Решение № 6114 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 935/2021 г.

Решение № 6114 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 935/2021 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Мизов фарм" ЕООД, представлявано от управителя В. Ж., чрез процесуалния си представител адв. П. Г. срещу Решение № 6371 от 13.11.2020 г. по адм. дело № 7097/2020 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221019004041-091-001/16.12.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение № 905/03.06.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 102, ал. 4 във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е начислен допълнително ДДС за периода м. 01. 2019 г. и м. 02. 2019 г. - главница в размер на 6244, 25 лв. и лихва в размер на 439, 72 лв. и за периода Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че в съответствие със закона и по – специално с разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС, дружеството е подало заявление за регистрация, като неправилно ревизиращите са приели да приложат режима, уреден във втората хипотеза на цитираната разпоредба. На следващо място, счита, че съдът немотивирано е приел, че размерът на начислените на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС задължения е правилно определен. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА, при условията на евентуалност моли да се отмени решението и респективно РА за сумата от 1264, 44 лв. която според касатора е резултат от забавяне регистрацията по вина на НАП. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-22221019004041-091-001/16.12.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение № 905/03.06.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 102, ал. 4 във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е начислен допълнително ДДС за периода м. 01. 2019 г. и м. 02. 2019 г. - главница в размер на 6244, 25 лв. и лихва в размер на 439, 72 лв. Установено, че "Мизов фарм" ЕООД е извършвало търговия на дребно с лекарствени продукти и др. За ревизираните периоди дружеството е упражнявало дейността в аптека. На следващо място е констатирано, че дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 06.02.2019 г. и е регистрирано на 27.02.2019 г. - датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС № 220421900456819/21.02.2019 г. В хода на проверката по регистрация е констатирано, че дружеството е реализирало облагаем оборот в размер, надвишаващ 50 000, 00 лв. за период 01.12.2018 г. - 16.01.2019 г. и е следвало да подаде в 7-дневен срок заявление за регистрация, в случая до 23.01.2019 г., което е сторено със закъснение от 14 дни. За извършеното нарушение е съставени АУАН №F474520/27.02.2019 г. и е издадено Наказателно постановление № 442456-F474520/13.03.2019 г., с което на основание чл. 178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. По същество, спорният момент се свежда до това относно приложението на нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и като резултат от това, за кой период по чл. 102, ал. 4 от ЗДДС дружеството - жалбоподател следва да дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Въз основа на така установените факти и при преценка на доказателствата, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че органът по приходите правилно е определил периодите, за които дружеството дължи внасяне на ДДС, предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. /. Нормата е тълкувана и във връзка с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като съдът счита, че хипотезата, визирана в изречение второ е приложима и се явява специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС, инкорпориран в първото изречение на цитираната разпоредба. В тази връзка излага мотиви, че това нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви период – до два месеца, извършат облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или повече. На следващо място според съда целта на законодателя се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът. Обоснован е извод, че в процесния случай е осъществен фактическият състав на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Тъй като Актът за регистрация по ЗДДС не е обжалван и доколкото органа по регистрация е приел, че регистрацията е на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, то в случая, според решаващият състав, приложима при определяне на задължение за ДДС е нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт - нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на обжалваното решение Административен съд София - град е установил правилно фактическата обстановка и е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства, извършвайки задълбочена преценка на същите съобразно приложимия материален закон. В настоящия случай, въз основа на безспорно установените обстоятелства, правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и се установява с РА. Установената от органите по приходите в хода на ревизионното производство фактическа обстановка не е спорна между страните, като спора между тях е относно приложимата хипотеза на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС. Касационната инстанция споделя изцяло развитите от първостепенния съд доводи за материална законосъобразност на РА във връзка с приложението на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Правилно и в съответствие с представените доказателства е прието, че реализираният облагаемия оборот на дружеството по чл. 96 от ЗДДС за периода от 10.11.2018 г. до 04.01.2019 г. е в размер на 50 048, 95 лв. и за периода от 01.12.2018 г. до 16.01.2019 г. е в размер на 50 829, 02 лв. В процесния случай ответникът е приел, че на 16.01.2019 г. дружеството е достигнало прага за задължителната регистрация по ЗДДС, поради което същото е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание на чл. 96, ал. 1 изр. второ от ЗДДС в срок до 23.01.2019 г., тъй като оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Предвид това и съобразно чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, при определяне на дължимия данък е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. В случая дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 06.02.2019 г. и регистрацията е извършена, считано от 27.02.2019 г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 220421900456819/21.02.2019 г. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗДДС за дата на регистрация по този закон се счита датата на връчване на акта - 27.02.2019 г. Подавайки заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС на 06.02.2019 г., дружеството не е спазило императивно предвидения срок по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. С въведеното на 01.01.2018 г. ново обстоятелство в нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, създаващо задължение за регистрация при съкратени срокове, законодателят не предоставя алтернативна възможност на данъчнозадължените лица за регистрация по ЗДДС. Както правилно сочи и съдът, тази норма се явява специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС, инкорпориран в първото изречение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като цели защита на фискалните интереси на държавата. При реализиране на високи обороти в два последователни месеца и с неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, задължените лица не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, относно които при спазване на закона би следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани по закона лица. Предвид това при определяне на дължимия данък правилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбите са тълкувани стриктно и в съответствие със закона дължимият данък е определен от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която дружеството е регистрирано от органа по приходите. Освен това, както правилно сочи и първоинстанционния съд, Актът за регистрация по ЗДДС не е бил обжалван и доколкото органа по регистрация е приел, че регистрацията е на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, то в случая приложима при определяне на задължение за ДДС е нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. На основното оплакване в касационната жалба е отговорено от първоинстанционния съд в оспорваното решение, настоящия съдебен състав се присъединява към изложените мотиви, а именно неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от НАП са забавили регистрацията му по ЗДДС, което е довело до санкция с данък, съдържащ се в целия облагаем оборот за периода на просрочената не по вина на дружеството регистрация. Това е така, тъй като от РА е видно, че задължението за м. 02. 2019 г. е определено за периода 01.02.2019 г. - 13.02.2019 г., а не целия месец февруари 2019 г. Освен това съгласно нормата на чл. 101, ал. 6 от ЗДДС органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок 7 дни от подаване на заявлението или от получаване на информацията за вписването и за упражнено право по чл. 100, ал. 5 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от Агенцията по вписванията. В ал. 7 на същата разпоредба е предвидено, че в срок от 7 дни от приключване на проверката по ал. 6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. В настоящия случай заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено на 06.02.2019 г., а Актът за регистрация е издаден на 21.02.2019 г. т. е действително е налице забава от един ден, но както вече се посочи следва да се има предвид, че за да е завършен фактическият състав на регистрацията Актът следва да бъде връчен. Предвид гореизложеното може да се направи заключение, че тази забава не се е отразила на определените задължения на жалбоподателя, тъй като същите са за периода 01.02.2019 г. - 13.02.2019 г., т. е преди датата на издаване и връчване на Акта за регистрация по ЗДДС. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Разноски: При този изход от спора на ответника по касация се следват разноски, предвид направено искане за присъждането на такива в съдебно заседание на 11.05.2021 г., същите следва да бъдат присъдени в размер на 664, 19 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,