Решение № 5 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 288/2020 г.

Решение № 5 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 288/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК, като е образувано след частична отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 20 от 07.08.2018 г. по т. д. № 1008/2017 г. на ВКС, Второ отделение. Разглежда се касационната жалба на "Еврокомпакт" ЕООД срещу решение № 695 от 11.04.2016 г. по в. гр. д. № 2415/2015 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение от 11.12.2014 г. по гр. д. № 131/2014 г. на ОС Благоевград, са отхвърлени предявените от "Еврокомпакт" ЕООД против Н. М. Б., Х. П. Б. и М. М. Х. искове по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 121, том І, рег. № 4008, дело № 113 по описа на нотариус С., № 499 на НК от 15.11.2012 г., до размера на 1/2 идеална част от прехвърлените права, принадлежали на ответника Х. П. Б.. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост решението в посочената част, предвид обстоятелството, че ответникът - недлъжник Х. П. Б. не е подал въззивна жалба, а Н. М. Б. е легитимирана да атакува първоинстанционното решение, с което исковете са били изцяло уважени, само до размера на собствената си Ѕ идеална част - Х. Б. и Н. Б. не са необходими другари в процеса, както неправилно е приел въззивният съд, а липсата на необходимо другарство води до невъзможност необжалвалият ответник да се ползва от подадената въззивна жалба на друг ответник, както и до отпадане на задължението на съда служебно да конституира другарите на жалбоподателя. С оглед изложеното се иска обезсилване на решението в обжалваната част. Ответникът по касация Н. М. Б. заявява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът М. М. Х. поддържа, че решението е недопустимо с оглед недопустимостта на първоинстанционното решение, евентуално правилно. Х. П. Б. не заявява становище. Касационното обжалване е допуснато съобразно указанията на т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за проверка на процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Съобразно дадените с т. 1 на ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за 1/2 идеална част от имота, като ищецът по П. иск няма материалноправна легитимация "кредитор" на другия съпруг - ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. П. иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Искът е облигационен, а не вещен. В случая първоинстанционното решение, с което отменителните искове по чл. 135 от ЗЗД са били уважени изцяло, е обжалвано с въззивна жалба единствено от Н. Б.. Бившият й съпруг – недлъжник Х. Б. не е обжалвал решението /въззивната му жалба е била върната като нередовна/ и не е направил искане за присъединяване по чл. 265, ал. 1 от ГПК, като същевременно Н. Б. не е имала процесуалната възможност да го представлява по реда на чл. 32, т. 2 ГПК /лицата са разведени/, още по-малко да упражнява негови права по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК, а правата на приобретателите по отношение на собствената на съпруга – недлъжник Ѕ ид. ч. от имотите са производни на неговите. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ГПК, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението следва да бъде еднакво спрямо всички другари /необходимо другарство/, извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари, като на основание чл. 265, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да ги конституира служебно. Т. е., за да могат действията на единия ответник да ползват и останалите, те следва да притежават качеството "необходими другари". В процесната хипотеза условията на чл. 216, ал. 2 от ГПК в отношенията между бившите съпрузи Н. Б. и Х. Б., респективно техните частни правоприемници, не са налице, тъй като цитираното по-горе Тълкувателно решение отрича необходимостта решението по иска по чл. 135 ЗЗД да бъде еднакво спрямо съпрузите прехвърлители по разпоредителната сделка с имот, придобит в условията на СИО, когато само единият от тях притежава качеството "длъжник" - с извършването на действителна разпоредителна сделка, съпружеската имуществена общност и произтичащата от нея бездялова съсобственост е прекратена, като тя не се възстановява с уважаването на П. иск, респективно отговорността на съпрузите по този иск е разделна, а другарството между тях – обикновено /аргументи в този смисъл следват и от ТР № 3/29.06.2017 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС относно необходимото другарство във връзка с предявени искове за собственост/. С оглед изложеното, неправилни се явяват изводите на въззивния съд за наличие на необходимо другарство между Н. Б. и Х. Б. по отношение на прехвърлената от втория идеална част от общото им имущество, само поради качеството им на страни по атакуваните по реда на чл. 135 от ЗЗД сделки, както и че на това основание Н. Б. може да оспорва решението на първата инстанция и да поддържа вместо Х. Б., че за бившия съпруг - недлъжник липсват предпоставките на чл. 135 от ЗЗД за уважаване на иска. В този смисъл и тъй като въззивният съд не е бил сезиран от надлежно легитимираната страна да проверява първоинстанционното решение в частта, касаеща правата върху 1/2 ид. ч. от прехвърлените имоти, с която се е разпоредил Х. Б., решението в обжалваната част е недопустимо - постановено е по недопустима въззивна жалба в защита правата на лица, които не са ги упражнили, поради което и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 2 пр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, въззивното производство – да бъде прекратено, а първоинстанционното решение - да се счита за влязло в законна сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение