Решение № 730 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2133/2008 г.

Решение № 730 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2133/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. В. Р. от гр. С., чрез процесуалните си представители-адвокатите Ц. и Х. против въззивно решение № 571 от 15.01.2008 г. по в.гр.д. № 791 по описа за 2007 г.на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3 от 19.03.2007 г. по гр.д. № 158/2006 г. на Районен съд Сливница. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва основателността на подадената касационна жалба. В съдебно заседание страните не се явяват. Вместо тях се явяват процесуалните им представители (адвокатите Ц. и Х. за касаторката и адвокат Е ответниците), които съответно поддържат и оспорват подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното въззивно решение е оставено в сила решение на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Ц. В. Р. против Т. Б. Б. и П. Б. Б. иск за обявяване на окончателен на предварителен договор, сключен на 18.01.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 3 580 кв. м, съставляващо парцел **** в кв. 28 по плана на с. К., община Драгоман, при съседи: шосе, парцел **** и от двете страни - земеделска земя, ведно с построената в имота четириетажна масивна жилищна сграда с мазе, описани в н.а. № 27, т. I н.д. № 71/98 г. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които според касаторката се изразяват в следното: 1. Съдът не е взел пред вид установеното от ангажираните гласни доказателства наличие на преддоговорни отношения между страните, 2. Не е съобразено установеното от графологическите експертизи съвпадане на общите и частни признаци на подписа срещу "продавач", а е даден превес на т.нар. "констатирани различия в частните признаци", които вещите лица не са успели да защитят и 3. Не е взето предвид особеното мнение на вещото лице Х., а е възприето мнението на вещото лице Р., който няколко месеца по-рано по същия казус - в наказателно производство е дало различно заключение. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Може да се обяви за окончателен само действителен предварителен договор. Съществен елемент от същия е постигането на съгласие между страните за сключването му, което се обективира с полагането на подписи от лицата, посочени като страни по него. С оглед твърдението на ответника, че не е подписал представения от ищцата (сега касатор) предварителен договор от 18.01.2006 г., установяването на спорния по делото въпрос - дали положения в същи подпис е на лицето, посочено в него- е изисквал специални познания, с които съдът не разполага. Във връзка с това по делото са приети заключения на общо три графологически експертизи (две единични и една тройна). И трите експертизи са единни в заключенията си, че "подписът за продавач от предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имот от 18.01.2006 г. вероятно не е положен от лицето Т. Б. Б.". На това основание - настоящият съдебен състав приема за правилен извода на въззивния съд, че -въз основа на наличните по делото доказателства не може да се направи извод, че ответникът Т. Б. е изразил воля за сключване на процесния предварителен договор. Този извод не може да бъде оборен с наведените от касаторката доводи, че тройната експертиза е подписана при особено мнение на едно от вещите лица, а друго вещо лице е дало малко по-различно заключение, по друго дело и в друго производство. Дадените заключения в други производства са ирелевантни за настоящето. Ако страната не е желаела това вещо лице - да участва в състава на тройната експертиза - за нея са съществували правни възможности за защита. При дадени заключения общо от пет експерта (Стефан И., Даниел Ц., Лозан Р., И. Х. и Ж. Ж.), фактът че един от тях (Иван Х.) счита, че "подписа по договора с дата 18.01.2006 г.може да е положен от Т. Б. ", не може да обори възприетия от съда извод, който се базира на заключенията на другите четирима вещи лица. Неоснователно е и възражението за допускане на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в оставяне без уважение от страна на въззивния съд - на искане за допускане на нова (тройна) графологическа експертиза. Последното-само по себе си не представлява процесуално нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 157 ГПК (отм.) не съдържа императивно задължение на съда да назначи нова експертиза в случай, че назначената вече такава е била оспорена от страната. Точно обратното, назначаването на нова експертиза - се извършва по преценка на съда. В случая - при наличие на три назначени експертизи (включително и тройна), които в крайните си оценки не си противоречат - правилна е преценката на въззивния съд за липса на необходимост от допускане на нова. Ирелевантно- в случая е наличието или не на доказателства за преддоговорни отношения между страните. Действително по делото са налице свидетелски показания (на свидетелите К, Александров и М.), от които се установява, че между страните са водени разговори за покупка, правен е оглед на имота, била е изготвен проектодоговор, който според свидетеля М е следвало да бъде подписан след възлагането на имота, било е уговаряно заплащане на капаро. Липсват обаче конкретни свидетелски показания, които да установят как точно са се развили отношенията между страните. Но дори и между тях да е съществувала уговорка за прехвърляне на собствеността по отношение на процесния имот, то тя сама по себе си не може да породи правно действие, ако не е обективирана в подписан от страните писмен договор (аргумент от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД). В случая единственият писмен договор, който е представен по делото е в копие, посоченият в него - като продавач отрича да го е подписал и четири от петте вещи лица потвърждават, че е вероятно подписа да не е положен от него. Мотивиран от горното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде оставен в сила, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение