условията за извършване оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони за цялостния работен проект за проучването, административния орган е следвало да съобрази посочената правна уредба и да обсъди работната програма на дружеството след извършване на оценка на съответствие на тази програма, която оценка в случая е задължителна. Като не е сторил това министъра на енергетиката е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което е от категорията на съществените. На следващо място, основателно е възражението на жалбоподателя, че в обхвата на процесната площ попадат земеделски земи, при което процесното разрешение е издадено в нарушение на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/. За това обстоятелство не се спори по делото, и същото се доказва от представените договори за отдаване под наем на общински пасища и мери. Съгласно чл. 2, ал., от ЗОЗЗ Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. В разпоредбата а чл. 56, ал. 3 от ППЗОЗЗ е предвидена възможност за ползване на земя, необходима за геоложки и други проучвания. Ползването на земеделска земя в тази хипотеза е за определен срок/чл. 56, ал. 1 от ППЗООЗ/, като в този случай на осн. чл. 59 б, ал. 1 от ППЗООЗ временното ползване на земеделската земя се разрешава с решение на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ от Комисията за земеделските земи, но изследване от административния орган относно статута на земите, попадащи в процесната площ, и съответно приложим ли е специалния закон-ЗООЗ. Съдът приема, че при евентуалното установяване от органа, че земите /или част от тях/, попадащи в обхвата на искането за проучване на подземни богатства, са предназначени за земеделски нужди, предварително даденото разрешение за временна промяна предназначението на земеделските земи е задължително с оглед бъдещото им използване за геоложки проучвания. Решението на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ има административноправен характер и следователно представлява част от фактическия състав по издаване на оспорения в настоящото производство административен акт, наличието на която следва да се установи от министъра на енергетика в хода на развилото се пред него производство по Закона за подземните богатства. В процесния случай при съществено процесуално нарушение оспорения акт е издаден без органа да извърши необходимото цялостно проучване относно статута на земите, попадащи в обхвата на заявената площ, включително чрез данни по ЗКИР. С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че оспореното разрешение за проучване на строителни материали - подземни богатства, издадено от министъра на енергетика е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Оспореният акт следва да бъде отменен, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се върне на министъра на енергетиката, за ново произнасяне по заявлението на "Фючър кепитъл естейт"ЕООД за предоставяне на разрешение по чл. 23 от ЗПБ за проучване на подземни богатства съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ-строителни материали в площ "Мерата", разположена в землищата на с. Г. и с. Д., общ. Поморие, обл. Б., при съобразяване на изложеното в настоящото решение. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 3950 лева, представляващи заплатена сума за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 07.09.2016 г. с адвокатско дружество "Гроздев и Бари" в размер на 3600 лв. и депозит възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,