Решение № 15860 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2019 г.

ВАСII отделение21.12.2020 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 180/16.05.2019 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 66/2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № 31/29.01.2019 г. на кмета на община Рудозем. ОСЪЖДА община Рудозем да заплати на "Рудозем стрийт дог рескю" – гр. Рудозем разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1670 (хиляда шестстотин и седемдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15860 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Фондация "Рудозем стрийт дог рескю" – гр. Рудозем срещу Решение № 180/16.05.2019 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 66/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 31/29.01.2019 г. на кмета на община Рудозем, нареждаща премахването на строеж "Шумозащитна бариера", находящ се в УПИ XV, кв. 48 по плана на с. Елховец, община Рудозем, като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът – кметът на община Рудозем, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна.

Решаващите изводи на първоинстанционния съд за принадлежността на наредения за премахване обект към категорията на строежите не съответстват на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

  1. Главен критерий за разграничение между строежите и преместваемите обекти, дефинирани съответно в т. 38 и т. 80 на § 5 ДРЗУТ, е въздействието на изградения (поставения) обект върху земята, респ. повърхността, върху която се поставя или от която се отделя. Строежите изменят трайно субстанцията или начина на ползване на имот или сграда, докато преместваемите обекти могат след отделянето им да бъдат премествани в пространството, без да губят индивидуализацията си и възможността за ползване на друго място със същото или подобно предназначение.
  1. Фактическите установявания на съда, основани на съдебно-техническата експертиза, са за изпълнение на бариерата на място върху стоманобетонов цокъл с височина 20 см (рандбалка), който е положен върху съществуващата бетонова настилка; върху него са бетонирани през 1 м метални колони с I–профил, за които се захващат преградни панели. Преградните плоскости в долната си част представляват метални перфорирани панели (шумозаглушителни) по номенклатурата на фирмата производител и изпълнител, а над тях – поликарбонатни шумоизолиращи прозрачни плоскости с оребрена повърхност с височина 1,20 м, които са обрамчени с рамка от метални профили. Конструкцията е лека, а шумозащитната бариера може да бъде демонтирана чрез отрязване на металните колони с режещ инструмент (флекс). Вещото лице е уточнило, че трябва да се разглоби цялата шумозащитна бариера, връзката между колоните и металните пана и поликарбонатните; плоскостите са с каналчета и влизат в двете колони, образуващи рамка за тях; връзката между металните колони и пана на бариерата е осъществена посредством болтове и гайки и тази част може да бъде разглобена.
  1. Описаните характеристики на съоръжението го квалифицират като преместваем обект.

а. Без значение за определянето на вида на обекта е съществуването на стоманобетонов цокъл, върху който са ситуирани отделни негови части. Правно-релевантна е липсата на връзка, която да изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Фундаментите изпълняват единствено функцията да осигурят закрепването на елементите към повърхността, без да представляват част от тях и да осуетяват възможността за демонтирането им, при запазване на тяхната индивидуализация като съставни части, чието свързване отличава обекта като вид.

б. Преместваемите обекти се "поставят", а не се "изграждат", както строежите. Тази тяхна характеристика по хипотеза предполага съществуването им до степен на завършеност, позволяваща открояването от други обекти с оглед на изпълняваната от тях функция – в случая родееща се с предназначението на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ за обслужваща дейност в широкия смисъл на понятието, и разполагането им чрез свързване със земята или друг обект. Същността на обекта не се компрометира от необходимостта да се извърши (де)монтаж, тъй като т. нар. бариера притежава типична отличителност. Принципният утвърдителен отговор на експерта за възможността цялата конструкция да бъде демонтирана и преместена е достатъчен за категоризацията й, независимо от изчисляването на конструкцията за съответното място и изпълняваната от нея конкретна роля - по аргумент от т. 80 на § 5 ДРЗУТ обектът би могъл да бъде ползван на друго място при сравними сходни обстоятелства (да намалява шума от временния приют за кучета и котки).

  1. а. По отношение на определянето на бариерата като "строеж" по § 5, т. 38 ДРЗУТ – благоустройствено съоръжение, което създава условие за подобряване на средата за труд и отдих на населението, съдът се е позовал на експертното заключение. Освен че квалификацията на обекта е въпрос от правно естество, безкритичното възприемане на експертизата, вкл. и поради неоспорването й от страните, противоречи на чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. Становището на експерта по същество не е и допълнително аргументирано, вън от цитирането на дефиниращата понятието за строеж разпоредба в тази й част.

б. В контекста на обсъдените по-горе критерии за характера на обекта, не могат да бъдат споделени мотивите на съда, че той е строеж от допълващото застрояване, а съжденията за издадена виза за проектиране и инвестиционен проект за него в подкрепа на извода противоречат на уредените от ЗУТ обективни и подлежащи на съдебна проверка признаци, обуславящи заключението за принадлежността на обекта към една от двете спорни категории.

  1. След като шумозащитната бариера не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ – нито по своята същност, нито е обявен от закона за такъв по функционалното си предназначение (т. е. отделно от начина на свързването му със земята), спрямо упражненото със заповедта правомощие не са приложими реда по чл. 225 а и основанията да се нареди премахването му по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, а евентуално установените в чл. 57 а от закона.

Изложеното мотивира отмяната на съдебния акт и решаването на делото по същество с отмяната на потвърдената заповед – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Основателността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявените в срок от касатора разноски за двете съдебни инстанции според представените списъци по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

Цитирани разпоредби

1