Решение № 7585 от 4.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Илиев от [населено място], област Видин, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Иванов от Адвокатска колегия (АК) - Видин срещу Решение 119 от 17.12.2021 г. на Административен съд Видин по административно дело 223/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. Илиев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД 14 - 3013/29.10.2021 г. на Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Видин към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в частта по точка втора, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с [номер] на касатора до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Касационният жалбоподател К. Илиев, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по спора и относимата нормативна уредба и сочи, че не е установено твърдяното от органа нарушение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Видин към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация, чрез пълномощника си, в писмени бележки до съда, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави в сила решението на административния съд. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното: На 29.10.2021г. служители на Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Видин са извършвали съвместна проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, при която е извършена проверка и на лек автомобил Мерцедес А 170 ЦДИ , управляван от К. Илиев. При проверката е установено, че водачът превозва 3-ма пътници Л. Асенова, А. Сандова и В. Асенова. И трите са дали сведения пред административния орган, че са пътували до гр. Видин и че след превоза са щели да платят по 1 лев, тъй като водачът и друг път ги е превозвал и им взема по толкова, за разлика от маршрутката, където плащат по 0.70 лева за същото разстояние. Контролните органи са приели, че се касае за извършен превоз от водача срещу заплащане, тъй като пътниците са щели да заплатят на водача по 1 лев за превоза. След като са установени горните обстоятелства от инспектор от Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) спрямо водача, в който е прието, че от Илиев е извършено нарушение на чл.24, ал.1 ЗАвтП, тъй като е извършвал превоз на пътници с моторно превозно средство (МПС), без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за таксиметров превоз. Въз основа на съставения акт е издадена обжалваната пред административния съд заповед, в която е прието от административния орган, че след извършена справка в информационната система на Агенцията се установило, че водачът не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници на Общността или удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници, поради което спрямо същия е приложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. б ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с [номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, мотивиран е, в хода на производството органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и актът е съответен на материалния закон. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Изводът на съда е правилен. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. Касаторът твърди, че съдът изобщо не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства - свидетелските показания. Този довод е неоснователен, тъй като видно от самото съдебно решение съдът е обсъдил пространно дадените свидетелски показания и е изложил подробни съображения защо не ги кредитира. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за осъществяване на факта на заплащане на превоза. Касаторът не оспорва факта, че процесният превоз е осъществен без за автомобила да е налично заверено копие на лиценз на Общността. Тези доводи на касатора сочат, че той счита за неосъществен самия превоз на пътници. За да е налице хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: 1.) осъществен превоз на пътници (или товари) и 2.) за превозното средство, чрез което е осъществен превозът, да няма заверено копие към лиценз на Общността (или за него да няма удостоверение за обществен превоз на пътници или товари). Съгласно §1, т. 1 ЗАвтП обществен е този превоз, който се извършва срещу заплащане с моторно превозно средство. По делото е безспорно, че в управлявания от Илиев автомобил са се намирали пътници. Безспорно е също, че три от лицата, които са били в автомобила, са декларирали пред компетентния орган предстоящото заплащане на определена сума за осъществяване на превоза. Тези доказателства са надлежно събрани в хода на административното производство и с оглед на чл. 171, ал. 1 АПК съдът следва да ги цени в контекста на останалите доказателства по делото. Правилно съдът не е кредитирал дадените пред него свидетелски показания на две от пътничките в автомобила, тъй като същите са вътрешно противоречиви и непоследователни и не хармонизират с останалите събрани доказателства. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че обстоятелството, че превозът не е заплатен предварително, е без значение в случая, тъй като между водача и пътниците е съществувала уговорка за заплащането му след неговото извършване. Видно от изложеното доводите на касатора за неосъществяване на елементите на фактическия състава на нарушението, заради което е наложена процесната принудителна мярка, е неоснователен. Съдът правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното съдебно първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация - юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд