Решение № 8223 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2015 г.

Решение № 8223 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стил БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Ивайло Венелинов Иванов, чрез пълномощника му адв. Ангелина Димитрова, срещу решение № 614 от 17 март 2015 г., постановено по адм. дело № 2838/2014 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № 3286986 от 31 юли 2014 г. на началника на Митница Варна като е прекратено в тази част производството по делото и е отхвърлена жалбата на търговското предприятие против решение изх. № 32-51767 от 27 май 2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0071465 от 1 септември 2011 г., издадено от началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № 3286986 от 31 юли 2014 г. на началника на Митница Варна. Със съдебния акт търговецът е осъден да заплати на МП "Варна Запад", сумата от 2 114,76 лв. (две хиляди сто и четиринадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи направените от административния орган, разноски по делото. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 2 от АПК. Моли за отмяната му като съдът да се произнесе по същество на спора. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски в касационното производство в размер на 2 025,00 (две хиляди двадесет и пет) лева. Ответникът - началникът на Митнически пункт "Варна Запад", чрез юрисконсулт Людмила Тодорова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. I. По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Варна се е развило по жалба на "Стил БГ" ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Ивайло Венелинов Иванов срещу решение с изх. № 32-51767 от 27 май 2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0071465 от 1 септември 2011 г., издадено от началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № 3286986 от 31 юли 2014 г. на началника на Митница Варна, с което е отхвърлена жалбата с вх. № 32-76520 от 10 юли 2014 г. на търговското дружество срещу решение към ЕАД № 11BG002002H0071465 от 1 септември 2011 г., с изх. № 32-51767 от 27 май 2014 г. на началника на МП "Варна Запад", с което са преизчислени държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет мито (А30), в размер на 44 021,20 лв. (четиридесет и четири хиляди и двадесет и един лева) и допълнителен ДДС (В00) - 8 804,24 лв. (осем хиляди осемстотин и четири лева и двадесет и четири стотинки). За да отхвърли като неоснователна жалбата на търговеца срещу решение № 32-51767 от 27 май 2014 г. на началника на МП "Варна Запад" е изложил съображения, че декларираният първоначално произход на стоката от Малайзия е неверен като действителният й произход е Китай. Приел, че внесената стока, представляваща мрежести тъкани от стъклени влакна е с размер на отворите не повече от 1,8 мм, както на дължина, така и на ширина, с тегло над 35гр./кв. м., с изключение на дисковете от стъклени влакна и са с произход Китайска народна република. Предвид вида на процесната стока, тя попада в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета от 03 август 2011 г., поради което ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза е правилно определена от митническия орган на 62, 9%, а размерът на антидъмпинговото мито е определен на 44 021, 20 лв., при основа 69 986, 01 лв. Посочил е, че правилно е определен размерът на антидъмпинговото мито и е начислен ДДС в повече с 8 804, 24 лв. Решението е неправилно. Административният съд е обсъдил подробно събраните доказателства по делото и е възприел фактическата обстановка, съобразно тях. Не се спори между страните, че на 1 септември 2011 г. в МП "Варна Запад" е бил подаден ЕАД за режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" на стока, описана като "стъклофибърна мрежа 5х5 мм, 145 гр./кв. м. - 217 000 кв. м., с нето тегло 3 1465 кг", вложена в контейнери с № № GESU4520448 и AMFU8702970, с получател "Стил БГ" ЕООД - гр. Варна. Представен е сертификат за произход от Търговската камара Пенанг Малай, Малайзия с референция № 33173, че стоката е пренатоварена от Свободна търговска зона, управлявана от пристанище Кланг и е напуснала страна за Р. България, гр. Варна. Впоследствие след вдигане на стоката с разрешение на българските митически власти е получен доклад от OLAF (Европейска служа за борба с измамите) № OF/2013/0450/В1, по тяхно разследване № OF/2013/0450, с приложени анекси и оптичен носител (CD). С него се уведомяват ЦМУ на Агенция "Митници" за приключило разследване за измама, чиято цел е избягване заплащането на антидъмпингови мита за стъклофибърна мрежа с произход Китай, чрез транспортиране и претоварване на стоката през Свободна търговска зона към пристанище Кланг, Малайзия като целта е да бъдe деклариран произход на стоките Малайзия, при вноса им в Европейския съюз. Посочили са, че митата следва да бъдат събрани съгласно Регламент (ЕИО) № 2913/92. По отношение на доказателствената сила на приобщения по делото, доклад от OLAF е едно от оплакванията на касатора, а именно, че проведената мисия от Европейската служба има характер на външно разследване и е проведено в трета държава - Малайзия, която не е членка на ЕС и няма подписано споразумение за сътрудничество с нея. Сочи, че докладът няма официална доказателствена и официална удостоверителна сила и че липсват подписи на лицата, които се сочат за автори на документа, поради което счита, че не е не е годно доказателствено средство за удостоверените в него обстоятелства. Въз основа на посоченото излагат довод за недължимост на антидъмпинговото и конвенционално мито по вноса, предмет на спора, включително и на допълнително начисления ДДС, тъй като процесният доклад няма доказателствена сила, от която да се удостовери, че стоката, предмет на вноса е с произход Малайзия. Сочат декларацията за внос като приоритетна пред доклада на OLAF. Възражението на дружеството касатор за недопустимост на доклада на OLAF като доказателство е неоснователно. В националното ни законодателство единствено в НПК - чл. 127 е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към ГПК. Следователно е налице пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6 февруари 2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). За това и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на осн. чл. 179 от ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Противоставената на него сертификат за произход, издаден от Търговската камара на Пенанг малай (л. 33 и л. 34 от първоинстанционното дело), е частен писмен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, нямащ обвързваща доказателствена сила и не може да има приоритет пред него. Следователно докладът на OLAF е изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа и доказателствената му сила следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото. За това и изложеното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 1, предл. второ от АПК, е неоснователно. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на цитирания доклад на OLAF и го е приел и обсъдил по делото като относимо доказателство относно констатациите за вноса на стоките от Малайзия, където стоките са само пренатоварени, а вносът е извършен от Китайска народна република и стоките не с некоректно деклариран първоначален произход от Малайзия, с цел да се избегне облагането с антидъмпингово мито, възлизащо в размер на 62,9% и други държавни вземания. Настоящата касационна инстанция счита за основателно оплакването от дружеството, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, но на основания, различни от посочените в касационната жалба. Съображенията за това са следните: Съдът е приел, че оспореното пред него решение изх. № 32-51767 от 27 май 2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0071465 от 1 септември 2011 г., издадено от началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № 3286986 от 31 юли 2014 г. на началника на Митница Варна е издадено в съответствие с материалния закон. Позовал се е на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета от 3 август 2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Същият въпреки директното му правно приложение, не поражда действие по отношение на вноса, осъществен от "Стил БГ" ЕООД. Безспорно по делото е установено, че на 01 септември 2011 г. в МП "Варна Запад" е била подаден ЕАД на стоката, представляваща "стъклофибърна мрежа 5х5 мм, 145 гр./кв. м. - 217 000 кв. м., с нето тегло 3 1465 кг" като декларацията е била регистрирана под № 11BG002002H0071465 от 01 септември 2011 г. В Регламент № 791/2011 г. е посочено, че е приет на 3 август 2011 г., а според чл. 4 от същия влиза в сила от деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз - L OB. бр. 204 от 9 август 2011 г. С него от 10 август 2011 г. Съветът налага окончателно антидъмпингово мито и събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР. След влизането му в сила е констатирано увеличение на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм от Малайзия /от 20 000 кв. м. през 2010 г. на 76 000 000 кв. м. за периода м. април - месец септември 2011 г. според т. 39 от мотивите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 г. на Съвета/ и намаление на вноса на същата стока от КНР, поради което е издаден Регламент № 1135/2011 г. на Комисията от 09 ноември 2011 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, чрез вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. Последният Регламент влиза в сила на 11 ноември 2011 г. и с него е въведен регистрационен режим за девет месеца за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм с тегло над 35 гр./кв. м. изпращан от Малайзия. След проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение № 672/2012 г. на Съвета от 16 юли 2012 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Регламентът влиза в сила на 25 юли 2012 г., като в чл. 1 от него е разширен обхвата на окончателното антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм. и с тегло над 35 гр./кв. м. с произход на КНР върху вноса на такива стоки, класирани в кодове по КН ех70195100 и ех70195900 (кодове по ТАРИК 70919510011 и 7019590011), изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. По чл. 2 от Регламента митото се събира върху регистрирания внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия. В предвид на гореизложеното, първоинстанционният съд като е приел за приложим Регламент № 791/2011 г. и че дружеството касатор дължи антидъмпингово мито за внесените мрежести тъкани, не е съобразил, че е налице специална уредба за претоварените стоки в Малайзия която изключва приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. за вноса на стоките от същия вид и претоварени и внесени от Малайзия са приети и приложими цитираните по-горе Регламент № 1135/2011 за разследване и въвеждане на регистрационен режим и Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012, с който е разширен обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за налагане на антидъмпингово окончателно мито и върху стоките от този вид. Налага се изводът, че дружеството касатор е действало добросъвестно и е спазило всички приложими разпоредби по отношение на митническата декларация и е извършило вноса на 1 септември 2011 г., т.е. преди въвеждането на описания по-горе режим от 11 ноември 2011 г. - 25 юли 2012 г. и за него не намира приложение Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. Въз основа на гореизложеното, настоящият касационен състав счита за основателно оплакване на касатора за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт от АС Варна, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акта на митническите органи следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени решението на началника на МП "Варна Запад". Съобразно изхода на делото и с оглед направеното искане от касационния жалбоподател "Стил БГ" ЕООД - гр. Варна за присъждане на направените пред настоящата касационна инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 2 025,00 (две хиляди двадесет и пет) лева, от които 25,00 (двадесет и пет) лева за държавна такса, а останалите заплатени като адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита. Същите следва да бъдат възложени в тежест на митническия орган. Възражението на ответника за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК на искането за присъждане на разноски, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно при интерес над 10 000 (десет хиляди) лева се дължат 830,00 (осемстотин и тридесет) лева + 3% за горница над 10 000 (десет хиляди) лева. Предвид, че материалният интерес по делото е 52 825,44 лв. ( петдесет и две хиляди и осемстотин и двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), то претендираната сума от 2 000 (две хиляди) лева адвокатско възнаграждение е под прага на определеното в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. II. По частната жалба Частната жалба инкорпорирана в касационната жалба е против процесното решение, в частта му имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № 3286986 от 31 юли 2014 г. на началника на Митница Варна и е прекратено производството в тази му част. За да приеме недопустимост на жалбата в тази й част, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ЗМ, която препраща към АПК, поради което с оглед приложението на чл. 145, ал. 2 от АПК - на оспорване подлежи първоначалният индивидуален административен акт. Частната жалба е недопустима. Подадена е от надлежна страна, участвала в производството, но извън преклузивния срок по чл. 230 от АПК. Съдебният акт е съобщен на "Стил БГ" ЕООД на 19 март 2015 г. с приложен препис от решението на Административен съд Варна, където е указано, че срокът му за обжалването пред Върховния административен съд е седмодневен и тече от съобщаването му до страните. С разпоредбата на чл. 60, ал. 5 е указано, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден. Следователно срокът за обжалване започва да тече от 20 март 2015 г. и изтича на 27 март 2015 г. - работен ден, а жалбата му против решението, имащо характер на определение е входирана на 31 март 2015 г. в Административен съд - Варна, т.е. след срока, в който е могъл да упражни субективното си право на оспорване. В предвид на изложеното, касационната жалба на дружеството, съдържаща частна такава е недопустима на осн. чл. 159, т. 4 от АПК и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,