Решение № 4282 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2015 г.

Решение № 4282 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията по досиетата или "Комисията/ срещу решение № 1649 от 16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6473/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменено Решение № 2-351/27.05.2014 г. на Комисията в частта му, с която е установена и обявена принадлежност на И. С. И. към органите на Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българската народна армия /БНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на И. С. И. от гр. София срещу решение № 2-351/27.05.2014 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на И. И. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Табакова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, И. С. И., редовно призован, се явява лично. Оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение, по съображения, че същият не познава вербовчиците си и никога реално не е осъществявал дейност в полза на ДС и разузнавателните служби на БНА. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отменил по жалба на И. С. И. решение № 2-351/27.05.2014 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, в частта му, с което е установена принадлежността на И. С. И. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но при издаването му съществено са нарушени административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон., което прави постановения административен акт незаконосъобразен. След подробно обсъждане на специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА, включително и в исторически план, както и в съотношение с Европейската политика за достъп до архивите, мотивите към Решение № 10 от 22.09.1997 г. на Конституционния съд по к. д. № 14/1997 г., АССГ и към Решение № 4 от 26.03.2012 г. на КС по к. д. № 14/2011 г., АССГ е стигнал до извода, че към момента на създаване на наличния по делото регистрационен картон на И. И. - 31.01.1961 г. - картотекирани и регистрирани са били не само действащите сътрудници, но и лица, подготвяни за вербовка, лица, чиято вербовка не се е състояла или дори лица, които поради своето противопоставяне на тогавашната комунистическа власт, преднамерено са били компрометирани като принадлежащи към службите, без това да отговаря на действителността, без тяхното знание и съгласие. Предвид гореизложеното АССГ е заключил, че, постановявайки решението си в обжалваната му част, Комисията не е събрала необходимите доказателства за реално осъществявана от И. И. дейност като съдържател на явочна квартира. Липсата на доказателства за съзнателно участие на жалбоподателя в дейността на органите на ДС и разузнавателните служби на БНА прави според АССГ извода на административния орган за принадлежност на същото лице към съответните служби лишен от мотиви, което наред с постановяване на акта в нарушение на административнопроизводствените правила, води и до постановяване на същия в противоречие с материалния закон- в частност в противоречие с разпоредбата на чл. 29, ал. 3 във вр. с чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдебното решение е неправилно. Неправилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено при липса на надлежни доказателства, при липса на мотиви и в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от картон обр. 4, съставен на името на И. С. И., съдържащ данни за лицето, датата на вербуването му; името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице - "явочна квартира" и псевдонима му, както и на Протокол № 53/85 рег. 0 IV-362/14.03.1985 г. на Експертна комисия по § 123-§ 124 от Инструкцията за оперативния отчет на ДС, съгласно който под № 152. I-ПВ-726 е унищожено личното дело на Я/К "Светлина" със съдържател И. С. И. В този протокол отново са изписани подробни данни за лицето, качеството му на секретен сътрудник, псевдонима му с отбелязване, че лицето е вербувано през 1961 г., квартирата е ползвана до 1972 г., няма данни да е разконспирирана и досието съдържа 8 листа. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение не споделя развитите от АССГ доводи за това, че доколкото наличните доказателства за принадлежност към органите на ДС в случая не изхождат от съдържателя на явочната квартира, а са съставени от вербовчиците и длъжностните лица при ДС, то не са налице доказателства за съзнателно участие на И. И. в полза на ДС, поради което само на база картон № 4 и протокола за унищожаване на личното му досие, незаконосъобразно е установена и прогласена принадлежността на жалбоподателя към ДС. Решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му в посочените структури на ДС и БНА по см. на чл. 25, т. 3 от специалния закон. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя принадлежността към службите се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1 са изброени съответно т. 1, 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от закона. При наличието на някой от тези документи комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях /включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, които не носят подписа на вербувания/ е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което, като е постановил друго, АССГ е постановил едно неправилно като противоречащо на материалния закон съдебно решение. Неправилно АССГ в мотивите на акта си се е позовал на мотивите на Решение № 10 от 22.09.1997 г. на КС по к. д. № 14/1997 г., с което е обявена противоконституционността на § 1, т. 3 от ДР на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност /отм. през 2002 г./ относно понятието "картотекиран сътрудник". Това конституционно решение касае противоконституционността на разпоредба от вече недействащ закон. Материята за досиетата, достъпа до тях и обявяване на лица, действали в полза на ДС, вече е преуредена от новия ЗДРДОПБГДСРСБНА. Въпреки че част от документите, на база които може да бъде обявена принадлежност към органите на ДС, изброени в обявената за противоконституционна разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗДДБДС (отм.) и тези, посочени в чл. 25, т. 3 от сега действащия закон съвпадат, то, видно от мотивите и диспозитива на Определение по допустимостта от 2.02.2012 и на Решение № 4 от 26.03.2012 г., и двете - по к. д. № 14/2011 г., разпоредбата на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в частта "документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви /регистрационни дневници и картотеки/, протоколите за унищожаване или други информационни носители" не е обявена за противоконституционна. Същата е действаща и наличните доказателства от досието на И. И. съставляват основание за постановяване от страна на комисията на решение в издадения смисъл. Като е приел административния акт за незаконосъобразен и е отменил същия, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено . Вместо него Върховният административен съд, състав на трето отделение следва да постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата на И. И. срещу решението на Комисията като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,