Решение № 5284 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 988/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 2234 от 25.11.2024г., по адм. д. 159/2024г. на Административен съд Добрич (АС Добрич), с което по жалба на Земя-2019 ЕООД е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. 02-080-2600/2909#7 от 07.03.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, в която е извършено намаление на исканото финансово подпомагане по заявление с УИН 08/170521/24708 за кампания 2021г., както следва: по СЕПП-с 19070.86лв.; по Мярка 12/Натура 2000- със 729.08лв.; по СПП- със 68.55лв., и по ЗДГ- с 6690.77лв., преписката е изпратена на АО за ново произнасяне по подаденото от Земя-2019 ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2021г., при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите към решението, и е определен 14-дневен срок за издаване на АА, считано от датата на получаване на преписката след влизане в сила на съдебното решение. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно при наличие отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Земя-2019 ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но в противоречие с процесуалните правила, довело до нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че по делото не установено жалбоподателя да не е ползвател на заявените за подпомагане земеделски площи, а отказът на АО е изцяло основан на писмата на ЗМЗХГ, като към същите не са представени доказателства за липса на регистрирано правно основание по отношение на посочените в УП имоти, касаещи жалбоподателя, и защо се приема, че липсва напълно или частично правно основание за отказ, и не установява безспорно и ясно защо е прието за по-голямата част от заявените площи, че са без правно основание. Съдът е приел, че правното основание по чл.41, ал.5, изр. второ т.2 ЗПЗП не посочено в оспореното УП, а е заявено за пръв път при съдебното разглеждане на спора, като доказателства за наличието на непогасени задължения на жалбоподателя по повод договори за наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд не са налице в административната преписка по адм.д.125/2023г. на АС-Добрич, и не са представени в производството по адм. д. 159/2024г. на същия съд. Съдът е счел, че предвид разпоредбите на чл.41, ал.3 и ал.5 ЗПЗП и липса на данни в ИСАК, юридически факт, който да води до намаляване на площите с правно основание чл.37б ЗСПЗЗ въобще не е бил констатиран от компетентните органи, като същевременно по делото са представени доказателства от дружеството-жалбоподател, установяващи правното основание за ползване на имотите- договор за наем на земеделска земя и автоматични справки в системата на ДФЗ. АС-Добрич е достигнал до извод, че в случая не са налице данни АО да е извършил дължимите проверки по чл.41, ал.7 и ал.8 ЗПЗП, при които да установи наличието или липсата на правно основание относно заявените от жалбоподателя площи за подпомагане. Според съда от данните по делото за имотите, които фигурират в УП, са налице правни основания за тяхното ползване от страна на жалбоподателя, като от цитираните в УП писма на МЗХГ и електронните документи, намиращи се в приложените към адм.д.125/2023г. на АС-Добрич дискове, също не може да се направи извод за липса на правно основание по отношение имотите на жалбоподателя изцяло или частично. Решението е неправилно. С цитираното УП, издадено във вр. с влязло в сила решение 452 от 30.11.2023г. по адм.д.125/2023г. на АС Добрич, е извършено намаление на искани суми за финансиране по Схема за единно плащане на площ /СЕЕП/, в размер на 19070.86лв.; Мярка 12/Натура 2000, в размер на 729.08лв.; по Схема за преразпределително плащане /СПП/, в размер на 68.55лв.; по Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) в размер на 3.44лв.; по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания /ЗДП/, в размер на 6690.77лв., или общо в размер на 26562.70лв., и по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. на Комисията са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 729,08лв. по Мярка 12/Натура 2000. Противно на възприетото от първостепенния съд при издаване на УП с изх. 02-080-2600/2909#7 от 07.03.2024г. не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Релевантните данни, послужили на АО за намаляване на исканото подпомагане са получени в резултат на извършените на подаденото заявление за подпомагане проверки чрез ИСАК по реда на чл.41, ал.6 ЗПЗП, и са обективирани в Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане за директни плащания за кампания 2021. , УРН [номер]. От 10.05.2021г. Като вид грешка в този документ е посочено, че заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание, а площи без правно основание се считат за наддекларирана площ, по отношение на 11 бр. единици, между които посочените в колона 1 на Таблица 1 от УП 9 бр. парцели, находящи се в землищата на Петлешково (общ.Генерал Тошево), Сърнец (общ.Тервел) и Сърнино (общ.Генерал Тошево). Спорният по делото въпрос е допустими ли са за подпомагане заявените със Заявление за подпомагане с УИН 0817052124708 за кампания 2021 от земеделския производител /ЗП/ Земя-2019 ЕООД площи, част от парцели, подробно описани в Таблица 1 от процесното УП, предвид възприетото от АО правно основание за недопустимост- чл.41, ал.5, ал. 7 и 8 ЗПЗП ( поясненията към колона 8 от Таблица 1 на стр.-2 от УП), и като следствие основателно ли са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 729,08лв. по Мярка 12/Натура 2000 ( администрирани съгласно чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. на Комисията). Съгласно чл.41, ал.7 ЗПЗП След изтичането на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл.32, ал.5, Разплащателната агенция извършва административна проверка на всички подадени заявления за подпомагане, за които системата е генерирала предупреждение за грешка. При проверката се съпоставят данните от заявленията за подпомагане с данните по ал.5 за спазване на изискванията по ал.3 и 4, като в случая са съпоставени данните от заявлението на ЗП с тези, получени с писма с вх.01-0400/296#1 от 16.11.2021г. и 07-0400/2132 от 30.03.2022г., както и с данни за неплатени задължения по договори за наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд. Съгласно чл.41, ал.5 ЗПЗП (в приложимата редакция) Министерството на земеделието и храните степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. Не се смятат за правно основание за подпомагане договори за наем или аренда за: 2. имоти от държавния и общинския поземлен фонд на ползватели, които имат задължения по договори за наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд. Първостепенният съд при неправилен извод, че в оспореното УП не е посочено правно основание по чл.41, ал.5 ЗПЗП, вр. чл.43, ал.3 ЗПЗП, не е изследвал релевантните за спора факти, свързани с недопустимост на площите, а именно: налице ли са неплатени задължения по договори на ЗП за наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, за имоти, заявени за подпомагане приз 2021г., за кои имоти са налице неплатени задължения, тези имоти относими ли са към парцелите, посочени в Таблица 1 от оспореното УП, защото едва след установяване на тези факти е възможен отговора на въпроса приложимо ли е възприетото от АО правно основание за намаление, при формално регистрирано правно основание за ползване по реда на чл.41, ал.4 ЗПЗП, но при установени парцели, заявени на основание договори, по които ЗП има неплатени задължения, и които не се смятат за правно основание за подпомагане - чл.41, ал.5, т.2 ЗПЗП, вр. приложимата в случая предвид дата на подаване на заявлението за подпомагане разпоредба на чл.33, §1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година (отм.). В конкретния казус при назначена по делото съдебно-техническа експертиза, на вещото лице не са поставени въпроси, относими към установяване на релевантните за спора факти, а това не е сторено и в последствие, въпреки насоките дадени отговорите на ВЛ П. Илиева в СЗ на 03.10.2024г., частичните данни в прието по делото заключение на ВЛ, и такива съдържащи се в документи, част от приетата по делото административна преписка. В този смисъл въпреки констатацията на АС-Добрич, че доказателства за наличието на непогасени задължения на жалбоподателя по повод договори за наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, съдът предвид служебното начало, при дадени изцяло формални указания до ответника с определение 1007/14.05.2024г. относно разпределение доказателствената тежест в процеса, не е изпълнил задължението си по чл.171, ал.5 АПК и не е указал на страната, че за съществени обстоятелства от значение за делото същата не сочи доказателства. Като резултат от първостепенния съд не са събрани всички относими към спора доказателства, и не са анализирани посочени в УП документи- писмо с вх.01-0400/296#1 от 16.11.2021г., във вр. писмо на дирекция Поземлени отношения и комасация и писмо вх.70-6009/17.01.2022г. на ОДЗ Добрич. От съда не са изследвани и липсва произнасяне относно посочените в мотивите на УП факти за три броя парцели ( отразени в Таблица 1 от УП) с регистрирано правно основание под 0.1ха, във вр. с възприетата от АО за приложима норма на чл.43, ал.1, т.3 ЗПЗП. На следващо място, видно от съдържанието на жалбата до АС-Добрич, УП с изх. 02-080-2600/2909#7 от 07.03.2024г. е оспорено изцяло, но в мотивите на съда липсва произнасяне по наложените на ЗП санкции по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. на Комисията. Липсата на мотиви относно съществени за спора обстоятелства в обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, налага неговата отмяна при наличие на сочените от касатора основания по чл.209, т.3 АПК, и връщане делото на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти, включително чрез изискване ако е необходимо на документи, съдържащи относими за спора факти, при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства, евентуално чрез използване на специални знания на ВЛ, но относими към изясняване релевантните за спора факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материалноправни норми и целта на закона, включително приложими ли са в случая възприетите от АО материалноправни разпоредби, регламентиращи намаляване исканата финансова помощ в съответните размери по всички схеми и мерки, предмет на оспореното УП, включително в частта за наложени санкции подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение