Решение № 16 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 624/2009 г.

Решение № 16 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 624/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Ю. А. М. против решение № 297/31.07.2009 г. по въззивно нохд № 265/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VIII-ми състав, в която се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение с намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в становището си поддържа, че няма нарушения, които да са съществени и да налагат отмяна на обжалваното решение, както и че наказанието отговаря на изискванията за справедливост. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 265/2009 г. потвърдил изцяло присъда № 4/13.03.2009 г. по нохд № 377/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, с която признал подсъдимия М за виновен в това, че на 15.06.2008 г. при условията на опасен рецидив в гр. П. отнел чуждо имущество от владението на Д. Т. на обща стойност 75,30 лева с намерение противозаконно да го присвои като за това употребил сила. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и Б вр. чл. 54 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим и го оправдал за сумата до 100 лева. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, поддържащ аналогични като в касационната жалба доводи - за нарушение на процесуалните правила и правилата за индивидуализация на наказанието. Въззивният съд извършил цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и за да отговори на всички доводи и възражения приел, че са налице предпоставките на чл. 327, ал. 3 и ал. 4 НПК и провел въззивно съдебно следствие. Извършил цялостен задълбочен анализ на доказателствения материал и направил извод, че фактическата обстановка е установената от първоинстанционния съд, а обективираното поведение е основанието да се приеме за законосъобразен извода за приложимия материален закон. Отговорил на всички доводи и възражения по реда и със съдържание, предвидени в чл. 339, ал. 2 НПК като изложил подробни съображения, които и настоящата инстанция споделя. Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия по чл. 55, ал. 1 НПК поради допусната грешка в обстоятелствената част на обвинителния акт като е посочена дата, различна от тази в диспозитива, на извършване на деянието. Правилно, както е приел и въззивният съд, констатираната грешка е приета за техническа и е допуснато поправката й. Изложените съображения са основани на данните, съдържащи се в писмените и гласните доказателствени средства, вкл. и в обясненията на подсъдимия, че датата на извършване на деянието е отразената в диспозитива на обвинителния акт и предхождащите го писмени доказателствени средства и заключително обвинително заключение - 15.06.2008 г. Това обстоятелство е било известно на подсъдимия и с отстраняването на грешката по установения начин не са нарушени правата му и не се поражда съмнение относно пълнотата или верността на елемент от обвинителния акт. Отстраняването на тази грешка не може да бъде извършена по реда на чл. 287 НПК, тъй като не се касае за обстоятелство, което не е било известно и е основание за повдигане на ново обвинение или за основание, което да води до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Неоснователен е доводът за нарушение на процесуалните права с привличането му като извършител при наличието на данни от пострадалата за участие на още едно лице. Това възражение е било основанието да се проведе повторен разпит на свидетеля К, който е дал показания, различни от тези пред първоинстанционния съд и съдържат отричане на признанието за съвместно участие при извършване на престъплението. Показанията на пострадалата Д. Т., в която действително се съдържат данни за присъствие на две лица и упражнено насилие само от едно от тях, не могат да бъдат приети и обсъждани като годно доказателствено средство, защото не са налице основанията по чл. 281 НПК. Нов разпит пред инстанциите по същество не може да бъде направен поради настъпила смърт на лицето преди образуване на съдебното производство. Други доказателства освен от обясненията на подсъдимия и показанията на св. К (които не само са противоречиви, но и не могат да бъдат оценявани като годни доказателствени средства за конкретното обстоятелство предвид разпоредбата на чл. 121 НПК) не са събрани. Както правилно са приели инстанциите по същество тези показания не могат да бъдат оценявани като оневиняващи при решаване на въпроса за авторството. Прокурорът е съставил и внесъл за разглеждане в съда обвинителен акт по отношение на подсъдимия М, защото е бил убеден, че само по отношение на него са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение. Съдът е длъжен в рамките на фактическите обстоятелства, след анализ и оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, да се произнесе по въпросите по чл. 301 НПК. Това е направил и въззивният съд като е взел решението си по вътрешно убеждение, според изискванията на чл. 14 НПК. Не се подкрепя от фактическа страна и твърдението на жалбоподателя, че наложеното наказание не е съответно на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. От съдържанието на мотивите следва, че въззивният съд е обсъдил довода и като е изброил обстоятелствата, които е оценил като смекчаващи, е заявил съгласието си с първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК и че наказание в размер на предвидения минимум - 5 години, наказанието по вид лишаване от свобода е съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Няма обстоятелства, които да не са отчетени или оценката им да е извършена в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Определянето на наказание под предвидения минимум поначало е възможно, но то се прилага като изключение в случаите, когато установените индивидуализиращи обстоятелства могат да бъдат определени като многобройни или някое от тях като изключително по смисъла на чл. 55 НК. Такъв извод с оглед данните за поведението на подсъдимия в обществото, за утвърден начин на живот, демонстриращ незачитане на законите в страната, за вида и динамиката на извършеното престъпление и последиците са основанията да бъдат определени деянието и личността като такива с висока степен на обществена опасност. Последователно, демонстративно и без колебания подсъдимият е започнал да утвърждава престъпен начин на живот и незачитане правото на собственост от началото на своето пълнолетие, а това поведение, въпреки нееднократното му санкциониране по реда и начина, предвидени в НПК, не дава основание да се приеме, че могат да се очакват някакви промени и преоценка на поведението към спазване правилата на обществото и законите в страната. По тези съображения наказанието в определения размер следва да бъде определено като справедливо, поради което няма основание за изменение на решението. Предвид изложеното, че не са налице касационни основания от поддържаните за отмяна или изменение Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК