Решение № 7295 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2009 г.
ВАСII отделение03.06.2009 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
Отменява решението от 9.01.2009 г. по адм. д. № 1297/08 г. на Пловдивския административен съд и вместо него постановява: Обявява нищожността на отказ № РД - 07 - 216 от 19.01.2007 г. на директора на дирекция "УТГРНОК" на район "Централен" на гр. Пловдив и изпраща преписката за решаване на главния архитект на района. Осъжда община Пловдив да заплати на Йорданка Томова Темизова 384 лв. деловодни разноски за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7295 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторката е обжалвала решението от 9.01.2009 г. по адм. д. № 1297/08 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ от 19.01.2007 г. за издаването на удостоверение за търпимост на преддверие към жилищна сграда. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Административният орган не е взел становище по касационната жалба, вторият ответник я оспорва, прокурорът дава заключение, че е основателна. Касационната жалба, подадена в срок, е основателна. 1. Неоснователно е касационното оплакване, че при повторното разглеждане на делото съдът не е могъл да цени доказателствата, събрани при първото разглеждане. Обратното следва от чл. 226, ал. 1 АПК, като в случая съдът е следвало да направи фактически констатации за наличието на делегация въз основа именно на доказателствата по делото. 2. Основателно е касационното оплакване, че отказът е издаден от неоправомощен да разгледа искането орган. Държавните, включително административните, органи се обособяват и идентифицират като субекти на публичното право по своята компетентност, а не чрез лицата, които я упражняват. Компетентността на директора на дирекция в общинската (районната) администрация е различна от тази на главния архитект на общината (района), поради което те са два отделни и самостоятелни административни органи, дори ако инвеститорите за упражняване на компетентностите им са на едно лице. След като отказът е издаден от името на директора, а не на главния архитект, както изисква § 16, ал. 1 вр. чл. 145, ал. 2 ЗУТ, той е бил нищожен поради липсата на материална компетентност, независимо дали едно и също физическо лице (впрочем, непосочено в отказа) е упражнявало компетентността и на двата органа, както е приел съдът. Следва решението за потвърждаване на отказа да бъде съответно коригирано, като преписката се върне за произнасяне на компетентния орган, воден от което и на осн. чл. 227, ал. 1 вр. чл. 209, т. 3, предл. 1, чл. 218 и чл. 173, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд,