Решение № 328 от 26.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 852/2014 г.

Решение № 328 от 26.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 852/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Д. И. Атакува се решение от 31.10.13 г., постановено по ВНОХД № 113/13 г. по описа на Видинския окръжен съд. С последното е потвърдена присъда № 216 от 13.03.13 г. по НОХД № 1876/11 г. на Видинския районен съд. Искането е на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. След възобновяване на делото и отмяна на въззивното решение, при условията на алтернативност се иска - И. да се оправдае или делото да се върне за ново разглеждане на досъдебното производство. Сочат се доводи единствено за допуснати съществени процесуални нарушения. Пред ВКС осъденият не се явява, редовно призован. Искането се поддържа в съдебно заседание от упълномощен защитник на посоченото основание, като се доразвиват първоначалните доводи. Представят се писмени бележки. Прокурорът счита искането за допустимо, но неоснователно. Пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените основание и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда Д. И. е признат за виновен в това, че за времето от 09.10 ч. до 13.00 ч. на 24.10.11 г., в [населено място], от апартамент № 3, находящ се на [улица], вх. 1, ет. 2, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел сумата от 600.00 лв. и 5 500.00 евро от владението на В. М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, търпими в затвор или затворническо общежитие при строг режим. Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наложеното на И. със споразумение от 30.03.10 г. по НОХД № 211/10 г. на ВРС наказание лишаване от свобода за срок от една година. Осъдил е И. да заплати на В. М. сумата от 600.00 лв. и 5 500.00 евро, представляваща обезщетение за нанесена имуществена вреда в резултат на деянието, ведно със законната лихва от 24.10.11 г. до окончателното им изплащане, както и 1 000.00 лв., представляващи възнаграждение на упълномощения в качеството на повереник адвокат. Съдът се е произнесъл и по разноските. С решението присъдата е потвърдена. Един от доводите по искането е свързан с твърдението, че фактическите изводи на съда са лишени от доказателствена основа относно авторството, доколкото почиват единствено на намерена дактилоскопна следа в апартамент, в който И. е пребивавал многократно, поради близките си отношения с дъщерята на пострадалата. Извежда се извода, че следата не може да бъде единствено доказателство, на която база да се реализира наказателната отговорност на осъдения. В писмените бележки се оспорва доказателствената тежест на извънпроцесуалното признание, направено от И. пред заинтересования, като съпруг на пострадалата свидетел Е. М. Акцентира се и на пасивната роля на съда да установи произхода на отнетите парични средства. Тези доводи са насочени към необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание и не може да послужи като такова за възобновяване на делото. Безспорно, както иззетата дактилоскопна следа, така и направеното извън процеса самопризнание, сами за себе си не могат да докажат авторството, но преценени в съвкупност помежду си и с останалите, събрани по делото доказателства, подробно обсъдени от инстанциите по фактите, водят до направения извод, че извършител на кражбата е И. Произходът на отнетата сума е извън предмета на доказване във връзка с повдигнатото обвинение, поради което правилно не е изследван. Следващият довод, свързан с допуснато процесуално нарушение от въззивната инстанция, е донякъде основателен. Както е отразено в обвинителния акт и е прието от двете съдебни инстанции, че пострадалата В. М. е констатирала отнемането на 600.00 лв. и 5 500.00 евро. Същевременно е прието и обстоятелството, че в деня преди кражбата нейната дъщеря е открила парите и е взела от тях 50.00 евро. Посоченото, обаче, не може да е процесуално нарушение, което да доведе до връщане на делото за ново разглеждане. И. е обвинен за кражба на 600.00 лв. и 5 500.00 евро. Ако за защитата и осъдения не е било ясно конкретното обвинение и следвало ли е последният да бъде оправдан за сумата от 50 евро, то те са имали активната позиция да изискат изясняване на това обстоятелство пред инстанциите по фактите, което не е осъществено. В настоящото производство не могат да се приемат нови фактически положения, които да са основание за възобновяване на делото, съответно да се оправдае И. за сумата от 50 евро. От друга страна, дори законодателят да бе предоставил тази възможност, то оправдаването на осъдения за тези 50 евро не би променило правната квалификация и размера на наказанието с оглед голямото съотношение между посочената сума и тази, за която е признат за виновен и осъден. При тези съображения искането за възобновяване на делото е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,